+ ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ОТКРИВАНЕТО И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АВСТРАЛИЯ Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията му засягат следните съвременни щати и територии 26 февруари 1606 Вилем Янсзон Откриване на Австралия на , по-точно западния бряг на п-ов Кейп Йорк. Откриване на заливите Арчър, Албатрос и Порт Мъсгрейв и остров Принц Уелски в западния вход на Торесовия проток Куинсланд 1611 Хендрик Браувър Откриване на нов, много по-удобен път от нос Добра Надежда до Индонезия покрай западните брегове на Австралия 1616 Дирк Хартог Откриване на участък от около 300 km от западния бряг на Австралия между 23° и 26° 30` ю.ш. (т.н. „Земя Ендрахт“), в т.ч. залива Шарк (Акула, 25° 35` ю.ш.) и остров Дирк Хартог (25° 50` ю.ш.) Западна Австралия 1618 Хавик Клаасзон ван Хилегом Откриване на остров Сен Пол (), в южната част на Индийския океан и част от западния бряг на Австралия между 22 и 23° ю.ш. Западна Австралия 1619 Фредерик де Хаутман, Якоб Едел Откриване на участък от около 400 km от западния бряг на Австралия („Земя Едел“) между 32° 30` и 26° 20` ю.ш., в т.ч. п-ов Едел (26° 20` ю.ш.) и скалите Хаутман (28° 29` ю.ш.) Западна Австралия 1623 Ян Карстенс, Вилем ван Колстер Откриване на част от западния бряг на п-ов Кейп Йорк между 11°45` и 17°08` ю.ш., в т.ч. устието на река Статен (16° 28` ю.ш.) (Ян Карстенс). Откриване на североизточния полуостров на п-ов Арнхемлънд в Северна Австралия с нос Арнем (), о-вите Уессел () и залива Арнем () (Вилем ван Колстер) Куинсланд, Северна територия 1627 Франсоа Тийсен, Питер Нейтс (Нютс) Откриване на най-югозападната точка на Австралия – нос Лиуин () и над 1500 km от южния бряг на континента („Земя Нейтс“) на изток от носа до архипелага Нейтс (Нютс, 133° 40` и.д.), в т.ч. о-вите Решерш Западна Австралия 1628 Герит Фредериксон де Вит Откриване на участък от западния бряг на Австралия между 20°30` и 22° ю.ш. Западна Австралия 1629 Франс Пелсарт (1595 – 1630) Откриване и проследяване на около 250 km от западното крайбрежие на Австралия от 28° до 21° ю.ш Западна Австралия 1636 Питер Питерсзон Откриване на част от северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд – п-ов Коберг и остров Мелвил () Северна територия 1642 Абел Тасман Откриване на част от южното и почти цялото източно крайбрежие на остров Тасмания до 41° 34` ю.ш., в т.ч. залива Щорм (), полуостров Тасман, оостров Мария (), остров Схаутен () и п-ов Фрейсине () Тасмания 1643 Уилям Мейнърс Откриване в източната част на Индийския океан на остров Рождество () Австралия 1644 Абел Тасман Откриване и проследяване на цялото южно и западно крайбрежие на залива Карпентария, в т.ч. остров Грут Айлънд () и северното крайбрежие на п-ов Арнхемлънд със залива Ван Димен () и протока Дъндас, свързващ го с океана. Заобикаляне от север островите Мелвил и Батърст и откриване на северозападното крайбрежие на Австралия до 21° ю.ш. Куинсланд, Северна територия 1688 Уилям Дампир Откриване на нос Левек (, най-северната точка на п-ов Дампир Ленд) в Северозападна Австралия Западна Австралия 1696 – 1697 Вилем де Фламинг Откриване на остров Ротнес () и устието на река Суон, където по късно е построен най-големия град в Западна Австралия – Пърт Западна Австралия 1699 Уилям Дампир Проследяване на западния бряг на Австралия от 28° до 18° ю.ш. и откриване и изследване на залива Шарк (вторично, 25°35` ю.ш.), архипелага Дампир (20° 33` ю.ш.) и залива Робак (18°04` ю.ш.) Западна Австралия 1770 Джеймс Кук Откриване и проследяване на цялото източно (около 4000 km) крайбрежие на Австралия и цялото (2300 km) протежение на Големия Бариерен риф, в т.ч. нос Хау (), залива Ботани Бей (), а на север от него – залива Порт Джексън, около който през 1788 възниква днешния град Сидни, нос Байрон (, най-източната точка на Австралия), остров Моретон () със залива Моретон, залива Хървей (), залива Куктаун (), нос Йорк (, най-северната точка на Австралия) и група малки острови в Торесовия проток Нов Южен Уелс, Куинсланд 1773 Тобайас Фюрно Изследване на източния бряг на остров Тасмания до 40° 50` ю.ш. и откриване на о-вите Фюрно (, в източната част на Басовия проток) Тасмания 1788 Артър Филип Основаване на брега на залива Порт Джексън на град Сидни (януари 1788). Откриване на залива Брокен, вливащата се в него река Хоксбъри, заедно с притоците ѝ – Макдонълд и Коло. Нов Южен Уелс 1788 Уоткин Тенч (1758 – 1833) Откриване на запад от Сидни на река Непиан (дясна съставящя на Хоксбъри) Нов Южен Уелс 1791 Джордж Ванкувър Изследване на югозападното крайбрежие на Австралия от 115° 32` до 122° 08` и.д., откриване на залива Кинг Джордж () и остров Терминейшън (, в архипелага Решерш) Западна Австралия 1792 – 1793 Жозеф Антуан д'Антрекасто Изследване на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания и откриване на залива Решерш () и остров Брюни () (1792). Изследване на южното крайбрежие на Австралия от 116° и.д. (нос д`Антрекасто) до 131° 30` и.д., откриване на залива Есперанс (121° 57` и.д.) и архипелага Решерш (вторично, 122° и.д.) (1792). Изследване на залива Щорм (на югоизточното крайбрежие на остров Тасмания) и откриване устието на река Деруент (1793) Тасмания, Западна Австралия, Южна Австралия 1797 – 1798 Джордж Бас Откриване на югоизточното крайбрежие на Австралия от нос Хау () до залива Уестърн Порт (145° 20` и.д.), в т.ч. п-ов Уилсън Промонтори. Доказване островното положение на Тасмания Виктория 1798 – 1799 Матю Флиндърс, Джордж Бас Откриване на остров Кинг () и скалата Пирамид () на север от Тасмания (1798). Пълно обикаляне на остров Тасмания, откриване на северното му крайбрежие, в т.ч. остров Флиндърс (), остров Уотърхаус (), архипелага Хънтър (), залива Порт Далримпъл () и естуара на река Теймар и изследване на западното крайбрежие и редица заливи по източното крайбрежие на острова (1798 – 1799) Тасмания 1799 Матю Флиндърс Изследване на участък от източното крайбрежие на Австралия и картиране на залива Харви (24° 50` ю.ш.), северно от съвременния град Бризбейн Куинсланд 1800 Джеймс Грант Откриване на част от южния бряг на Австралия между 141° и 144° и.д., в т.ч. носовете Нелсън () и Отуей () Виктория 1801 – 1802 Джон Мъри Детайлно изследване на южното крайбрежие на щата Виктория и откриване на залива Порт Филип (), на брега на който през 1835 е основан град Мелбърн и на остров Кинг (, в западната част на Басовия проток) Виктория, Тасмания 1801 – 1803 Никола-Тома Боден, Луи дьо Фрейсине Изследване на югозападното, западното и северозападното крайбрежие на Австралия и откриване на залива Географ (), нос Натуралист (), п-ов Перон (), протоците Географ и Натуралист, съединяващи залива Шарк с Индийския океан и големия залив Жозеф Бонапарт с остров Перон () в източната му част (1801). Изследване на източното крайбрежие на Тасмания и откриване около 200 мили от южните брегове на Австралия между 145 и 137° и.д., в т.ч. заливите Риволи (), Гишен () и носовете Бюфон () и Джафа () и изследване на северното крайбрежие на остров Кенгуру () (1802). Изследване на западното и южното крайбрежие на Австралия Западна Австралия, Северна територия, Тасмания, Виктория, Южна Австралия 1801 – 1803 Матю Флиндърс, Джон Франклин Изследване и картиране на южния бряг на Австралия и откриване на о-вите Инвестигейтър (134° 30` и.д.), залива Спенсър (137° 10` и.д.), протока Инвестигейтър (137° и.д.), залива Сент Винсънт (138° 10` и.д.), п-ов Йорк (137° 40` и.д.), залива Енкаунтър Бей (139° и.д.), протока Бакстър (138° 10` и.д.), о-вите Пирсън (134° 15` и.д.), островите Кенгуру, Грин, Уорд и др. и езерото Александрина – устието на река Мъри (1801 – 1802). Първо плаване около цяла Австралия: Подробно изследване на източното крайбрежие на север от 32° 30` ю.ш. и цялото протежение (2300 km) на Големия Бариерен риф. Изследване на Торесовия проток и намиране на най-безопасния канал за преминаване (на север от остров Принц Уелски). Откриване на о-вите Уелсли () и Сър Едуард Пелю в най-южната част на залива Карпентария () (1802 – 1803) Западна Австралия, Южна Австралия, Виктория, Нов Южен Уелс, Куинсланд, Северна територия 1813 Грегъри Блексленд, Уилям Лоусън, Уилям Уинтуърт Първо пресичане на Големия Вододелен хребет по течението на река Кокс и откриване зад него на обширни тревисти равнини, напълно пригодни за пасища Нов Южен Уелс 1813 – 1815 Джордж Уилям Еванс Второ пресичане на Големия Вододелен хребет и откриване горното течение на река Макуори (ляв приток на Дарлинг) (1813 – 1814). Откриване горното течение на река Лаклан (десен приток на Марамбиджи) (1815) Нов Южен Уелс 1817 Джон Боумонт Изкачване по река Деруент, вливаща се в залива Шарк (в югоизточната част на острова) до езерото Грейт Лейк (най-голямо на острова) и откриване обширното вътрешно плато с пресичащите го от север на юг леви притоци на Деруент – реките Шенон, Оуз и Ди Тасмания 1817 – 1818 Джон Оксли, Хамилтън Хюм, Джордж Уилям Еванс, Алън Канингам, Джеймс Хобс Пресичане на Сините планини, достигане до Лаклан и проследяване на цялото течение на река Макуори, вливаща се блато на (1817). Ново спускане по Макуори, достигане до блатото, продължаване на изток по нея, откриване на река Касълрей (десен приток на Макуори), преминаване през хребета Арбатнот, откриване на изток от него равнината Ливърпул и река Намои, течаща през нея на запад, продължаване на изток, пресичане на Сините планини и достигане до Тихия океан при залива Порт Макуори(31° 26` ю.ш.) Нов Южен Уелс 1817 – 1822 Филип Паркър Кинг, Джон Оксли, Алън Канингам Изследване и топографско картиране на североизточните, северните, северозападните и западните брегове на Австралия: Североизточните – от залива Харви (24° 50` ю.ш.) до Торесовия проток. Северните – от о-вите Уесъл (136° 30` и.д.) до п-ов Земя Дампир (122° 50` и.д.), където открива о-вите Гоулбърн (), залива Ван Димен (вторично, ), п-ов Коберг (), островите Мелвил (вторично, ), Батърст () и Крокер () и протоците Дъндас (вторично) и Кларенс, отделящи тези острови от континента и залива Порт Дарвин (). Северозападните – от залива Жозеф Бонапарт до п-ов Дампир Ленд, където открива заливите Кембридж (), Адмиралтейство (), Брансуик, Йорк (), Колие (), Кинг (Кинг Саунд, ). Западните – на юг до нос Лиуин (34° 22` ю.ш.), в т.ч. залива Ексмут () Куинсланд, Северна територия, Западна Австралия 1822 Хамилтън Хюм Изследване и топографско картиране на южното крайбрежие на Нов Южен Уелс Нов Южен Уелс 1822 – 1824 Алън Канингам Експедиция на запад от Сините планини (1822 – 1823). Откриване и преминава през прохода Пандора в хребета Ливърпул и откриване на река Баруон (1823). Ботанически изследвания в района на днешната столица Канбера (1824) Нов Южен Уелс 1823 Джон Оксли, Джордж Уилям Еванс Изследване на западното крайбрежие на Тасмания и вторично откриване на залива Макуори () Тасмания 1824 Джеймс Хобс Пълна обиколка с лодка на остров Тасмания и откриване на западното крайбрежие устието на река Паймен, а край залива Макуори () – хребета Агилар Тасмания 1824 – 1825 Хамилтън Хюм, Уилям Ховел Първо пресичане на Югоизточна Австралия. Тръгване от езерото Джордж () на югозапад, пресичане на река Марамбиджи, откриване на най-голямата река на Австралия – Мъри и левите ѝ притоци Оуенс и Гоулбърн, продължаване на югозапад, откриване на Австралийските Алпи, в т.ч. хребета Хюм, пресичане на западната им ниска част, достигане до залива Порт Филип () и завръщане обратно по същия път Нов Южен Уелс, Виктория 1825 Едмънд Локир Изследване на цялото течението на река Бризбейн и откриване на големи залежи на въглища Куинсланд 1826 Александър Голди Откриване на реките Дак и Артур в северозападната част на Тасмания Тасмания 1826 Йорген Йоргенсон Пресичане на Тасмания от югоизток на северозапад и откриване на езерото Сент Клер (, на югозапад от езерото Грейт Лейк) Тасмания 1826 – 1827 Едмънд Локир Основаване на град Олбъни в Западна Австралия, на брега на залива Кинг Джордж () и откриване на река Калган, вливаща се в залива от север Западна Австралия 1827 Алън Канингам Изследване районите на север от хребета Ливърпул и откриване на реките Гуайдир и Макинтайр (притоци на Дарлинг) и Дюмареск (десен приток на Маки
Źródło i licencja
Na podstawie: Wikipedia — Хронологична таблица за откриване и изследване на Австралия · historia autorów.
Tekst: CC BY-SA 4.0.
Informacja o opracowaniu
Usunięto składnię wiki i szablony; dłuższe teksty skrócono.