Борис Кирилов Христов (, , Крапец) — болгарський поет, прозаїк, сценарист і журналіст.
Біографічні дані Борис Христов народився в селі Крапец. 1963 року закінчив гімназію в Пернику. 1970 року здобув вищу освіту на філологічному факультеті Великотирновського університету (спеціальність — болгарська філологія). Вчителював у Пернику (1971—1972), працював журналістом і редактором у Студії художніх фільмів «Бояна» (1973—1981). З 1982 року Христов був редактором літературного альманаху «Струма». З 1992 року працював журналістом у журналі «Фенікс». Брав активну участь у дисидентських угрупованнях, які виступали проти режиму Тодора Живкова.
У 1984-му він взяв участь у Міжнародній програмі для письменників в Університеті Айови, США. Читав лекції в Торонто, Вашингтоні, Нью-Йорку, Сан-Франциско, Гамбурзі, Мюнхені, Афінах, Делі, Варшаві та інших містах світу.
1977 року Христов вступив у Спілку болгарських письменниківЧленове на СБП, а згодом — Об'єднання болгарських письменників. У 1990-х роках (до 1997) належав до членів керівної ради фондів «Вільне поетичне товариство» та «Відкрите суспільство».
У середині 1990-х років перебрався в село Лештен й відтоді майже не виходив на люди. Одружений з художницею Дариною Христовою (* 1962).
Творчість
Христов опублікував збірки поезій (1977, 1979) и (1982)Мария Димитрова, Борис Христов — поетът, който просто те превзема, BulgarkaMagazine.com, 13 октомври 2018, роман (1987) і повісті , та (1990); книжки тривіршів (художниця Яна Левієва, 1987), (художник Анрі Кулев, 1994) й (1997); міфографічні книжки (2006), (2008), (2008), (2015), , (2015)Борис Христов, Стълп от прах, Портал за култура, изкуство и общество, 7 май 2015. і (художник Мілко Божков, 2020).
Він також упорядкував антології «Българска лирика», (1994), , (1995), (1997), (2020), (2020), , 2023 та епос болгар-мусульман із Західних Родопів (у XIX столітті вважався містификацією) «Веда Словена» (1997).
Твори Бориса Христова належать до навчальної програми курсу болгарської літератури 12 класу в болгарських школахЦветелина Стефанова, Виктор Пасков и Борис Христов в учебника по литература за XII клас, 24chasa.bg, 20 април 2018.
Вірші Христова перекладено англійською, гінді, італійською, німецькою, російською та угорською мовами. Окремі вірші переклав українською Олег КорольДобірка віршів болгарських поетів. — Сокаль: альманах «Соколиний край», № 7, 2007
Бібліографія
Поезія і проза Паруш Парушев, Екатерина Томова и Борис Христов. Трима млади поети. Стихове. София: Народна младеж, 1975 Вечерен тромпет. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1977. (Второ издание: 1979)Рецензии: Божидар Кунчев, «Искам да капна от моите сълзи…», Народна младеж, № 202, 26 август 1977; Минко Бенчев, Общуване с поезията, С., 1977, с. 196 – 199; Здравко Недков, «Оригинално и свежо присъствие», Пулс, № 18, 30 август 1977; Георги Мицков, «Дано да чуете и вие», Димитровско знаме (Перник), № 74, 16 септември 1977; Иван Радев, «Стихът — вик и болка», Борба (В. Търново), № 104, 1 септември 1977; Светлозар Игов, «Вечерен тромпет», Литературен фронт, № 39, 29 септември 1977; Румяна Арнаудова, «Ярко самобитно дарование», Пламък, 1977, № 12; Константин Еленков, «Един поет ни търси», Септември, 1978, № 3; Румяна Узунова, «През лятото по пладне», Тракия, 1978, № 1; Петър Велчев, «Как ще живея с тоя скитник — сърцето». Поетическото творчество на Б. Христов", Септември, 1979, № 4; Божидар Кунчев, «Едно младо дарование», Родна реч, 1979, № 9; Иван Радев, «Размисли за поезията на младите», С белега на времето, С., 1980; Божидар Кунчев, «Човекът в ъгъла…» Един бял лист, едно перо, Литературно-критични очерци, С., 1981. Честен кръст. Стихотворения. Варна: Г. Бакалов, 1982Рецензии: Константин Еленков, «Какво ни казва поетът?…» Пулс, № 36, 7 септември 1982; Пенчо Данчев, «Не, не са спомен ярките поети», Пулс, № 10, 2 март 1982, Здравко Чолаков, «За поезия със значими идеи, богата на оригинални естетически внушения», Литературен фронт, № 15, 15 април 1982; Петър Караангов, Изказване, Литературен фронт, № 14, 7 април 1983; Николай Звезданов, «А да звъня при удар само — като камертона», Народна култура, № 12, 25 март 1983; Иван Радев, «За смисъла на един спор в съвременната ни поезия (Борис Христов и Иван Милчев)», Предходници и съвременници, Критически етюди, С., 1984; Стефан Влахов-Мицов, "Борис Христов. Творчески портрет на поета, Родна реч, 1989, № 3; Розалия Ликова, «Но да вървим сега, надеждо моя…», Творчеството на поета, Септември, 1989, № 9; Божидар Кунчев, «Вик в тишината», Творчеството на поета, Пламък, 1990, № 5; Росица Димчева, «Баладно-сатирични мотиви в поезията на Борис Христов», Съвременник, 1992, № 2; Росица Димчева, «Стихът на Борис Христов», Език и литература, 1993, № 1; Розалия Ликова, «Процеси на интензификация на поетическото съзнание. Борис Христов», Поезия на седемдесетте и осемдесетте години, С., 1994; Христо Трендафилов, «Черти от поетиката на Борис Христов», Младата поезия (1975—1989), 1996; Никола Иванов, «Подреждане на балната зала», Поетът Борис Христов, 2006. Бащата на яйцето. Роман. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1987Рецензии: Димитър Коруджиев, «Непознатото духовно пространство», Пламък, 1988, № 9; Боряна Матеева, «Роман във филмовото пространство», Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Михаил Неделчев, «Светове под курортното безгрижие», Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Силвия Топалова, "Поглед отвъд бариерите, Пулс, № 42, 18 октомври 1988; Александър Йорданов, «Роман за алтернативите», Септември, 1988, № 11. Сляпото куче. Долината на обувките. Повести. Варна: Г. Бакалов, 1990Рецензии: Валери Стефанов, «В земната градина», Септември, 1990, № 7; Стефан Влахов-Мицов, «Прочетете тази книга», Читалище, 1990, № 7; Румяна Койчева, «От поезия към белетристика», Пламък, 1990, № 11 и 12 Думи и графити (1991; 2002) Крилете на вестителя (1991) Смъртни петна (1991) Думи върху други думи (1992) Вечерен тромпет. Честен кръст (2000) Поезия (2004) Христов, Борис. Каменна книга (Хеликон, 2006) Спомени за хора, камъни и риби (ИК Рива, 2013) Книга на мълчанието (ИК Рива, 2014) Стълп от прах (ИК Рива, 2015) Камък и слово (ИК Рива, 2015) Салонът на природата (Методиеви книги, 2020)
Сценарії фільмів 1982 — Смъртта на заека (художній) 1983 — Сънувам музика (документальний)«Сънувам музика», БНТ 1991 — Бащата на яйцето (художній)«Бащата на яйцето», БНТ Лабиринти (документальний) Свирачи (документальний) Корабът (мультиплікаційний) Всичко ми говори (документальний) 1996 — Дудуна (документальний) 2001 — Зелената къща (документальний) «Името на моя вятър» (документальний) 2005 — Душевно (документальний) 2012 — Загадката «Веда Словена» (документальний) 2014 — Книга на мълчанието (документальний)
Публікації про Христова Книги Иван Станков, Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов. Велико Търново: Слово, 1996 Борис Христов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2013 Иван Станков, Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов. Велико Търново: Фабер, 2016 Ангел Дюлгеров, Думи от дългия път. Онтология на болката в поезията на Борис Христов. Варна: Онгъл, 2019 Едвин Сугарев, Вик в тишината. Поезията на Борис Христов, София: Рива, 2023
Дипломні роботи Бакалов Н., Присъствието на Борис Христов в съвременната българска поезия, В. Търново, 1984 Харалампиева И., Поезията и прозата на Борис Христов (Единство на художествения свят), В. Търново, 1991 Васевски Ив., Художествена реализация на мита в стихосбирката «Честен кръст» на Борис Христов, В. Търново, 1991
Нагороди і відзнаки 2000 — Велика літературна премія Софійського університету 2009 — Національна літературна премія за поезію імені Ніколи Фурнаджієва — «за весь літературний доробок і досягнення в болгарській поезії та внесок у неї» 2009 — премія «Орфеїв вінець» 26 травня 2010 — Орден Кирила і Мефодія I ступеня — «за заслуги в галузі культури». Христов відмовився від цієї нагороди 2013 — Велика премія порталу «Культура» — «за весь творчий доробок»Будители и сънуватели (На 1 ноември, Деня на народните будители, Портал «Култура» връчи първите си годишни награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката през 2013 г.), Портал за култура, изкуство и общество, 4 ноември 2014.Първи награди на портал «Култура», БНТ, 04.11.2014 2015 — Велика премія літературного клубу «Перо»[https://impressio.dir.bg/litsa/boris-hristov-poetat-e-edna-ogolena-podvizhna-rana-poeziyata-e-stradanie-i-vik-sred-okeana БТА. Борис Христов: Поетът е една оголена, подвижна рана, поезията е страдание и вик сред океана БТА / / 18:43 Сайт impressio.dir.bg. Опубліковано 14.08.2025. Прочитано 03.11.2025] 2017 — Премія імені Богдана Богданова«На церемония в Аулата на НБУ, на 2 ноември 2017 г., рожденият ден на професор Богдан Богданов беше връчена първата Награда за хуманитаристика на поета Борис Христов», сайт на наградата за хуманитаристика «Богдан Богданов» 2020 — Національна літературна премія імені ВазоваБорис Христов е носител на Вазовата награда за литература за 2020-а година, karlovopress.com, 03.07.2020 2023 — Національна літературна премія за поезію імені Пейо Яворова 2024 — Національна літературна премія за поезію імені Івана ДінковаТина Соколова, "Боян Ангелов и Борис Христов са отличени с Националната литературна награда за поезия «Иван Динков», Darik.bg, 5 ноември 2024 г.Николета Манджукова, "Боян Ангелов и Борис Христов са новите носители на Националната литературна награда за поезия «Иван Динков», БТА, 4 ноември 2024 г.
Вшанування Наприкінці березня 2012 року кафедра нової болгаристики Нового болгарського університету організувала національну наукову конференцію «Борис Христов у болгарській літературі й культурі»Програма на Националната научна конференция «Борис Христов в българската литература и култура», електронен бюлетин «Културни новини», 24.03.2012
Примітки