Па́бло Дие́го Хосе́ Франси́ско де Па́ула Хуа́н Непомусе́но Мари́я де лос Реме́диос Сиприа́но де ла Санти́сима Тринида́д Кли́то Ма́ртир Патри́сио Руи́с и Пика́со () е испански художник и скулптор, който е прекарал по-голямата част от живота си във Франция. Занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т. н. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-значимия художник за последните 100 години, както и за най-скъпия и най-крадения.

Ранни години Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в град Малага и получава името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Клито Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Clito Mártir Patricio Ruiz y Picasso) в чест на множество светци и роднини. Той е първото дете на Хосе Руис и Бласко (1838 – 1913) и Мария Пикасо и Лопес, семейство от средната класа – бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и уредник в местни музеи.

Пикасо проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава в рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищната си работа.

През 1891 г. семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 г. седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него.

Барселона, Мадрид и Париж След смъртта на Кончита семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом.

В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната. През 1897 г., шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско де Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.

След като напуска Мадрид, през 1900 г. Пикасо прави своето първо пътуване до Париж, тогавашната артистична столица на Европа. Там той се сприятелява с Макс Жакоб, който му помага да се запознае с френския език и литература. Двамата живеят заедно в тежко безпаричие, като Пикасо спи през деня и работи през нощта и често се налага да гори картините си, за да не премръзне от студ.

През първите пет месеца на 1901 г. Пикасо отново е в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации, главно мрачни карикатури, описващи живота на бедните. Първият брой излиза на 31 март 1901 г., като по това време художникът вече е започнал да подписва работите си само с Пикасо, вместо с първоначалното Пабло Руис и Пикасо.

Периоди и стилове в творчеството Син период Синият период трае от 1901 до 1904 г. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя и зелена гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци, проститутки и пияници. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. В края на 1901 г. Пикасо изпада във все по-дълбока депресия и се отдръпва от своите приятели. Сините тонове стават все по-тъмни. Кариерата на Пикасо като художник през 1901 г. е обещаваща, но след като той започва да се обръща към социално слабите и бездомниците, и след като това го подчертава с мъчителното настроение на картините си, публиката се отвръща от него. През този период той почти не продава своите картини и финансовото му състояние се влошава.

Между 1901 и 1903 г. той рисува няколко посмъртни картини на Карлос, от които най-известна е алегоричната La Vie (Животът). Това е картина, в която първоначално той рисува себе си, но по-късно сменя с образа на приятеля си.

Такива мрачни настроения излъчват и следващите му картини, рисувани и през 1904 г. изобразяващи самотни хора, слепи, изтощени жени и други.

От 1904 г. Пабло се мести да живее в Париж.

Розов период За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907 г. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти – комедианти, танцьорки и акробати. Арлекино, комедиен образ, който е характерно облекло, става запазен символ за Пикасо. Той среща Фернанде Оливие, по рождение Амели Ланг, която му става любовница. Тя е и първата му любовница. Тя се появява в много от неговите картини от розовия му период. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Отношенията на Пикасо с Фернанде Оливие се отразяват на неговото творчество. Те живеят заедно седем години и през този период той създава редица кубистични творби. Едно от тях е скулптурата „Женска глава“, на която е изобразена Оливие.

Африкански период и примитивизъм 1907 – 1909 Периода на творчеството на Пикасо, повлияно от африканското народно творчество започва (1907 – 1909) с неговата картина Госпожиците от Авиньон. Пикасо рисува тази картина под влияние на иберийската скулптура, но прерисува лицата на две от фигурите вдясно, след като е въодушевен от африканска маска, която вижда през 1907 г. в етнографския музей на двореца Трокадеро. Когато показва тази картина в своето ателие, почти винаги реакцията е шок и отвращение. Матис счита, че това е шега и Пикасо не показва картината си до 1916 г.

Други картини от този период са Гола с вдигнати ръце (1907) и Три жени (1908). Формално идеите на Пикасо от този период водят до развитието на кубизма.

Аналитичен и синтетичен кубизъм През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Кубизмът на Пикасо може да се раздели на две фази: аналитичен и синтетичен кубизъм.

Аналитичният кубизъм е в периода (1908 – 1912). Методът на Пикасо – „Отварянето“ на затворената форма на изобразяваното тяло в подкрепа на един ритъм на формата – позволява да се представят нещата в тяхната форма и да се представи положението им в пространството. Подвеждането на светлината играе по-малка роля. В картините не е установено от коя страна е светлината. Пример за това е създаденият през 1910 г. портрет на Амброаз Волар. Синтетичният кубизъм (1912 – 1916) се създава чрез практикуваната от Пикасо и Жорж Брак техника на колажа. За това те са предизвикани от създадените преди това от тях триизмерни конструкции, хартиени пластики, които те изработват от хартия и картон, а по-късно Пикасо създава и от ламарина. Те създават основата на техниката на колажа до готово изделие. В техните произведения се появяват хартия, вестници, тапети, дървени стружки, пясък и подобни материали. Преливат се границите между нарисувания и реалния предмет. По този начин Брак и Пикасо създават една синтеза от различни елементи, от където идва името на този период.

Руският балет

През септември 1916 г. писателят Жан Кокто и композиторът Ерик Сати уговарят Пикасо да участва в постановката на новаторския сюрреалистичен балет Парад на Руския балет на Сергей Дягилев. Пикасо се увлича от тази задача и изцяло преработва сценария и сценографията на балета. След месец той тръгва с трупата за два месеца в Рим, където прави декорации, костюми и се запознава с участниците в балета. Дягилев съзнателно подготвя провокация и в резултат на това на 18 май 1917 г. на премиерата в Париж се разразява голям скандал. Този скандал способства за увеличаването на популярността на Пикасо в Париж. Сътрудничеството на Пикасо с балета продължава. Ярките сценични образи и големите обекти възбуждат в него интерес към декорациите и театралността.

През този период Пикасо се запознава с балерината Олга Хохлова, която става негова първа съпруга. Те имат син Пауло, роден през 1921 г. Независимо от другите връзки на Пикасо, те не се развеждат, тъй като трябва съгласно брачния си договор да разделят имуществото си. Така остават женени до нейната смърт.

Смесване на стиловете По време на Първата световна война в Европа се развива стремеж към връщане на класическите традиции, за „чистота и ред“. Това е свързано и с рязко отричане на модернизма. Във Франция считат, че са директен наследник на античността. Също така и в други страни се развиват подобни течения в културата, като неоцентизма в Барселона, с който Пикасо се запознава през 1917 г. по време на своето испанско пътуване. Във Франция се създават два противоположни лагера. Единият се опитва да свърже формалните постижения на кубизма с формите на класиката, а другият, с главен представител Пикасо, следва непосредственото противопоставяне с класическите ценности. Като резултат в творчеството на Пикасо отново се възражда класицизмът.

Още през 1914/15 г. работата на Пикасо показва представяния на фигури, които изцяло изхождат от традициите на класиката, като например картината „Олга във фотьойл“ от 1917 г. Наред с тези картини обаче се създават едновременно произведения на синтетичния кубизъм, като „Спокоен живот пред прозорец в Сейнт-Рафаел“, както и „Трима музиканти“ от 1921 г. За Пикасо годините от 1916 до 1924 по този начин образуват видимо едно съвместно съществуване на противоположностите.Carsten-Peter Warncke, Ingo F. Walther (Hrsg.), Pablo Picasso, Band 1, S. 245. Шегата на историка на изкуството Юлиус Майер-Грефе гласи, че сутрин Пикасо създава кубистични творби, а следобед рисува пълни жени.

Неокласицизъм и сюрреализъм