Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник. Той е един от основоположниците на българската историография,Crampton, R. J. (2005). A Concise History of Bulgaria (2nd ed.). Cambridge, New York, Melbourne, Madrid, Cape Town, Singapore, São Paolo: Cambridge University Press. p. 48. професор, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат е на революционера Найден Дринов. През по-голямата част от живота си работи в Киев и Харков (дн. Украйна).
Биография Ранни години и учителстване в Панагюрище Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямото семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.
Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).
Следване и изследователска дейност в Русия и Европа На 1 септември 1858 г. с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, Марин Дринов и Нешо Бончев заминават за Русия, за да продължат образованието си. Там Дринов учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие през август 1861 г постъпва в Московския университет, където се дипломира през пролетта на 1865 г. със степен „кандидат на историко-филологическите науки.“
Между 1865 и 1870 година е частен учител в княжеско семейство от многолюдния род Голицини, с което пътува из цяла Европа.Limes Slavicus 5 Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Идентифицира и публикува първи сведения на български език за Ватиканския препис на Манасиевата летопис.Черно море - дигитално копие - 29/08/1892, No. 58, стр.1 Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
Дринов създава правописни правила, въведени чрез „Периодическо списание“ на Българското Книжовно Дружество и залегнали в основата на първия официален български правопис.Черно море - дигитално копие - 30/10/1893, No. 81, стр.2
Той играе централна роля в стандартизацията на българския език.Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7. През 1870 година отхвърля предложенията на Партений Зографски и Кузман Шапкарев за смесена източна и западна българска (вкл. македонска) основа на стандартния език: „Такова искуствено сглобяване на писмен език е нещо невъзможно, недостижимо и не се е чуло да е станало някъде“.Вестник Македония 31-ви юли 1870 Tchavdar Marinov. In Defense of the Native Tongue: The Standardization of the Macedonian Language and the Bulgarian-Macedonian Linguistic Controversies. in Entangled Histories of the Balkans – Volume One. p. 443Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7. Тази позиция на Дринов е критикувана от някои съвременни български лингвисти като Благой Шклифов, според когото именно Марин Дринов е отговорен за монодиалектната основа на българския език.Благой Шклифов, За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни, дружество „Огнище“, София, 2003 г. стр. 7 – 10.
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа дейност в България (1877 – 1879) През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър II и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.
Назначен е за вицегубернатор на Софийския санджак.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
Професор в Русия След края на Временното руско управление се връща в Харков, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санктпетербургска академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23 след продължително боледуване от туберкулоза. На 29 май 1909 г. тленните му останки са докарани по море до Варна, а след това транспортирани до София, където са погребани.
Памет
В края на XIX век жителите на село Бахшишлар, дн. Дриново, решават да го преименуват в чест на проф. Марин Дринов, като изпращат нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
На негово име е наречено издателството на БАН.
На името на Марин Дринов е кръстен връх Дринов на остров Смит, Южни Шетландски острови.
Библиография
Избрани съчинения. Т. I – II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971 Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf pdf Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. Пловдив-Русчук-Велес, 1869. Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872) Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152. Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885
Бележки
Литература Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616. Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Външни препратки
Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
Вижте също Дриновски правопис
Категория:Български историци Категория:Български балканисти Категория:Преподаватели в Харковския университет Категория:Академици на БАН Категория:Председатели на БАН Категория:Член-кореспонденти на РАН Категория:Почетни граждани на Кюстендил Категория:Български възрожденци Категория:Българи в Руската империя Категория:Родени в Панагюрище Категория:Починали в Харков Категория:Починали от туберкулоза