Втора българска армия е българска военна част – полева армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
История На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани три полеви армии. Втора армейска зона със седалище Пловдив е щаб квартирата на втора армия.
Балкански войни (1912 – 1913) На 17 септември България обявява мобилизация на армията си и трите полеви армии се активизират. Генерал-лейтенант Никола Иванов е назначен за командващ на Втора армия, а полковник Никола Жеков става началник-щаб.Иванов, Н., Балканската война 1912 – 1913 г., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, стр. 71
Мобилизацията ѝ и разположението се извършват по график и на 30 септември почти всички единици достигат обозначените зони по границата с Османската империя. Щаб квартирата на армията се установява в Симеоновград. На 5 октомври 1912 година България обявява война на Османската империя.
Командване и състав Щаб на армията Командващ армията – от свитата на Негово Височество, генерал-лейтенант Никола Иванов Началник на щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Никола Жеков Началник на оперативното отделение – подполковник Попов Началник на артилерията – артилерийски инженер, полковник Георги Кушев Началник на обсадната артилерия – артилерийски инженер, полковник Стоян Загорски Началник на инженерните войски – военен инженер, полковник Александър Атанасов Началник на санитарната част – санитарен полковник Георги Мачев Началник на тиловото управление – полковник Константин Марков Интендант – полковник Беров Началник на съобщенията и етапите – полковник Тодоров
Дивизии, бригади и отряди 8-а пехотна тунджанска дивизия – генерал-майор Димитър Кирков 9-а пехотна плевенска дивизия – от Генералния щан, генерал-майор Радой Сираков 1-ва бригада от 3-та пехотна балканска дивизия – полковник Иван Паскалев Хасковски отряд – полковник Васил Делов
Втора армия има следния състав:
+Състав на втора армияВойната между България и Турция, vol. I , pag. 514 – 567, София 1937Войната между България и Турция, vol. V, part 2 , pag. 1070 – 1073, София 1930БатальониЕскадрониБатареиБройПушкиКартечнициОръдияАдминистративен персонал1327249Осма пехотна тунджанска дивизия2521535 47326 9082472Девета пехотна плевенска дивизия251534 69024 0192472Хасковски отряд81911 8678302842Смесена конна бригада6155110314Втора гаубична секция312Общо5894283 35760 05960198
Задачата на армията е да неутрализира силния одрински гарнизон, докато първа и трета български армии задържат главните сили на османската източна армия. След като започва напредването, за да постигне целите си, българската армия временно е подсилено с първа бригада на трета пехотна балканска дивизия (9236 души, ок.8300 пушки и 8 картечници), която е придадена към девета пехотна плевенска дивизия.
В самото начало армията не среща сериозна съпротива, а главните ѝ сили (8 и 9 дивизии) напредват към Одрин. Хасковският отряд се сражава със силите на Явер паша около Кърджали и на 8 октомври влиза в града. Тази победа осигурява десния фланг на армията и прави невъзможни османските атаки на комуникационните ѝ линии.
На 9 октомври османската армия в Източна Тракия започва офанзива срещу българските сили. Гарнизонът на крепостта напуска града и атакува на запад и на изток българските втора и първа армии. Българските войски удържат атаките и принуждават турците да се изтеглят обратно в крепостта. На 10 октомври с края на опита за пробив българското висше командване заповядва на първа бригада от трета дивизия да бъде върната обратно в състава на трета пехотна балканска дивизия, а на Хасковския отряд е заповядано да остави два батальона в Кърджали и да се насочи към Одрин от западна посока.
След победата при Лозенград първа и трета армии напредват на юг в преследване на Османската източна армия и отрязват комуникационните линии между Одрин и Цариград. На трета пехотна балканска дивизия е заповядано да остане около Одрин, за да пази фланговете на армията и да си сътрудничи с втора армия. След битката крепостта е напълно изолирана и нейния командир Шукри паша нарежда нова атака на 16 октомври с 18 пехотни батальона срещу трета бригада на осма дивизия, първа бригада и втора бригада на девета дивизия, но тя се проваля и турските войски се оттеглят до главните си отбранителни линии. На същия ден се решава крепостта да бъде изцяло обкръжена и за това две бригади от девета дивизия са изпратени да помагат на трета армия, а тяхното място е заето от новосъздадената единадесета пехотна смесена дивизия. Към 26 октомври крепостта е напълно отрязана, но българскити линии са прекалено раздалени и са охранявани от много малки военни части. Българското висше командване използва преди това сключеното споразумение със Сърбия, което позволява сръбски сили да помагат в Източна Тракия и се подсилва с две дивизии на сръбската втора армия. В началото на ноември пристигат и последните сръбски сили. Голяма част от българските войски са съсредоточени край Чаталджа, което кара османските турци да опитат нов опит да пробият обсадата на 29 и 30 октомври, но тези опити са отбити. До първото мирно споразумение действията на втора армия се ограничават до затягане на обръча около Одринската крепост, за да понижат морала на нейните защитници.
По време на първото примирие, докато траят мирните преговори в Лондон, българите засилват и укрепват позициите си около крепостта. Когато става ясно, че турците няма да задоволят исканията на Балканския съюз, българското висше командване започва подготовка за подновяване на военните операции и чертае планове за превземането на Одринската крепост.
През януари 1913 година мирните преговори се провалят и бойните действия са подновени. На 26 януари 1913 година османските турци започват голяма офанзива при Булаир и при Чаталджа, за да пробият линиите на българската армия и освободят силите при Одрин. Използвайки тези операции на следващия ден Шукри паша отново заповядва атака, за да разкъса обръча около крепостта, но атаката се проваля. Офанзивата на турците като цяло има малък успех и не успява да постигне целите си. Българското висше командване накрая решава да превземе крепостта, за да прекрати всякакви нови големи опити за освобождаването ѝ, както и за да освободи силите, които я обсаждат за операции другаде. Към март втора армия е подсилена и готова за атака. Бойната ѝ зона е разделена на сектори и нейният състав е следния:
+Състав на Втора българска армия към 11 март 1913Войната между България и Турция, vol. V, part 2 , pag. 1078 – 1093, София 1930БатальониЕскадрониБатареиБройПушкиКартечнициОръдияЩаб квартира2356Източен сектор509,55341 92750226Южен сектор172316 2781694Западен и Северозападен сектор48311638Общо719,584107 24961 32166358
Сръбската втора армия (28 батальона, 18 батареи, 46 450 души; 22 433 пушки, 28 картечници и 70 оръдия) е разположена в Западния и Северозападния сектор.
Крайното нападение започва на 11 март, като силите в Източния сектор започват главната атака. След три дни тежки боеве крепостта пада, а Шукри паша се предава на генералите Никола Иванов и Георги Вазов. На 3 април Османската империя иска второ примирие, което маркира края на българските военни операции във войната.
С края на Балканската война България е принудена да прехвърли войските си в Македония и на старата граница със Сърбия. Втора армия е разквартирувана в Егейска Македония срещу цялата гръцка армия. Съставът ѝ значително се изменя и се включва две полупълни дивизии и три пехотни бригади, две от които се състоят от млади необучени и без опит младежи от териториите превзети от Османската империя. На 16 юни армията има следния състав:
+Състав на втора армияБатальониХристов (1946), page 33 – 34ЕскадрониБатареиБройМинистерство на войната (1941), page 161ПушкиОръдияАдминистративен персонал713Трета пехотна балканска дивизия161222 61519 05969Единадесета пехотна сборна дивизия11624 39920 110681/10 пехотна бригада8310 430810012Драмска бригада84833668208Сярска бригада848583694518Армейски единици6108Общо57103775 07661 034175
На 17 юни веднага след атаката на четвърта българска армия срещу сърбите, втора армия напредва към гръцките сили. Единадесета дивизия и Сярската бригада отхвърлят с лекота гръцките сили при Правище, докато главните гръцки сили се оттеглят на десния бряг на Струма няколко дни по-рано. В центърът на линията първи батальон на десета пехотна бригада и втори батальон на трета бригада също напредват и укрепват позициите си около Кукуш и Негован. Междувременно трети батальон от трета бригада атакува слабите авангардни части на сърбите западно от Дойранското езело и превземат Гевгели. Армията остава разпръсната на фронт с дължина 96 километра, което доста затруднява координацията и сътрудничеството между частите ѝ, оставяйки генерал Иванов без резерви.
По време на първоначалното българско напредване гръцката армия не завършва събирането на частите си, но когато посоката на напредване се изчиства става ясно, че четвърта българска армия е сериозна заета с борба срещу сърбите, а гръцкото командване решава да премине в настъпление. За тази цел гърците има осем пехотни дивизии и кавалерийска бригада, почти цялата им армия. На 19 юни те напредват с два дивизиона (6 полка) на широк фронт срещу Кукуш, където българската втора пехотна бригада на трети дивизион (2 полка) се е укрепила. Битката е тежка, но българските части успяват да удържат временно напредването, което убеждава гръцкото командване на хвърли още сили в битката и да обгради българите. Към 21 юни втори батальон на трета бригада не успява да удържи съкрушаващия по брой противник и пристигналите подкрепления от Сярската бригада не успяват да предотвратят поражението. Това кара българските части да отстъпят. Ситуацията в другите сектори с части на втора армия също бързо се влошава. Части на трети батальон на трета бригада са победени при Калиново от гръцката десета дивизия, а първи батальон на десета бригада, подкрепян от части на Драмската бригада е победен при Лахна от гръцките първа и шеста дивизии. След загубата в битката при Кукуш-Лахна българите се оттеглят на север. По дясното крило на втора армия се укрепва трета бригада, която се опитва да задържи южно от Дойран гръцката десета дивизия. Българското командване заповядва на втори батальон на шеста бригада за подкрепление, но гърците вкарват в боя още две дивизии и още веднъж българските части отстъпват на 23 юни.
Втора армия сега получава задача да защитава пътя Дойран-Струмица и Рупелското дефиле, които са жизненоважни за ариегарда на българската четвърта армия. За тази цел армията е разделена на две – 3/3 и 2/6 бригади под командването на шеста пехотна бдинска дивизия трябва да защитават първото направление и Сяр, Драма, а 2/3 и 1/10 бригади под командването на трета дивизия трябва да охраняват дефилето. Единадесета пехотна дивизия е оставена да охранява егейското крайбрежие между Струма и Места. Гръцката армия разделя силите си на две групи – 2, 3, 4, 5 и 10 дивизии заедно с кавалерийска бригада действащи в района на Струмица и втора група, състояща се от 1, 6 и 7 дивизии, които трябва да извършват демонстративни действия в Рупелското дефиле. Превъзходството на гърците в численост и тяхната артилерия се оказват решаващи и на 26 юни те завземат Струмица и заобикаляйки по фланга българите в Рупелското дефиле ги карат да отстъпят. Все пак втора армия успява да удържи позициите си достатъчно дълго, за да успе четвърта армия да отстъпи.
Сърбите и гърците сега успяват да установят директен контакт и планират съвместна офанзива, надявайки се да се съберат при Царево село и да унищожат българските 4 и 2 армии. Сърбите атакуват при Калиманци, докато главните сили на гръцката армия – 1, 2, 4, 5 и 6 дивизии напредват към Горна Джумая, а останалите дивизии прикриват фланговете им.