Еми́л То́мов Петро́в (; 5 августа 1924, София Болгария — 2002, там же) — болгарский киновед, литературовед, литературный и кинокритик.
Биография Член БКП с 1948 года. В 1949 году окончил юридический факультет Софийского университета. Работал в журнале «Литературен фронт». В 1955—1990 годах — главный редактор журнала «Киноизкуство». Автор критических статей по вопросам болгарского и мирового киноискусства.
Член жюри XI Московского международного кинофестиваля.
Сочинения Поезия и псевдопоезия. — София: Български писател, 1956. Поезията в настъпление. — София: Български писател, 1961. Силата на поезията. Литературно-критични статии. — София: Български писател, 1961. Бяло и черно. Статии за българското киноизкуство. — София: Наука и изкуство, 1971. (2-е изд., 1974). Литература. Киноизкуство. — София: Български писател, 1974. Човешко - тоест социално, социално - тоест човешко. — София: Български писател, 1981. Подемът. — София: Наука и изкуство, 1981. Вибрации. Избрани статии в два тома. — София: Български писател, 1984. Разумът на страстта. Статии и студии. — София: Български писател, 1988. Поетичността на поезията. — София: Христо Ботев, 1999. Избрани страници за поезията и киното. — София, 2005.
Награды ? — орден «Кирилл и Мефодий» I степени 1978 — Народный деятель культуры НРБ
Литература Кино: Энциклопедический словарь / Гл. ред. С. И. Юткевич Москва, Советская энциклопедия, 1987. — с. 322
Категория:Выпускники Софийского университета Категория:Народные деятели культуры Болгарии Категория:Коммунисты Болгарии