Генерал-майор Робърт Клайв, първи барон Клайв (, 29 септември 1725 – 22 ноември 1774), известен също като Клайв Индийски (Clive of India), е британски офицер, който установява военно и политическо върховенство на Източноиндийската компания в Бенгал. Смята се, че той осигурява Индия и нейните богатства за британската корона.Chris Roberts, Heavy Words Lightly Thrown: The Reason Behind Rhyme, Thorndike Press, 2006 (ISBN 0-7862-8517-6) Заедно с Уорън Хейстингс той е една от ключовите фигури в създаването на Британска Индия.
Ранни години Робърт Клайв е роден в Стич, фамилното имение на Клайв, близо до Маркет Дрейтън в Шропшър. За да добавя към годишния приход на имението си от £500, неговият баща практикува право. Клайв са едно от най-старите семейства в графство Шропшър. Те държат имението с това име от царуването на Хенри II. Членове на рода Клайв са канцлерът на хазната за Ирландия при Хенри VIII и един член на Дългия парламент. Бащата на Робърт в продължение на много години представлява Монтгомъришър в парламента. Майка му е дъщеря на Натаниъл Гаскел от Манчестър, като самият Робърт е най-възрастният син от тринадесетте им деца – той има седем сестри и петима братя.
Твърди се, че като дете, за да уплаши хората наоколо, Клайв се е изкатерил на кулата на енорийската църква „Сейнт Мери'с“ в Маркет Дрейтън и възседнал един каменен гаргойл. По-късно младият Робърт създава младежка банда, рекетираща търговците, които не им сътрудничат.
Клайв е изгонен от три училища, включително от основното училище на Маркет Дрейтън и Шивашкото училище в Лондон. Въпреки липсата на образование, той в крайна сметка развива отчетлив ораторски стил в Камарата на общините. Една негова реч е описана от Уилям Пит като най-красноречивата, която някога е чул.
Политическа ситуация в Индия преди Клайв Към средата на XVIII век Моголската империя бива раздробена на няколко държави-наследници. Четиридесет години след смъртта на император Аурангзеб през 1707 г. властта постепенно е преминала в ръцете на провинциални вицекрале, наричани субахдари. Тримата най-могъщи са Асаф Джах, низам на Хайдерабад, който управлява в региона на платото Декан в южна и централна Индия, Миршид Кули Хан, набаб на Бенгал със седалище в Муршидабад и Саадат Хан, вазир на Авадх. Политико-икономическите отношения между европейските монархии в Индия са пряко повлияни от серия войни и договори на континенталния европейски театър. От края на седемнадесети век европейските търговци усилено набират войски, които да защитят търговските им интереси, което нерядко означава да влияят на местните политики в своя полза. Военната мощ бързо става също толкова важна, колко и търговската находчивост в осигуряване на ценната търговия с Индия и все повече се използва за придобиването на територии и за събиране на приходи.
От този период датира и първото пътуване на Робърт Клайв до Индия. Той попада в разгара на политическия конфликт, в който богатите земи на Корманделския бряг са оспорвани между френския генерален губернатор Жозеф Франсоа Дюплеи и британците. В това съперничество двете страни подкрепят различни фракции сред останките от Моголската империя. Клайв е първият от „войниците-политици“, както ги наричат, които помагат британците да постигнат върховенство в Индия чрез поставяне на владетели-тирани. В крайна сметка тази стратегия е успешна за британците, докато не са предизвикани от Типу Султан в Майсур.
Първо пътуване в Индия (1744 – 1753) На осемнадесетгодишна възраст, Клайв е изпратен в Мадрас като чиновник в служба на Британска източноиндийска компания. След като засяда и е повреден по пътя, транспортният кораб е задържан за ремонт в Бразилия, където остава в продължение на девет месеца докато се завършат поправките. Това му позволява да научи португалски, който той често употребява по-късно. По онова време Източноиндийската компания разполага с малък търговски емпориум във Форт Сейнт Джордж близо до Мадрас Патнам.
На 4 септември 1746, Мадрас е атакуван от френски сили, водени от Бертран-Франсоа Маѐ дьо ла Бурдоне в рамките на Войната за Австрийското наследство. След няколкодневен артилерийски обстрел британските сили се предават и французите влизат в града. Първоначално се планира градът да бъде възстановен под британски контрол след преговори, но на това се противопоставя Жозеф Франсоа Дюпле, френски генерал-губернатор за Индия. Дългите преговори карат Клайв и други да избягат във Форт Сейнт Дейвид, на двадесет мили на юг недалеч от Кудалор, но юа своето участие Клайв получава чин младши лейтенант. Обсадата в крайна сметка е вдигната от моголски деблокиращи войски.
Заслугите на Клайв са отблязани от майор Стрингър Лорънс, Главнокомандващ за Индия на британските войски. Мирът от Екс-ла-Шаел обаче принуждава Клайв да се върне на гражданска служба за кратко време, което отключва у него състояние на депресия. Конфликтът между британците и французите продължава, сега в политически, а не във военен план. Когато Клайв се завръща, политическата сцена се е променила и могъщите позиции на набаба на Карнатик и низама на Хайдерабад са взети от владетели, които силно симпатизират на френската кауза. Набабът на Карнатик, Чанда Сахиб, е издигнат със съдействието на Дюпле, докато британците са взели страната на предишния титуляр, Мохамед Али Уаладжах. Дюпле е награден с територия, „за която се казва че дава годишен доход от 350 000 рупии.“Keay, John, The Honourable Company—A History of the English East India Company, HarperCollins, London, 1991, ISBN 0-00-217515-0 (page 289). и в допълнение на това е направен част от моголската йерархия.
Обсадата на Аркот (1751)
Избухва нов локален конфликт, в който Британия и Франция остават официално в мир. Разположените на полуострова войски на Британската източноиндийска компания и компанията рядко надхвърлят хиляда войници, като липсват оттеглилите се адмирал Едуард Боскауен и майор Лорънс. Преди напускането си последният е назначил Клайв като комисар за снабдяването на войските с провизии с чин капитан. Няколко инцидента са заплашили позицията на компанията, когато Клайв съставя план за разделяне на вражеските сили и предлага да го изпълни сам.
През лятото на 1751 г., Чанда Сахиб напуска Аркот, столицата на Карнатик, за да нападне Мохамед Али Уаладжах в Тричинополи. Клайв предлага да нападне Аркот за да принуди Чанда Сахиб да вдигне обсадата. Гарнизоните в Мадрас и Форт Сейнт Дейвид му осигуряват едва 200 европейски бойци и 300 сепои, като от осмината офицери, които ги водят, четирима са цивилни като Клайв, а шест никога не са участвали във военни действия. В допълнение войската има само три артилерийски оръдия. Първоначалната британска атака е успешна и превзема форт Аркот под прикритието на гръмотевична буря; войските на Клайв незабавно започват да укрепват района срещу нова обсада. Чанда Сахиб действително изпраща голяма войска, водена от сина му, Раза Сахиб и неговите френски поддръжници, които влизат в Аркот, за да обсадят Клайв във форта. Подпомогнат от част от населението, Клайв успява да прави внезапни нападения срещу обсаждащите войски. Историкът Томас Маколи пише век по-късно за обсадата:
Съвременникът на събитията „Тузуке уаладжахи“ завява, че Клайв получава помощ от две хиляди маратски конници под командването на Мадина Али Хан и Юнус Хан, двама сердари (командири) на Мохамед Али Уаладжах.Burhan ibn Hasan, Tuzak-i-Walajahi Part I (Madras), 1934, p.xii. Появата на това подкрепление довежда обсадата до повратна точка и Клайв и майор Лорънс успяват да доведат кампанията до успешен завършек. През 1754 първият от условните карнатски договора, са подписани от Томас Сондърс, представителят на компанията в Мадрас, и Шарл Годехо, френският командир. Английското протеже, Мохамед Али хан Уаладжах е признат за набаб и двете държави се съгласяват да уравнят владенията си. Когато отново избухва война през 1756 г., по време на отсъствието на Клайв в Бенгал, французите получават успехи в северните райони и усилията на Мохамед Али хан Уаладжах ги прогонват от селищата им. Парижкият договор от 1763 г. формално утвърждава Мохамед Али Хан като набаб на Карнатик. В резултат на това действие и увеличеното британско влияние, от императора в Делхи идва ферман (декрет), признаващ британските владения в Южна Индия.
Поведението му по време на обсадата прави Клайв известен в Европа. Министър-председателят на Обединеното кралство Уилям Пит старши описва Клайв, който не е получил никакво формално военно обучение, като „роденият от небето генерал“, подкрепяйки щедрата оценка на ранния си командир, майор Лорънс. Дворът на директорите на източноиндийската компания гласуват да му бъде даден меч на стойност £700, който той отказва да приеме, освен ако Лорънс не е подобно почетен. Той напуска Мадрас на път за дома след десетгодишно отсъствие, в началото 1753, но преди това се жени за Маргарет Маскелин, сестрата на неговия приятел Невилл Маскелин, който впоследствие е добре известен и като астроном.
Второ пътуване в Индия (1755 – 1760)
През юли 1755 Клайв се връща в Индия като заместник-губернатор на форт Сейнт Дейвид, малко селище южно от Мадрас. По пътя челният кораб на неговия конвой от Англия Додингтън корабокрушира при Порт Елизабет и Клайв загубва сандъче със златни монети на стойност £33 000. Почти 250 години по-късно монети от съкровището на Клайв са извадени незаконно и предложени за продажба, а след продължителни съдебни спорове през 2002 част от монетите са предадени на южноафриканското правителство.
Повишен в чин подполковник на Кралската армия, Клайв участва в превземането на крепостта Виджаядург (Vijaydurg Fort), на маратския адмирал Тулоджи Ангре. Бойните действия се водят от адмирал Джеймс Уотсън и англичаните разполагат с няколко кораба, британски войници и маратски съюзници. Съкрушителната мощ на съвместната войска осигурява спечелване на битката с малко загуби. Хирургът от флота Едуард Айвс отбелязва, че Клайв отказва да получи дял от получената плячка, както е обичайно за времето.Keay, John, The Honourable Company—A History of the English East India Company, HarperCollins, London, 1991, ISBN 0-00-217515-0 (page 269).
Падането и възвръщането на Калкута (1756 – 1757) Клайв се отправя към форт Сейнт Дейвид и там научава за две поражения на англичаните. В началото на 1756, Сирадж Уд Даулах, наследил дядо си Аливарди хан като набаб на Бенгал, напада англичаните при Касимбазар, а на 20 юни превзема и форта на Калкута. Загубите за Британската източноиндийска компания заради падането на Калкута са оценени от инвеститори на £2 000 000. Пленените британци са затворени в позорно известната „Черна дупка“ на форт Уилям, в която загиват 123 от 146 затворници в резултат на задушаване или топлинен удар.H.E. Busteed, Echoes from Old Calcutta (Calcutta), 1908, pp.30 – 56.
Към Коледа на 1756, след като набабът игнорира всички дипломатически послания, адмирал Чарлс Уотсън и Клайв получават задача да го прогонят от Калкута. Първата им цел е крепостта Бадж-Бадж, която Клайв приближава по суша, докато адмирал Уотсън я обстрелва откъм морето. Крепостта е превзета с минимални британски жертви, а на 2 януари 1757 също така бързо е превзета и самата Калкута.Calcutta Conquest