Неаполитанският или Неаполският залив (; Baia di Napoli) е голям морски залив в източния край на централно Тиренско море, разположен южно от Неапол, Италия, между Флегрейския полуостров на северозапад и Сорентинския полуостров на юг.
Вдава се в сушата на 22 km, ширина на входа между нос Мисено на север и нос Пунта Кампанела на юг 30 km. Максимална дълбочина 451 m. От юг заливът е ограничен от планинския полуостров Соренто, а на източния му бряг се издига вулкана Везувий. На запад от залива (извън неговата акватория) са разположени островите Иския и Прочида, а южно – остров Капри. Крайбрежието му е защитено от северните ветрове от ниска планинска верига, има мек средиземноморски климат и е гъсто заселено, като по бреговете му живеят около 4,4 милиона души. Най-големите градове са: Поцуоли, Неапол, Портичи, Торе дел Греко, Торе Анунциата, Кастеламаре ди Стабия и др., вкл. и древните градове Помпей и Херкулан. «Большая Советская Энциклопедия» – Неаполитанский залив, т. 17, стр. 384
В древността се е наричал Кратер (Crater sinus) , а по-късно – Sinus Puteolanus, Sinus Cumanus и Sinus Baianus.
Описание Неаполитанският залив се простира между и Площта му е около 870 km², а средната дълбочина достига 170 m.
Бреговата линия е дълга приблизително 195 km и се простира от Монте ди Прочида на северозапад до Пунта Кампанела на юг. В нея се включват целият залив на Поцуоли (между нос Мизено и нос Позилипо), неаполитанското и везувийското крайбрежие, крайбрежието на Соренто, както и бреговете на островите Иския, Прочида и Капри. По протежение на това крайбрежие са регистрирани 328 морски съоръжения и 28 пристанища.
Релефът на залива е доминиран от вулкана Везувий на изток, от планинската верига Латари на юг и от планината Епомео на остров Иския. Северната част, западно от Неапол, е заета от вулканичния комплекс Кампи Флегреи.
В залива се вливат две реки: Себето – днес напълно заровена, с устие в пристанището на Неапол, и Сарно – между Торе Анунциата и Кастеламаре ди Стабия. Освен тях в акваторията се оттичат и множество канали от системата Реджи Лани, изграждана от 1610 г.
В Неаполитанския залив се намират островите от Кампанския архипелаг. Най-големи и значими са Иския, Прочида, Вивара и Капри, които очертават естествените граници на залива. Към тях се добавя и остров Низида, разположен в залива на Поцуоли. Ако островите се разглеждат като продължение на двата полуострова, крайните точки на залива могат да се определят при Пунта Императоре на Иския и Пунта Карена на Капри.
До залива водят четири основни морски прохода:
каналът Прочида – между остров Прочида и континента (Монте ди Прочида); каналът Иския – между остров Иския и остров Вивара; Бока Гранде – главният вход, между Иския и Капри; Бока Пикола – между остров Капри и полуостров Соренто.
Климат Ветровете в Неаполитанския залив се отличават със сравнителна стабилност и преобладаващо западно направление, със средна скорост около 3 m/s. Според местна неаполитанска поговорка „вятърът се измества заедно със слънцето“. Сутрин, когато слънцето изгрява зад Везувий, духа лек сухоземен бриз. В късната сутрин и ранния следобед вятърът постепенно се обръща към запад (мистрал) и леко се усилва.
Поради отвореността на Неаполитанския залив към юг и югоизток, югозападните и частично югоизточните ветрове предизвикват повишаване на морското ниво и по-осезаемо вълнение.
Геология Неаполитанският залив представлява една от най-сложните и динамични геоложки области в Средиземноморието. Неговият релеф и подводен релеф са оформени от взаимодействието между вулканизъм, тектонични движения и морска ерозия, действащи в продължение на стотици хиляди години. Районът е част от т.нар. Кампанска вулканична дъга, свързана със субдукцията на Африканската плоча под Евразийската.
Вулканизъм В рамките на залива и прилежащите му територии се намират три от най-значимите вулканични комплекса в Европа:Ascione et al. (2021) – Geomorphology of Naples and the Campi Flegrei (Journal of Maps)Algor Cards – I Campi Flegrei e i vulcani vicini a Napoli
Везувий: разположен в източната част на залива, Везувий е стратовулкан, известен с изригването си през 79 г., което унищожава Помпей и Херкулан. Неговата активност е резултат от дълбоки магматични процеси, свързани със субдукционната зона.
Кампи Флегреи (Флегрейски полета): обширен калдерен комплекс северозападно от Неапол, характеризиращ се с активен брадисейм (бавни вертикални движения на земната повърхност), фумароли и хидротермални полета, и множество кратери и вулканични езера. Кампи Флегреи е един от най-мониторираните вулканични райони в света.Stefano Carlino, Geothermal Investigations of Active Volcanoes: The Example of Ischia Island and Campi Flegrei Caldera Остров Иския: доминирана от вулканично-тектонично издигане, известно като Монте Епомео, образувано от плитки магматични интрузии. Островът има сравнително скорошна вулканична активност – последното изригване е през 1302 г.
Дъното на Неаполитанския залив е оформено от подводни вулканични конуси, пирокластични потоци, достигнали морското дъно, свлачища по склоновете на вулканичните структури и натрупвания от морски седименти. Максималната дълбочина на залива е около 451 m, а средната – приблизително 170 m. В района на Флегрейските полета са идентифицирани множество подводни кратери, свидетелстващи за древна и по-нова подводна вулканична активност.
Геоложки процеси
Брадисейм: типичен за района на Поцуоли, брадисеймът представлява циклично повдигане и потъване на земната повърхност, причинено от промени в налягането на магмени и хидротермални флуиди. Той е оказал значително влияние върху историческото развитие на крайбрежните селища.De Martino et al. (2021),The Ground Deformation History of the Neapolitan Volcanic Area (Campi Flegrei Caldera, Somma–Vesuvius Volcano, and Ischia Island) from 20 Years of Continuous GPS Observations (2000–2019) Сеизмичност: зоната е сеизмично активна, като земетресенията обикновено са с ниска до умерена магнитудна стойност. Те са свързани с движението на магмата, фрактуриране на скалите и регионалните тектонични напрежения. Вторичен вулканизъм: в района са разпространени термалните извори, фумаролите и газовите емисии от морското дъно.
Геология на островите
Иския – изградена от туфове, лава и пирокластични материали, свързани с местния вулканизъм. Прочида и Вивара – съставени предимно от туфове и вулканични пластове, принадлежащи към системата на Кампи Флегреи. Капри – геоложки различен от останалите острови; доминиран от мезозойски варовици, представляващи част от издигнат карбонатен блок.
Геоложка еволюция Съвременният облик на Неаполитанския залив е резултат от комбинация от тектонична субсиденция, свързана с разширяването на Тиренския басейн, калдерни колапси (особено във Флегрейската област), вулканични натрупвания и морска ерозия и седиментация. Така се оформя сложен геоложки мозаечен пейзаж, в който се преплитат вулкански структури, карбонатни масиви и морски форми на релефа.
История През лятото на 2012 г. на морското дъно край остров Капри е открит изключителен археологически обект – корабен товар от обсидиан, потънал преди около 5000 години. Това откритие подсказва, че районите около Неаполитанския залив са били обитавани още през Неолита.
През Желязната епоха в района на Мизено е съществувало селище. Първоначалната примитивна общност постепенно се развива и през IV век пр.н.е. се превръща в кумейско пристанище, а впоследствие – и в римско морско съоръжение.
Според географа Страбон някои колонисти от Родос основават между IX и VIII век пр.н.е. селище на островчето Мегарида, което днес е включено в крайбрежната зона на Неапол.
В римско време селищата по крайбрежието на Неаполитанския залив са били многобройни и значими. Сред най-известните са Помпей, Херкулан, Стабия, Оплонтис и Путеоли. Особено внимание заслужава престоят на император Тиберий, който прекарва последните години от управлението си на остров Капри, заобиколен от учени, юристи, литератори и астролози.Howard H.Scullard, Storia del mondo romano.
След падането на Римската империя по-голямата част от бреговете на Неаполитанския залив попадат в границите на Византийската империя. Впоследствие тези територии, след като постепенно утвърждават своята автономия спрямо Византия, формират Неаполитанското херцогство. От особено значение е фактът, че именно морският трафик през залива позволява на херцогството да оцелее под постоянния натиск на лангобардите.
През 1137 г. Неаполитанското херцогство е присъединено към Кралство Сицилия от Роже II Сицилиански. От този момент нататък историята на залива става неразривно свързана с развитието на самия Неапол.
Икономика
Корабостроене и риболов В района на Неаполитанския залив корабостроенето има дълга традиция и продължава да бъде важен сектор от местната икономика.
Корабостроителницата в Кастеламаре ди Стабия е основана през 1783 г. от Джовани Едоардо Актон, първи министър на крал Фердинанд I от Двете Сицилии. Средиземноморски корабостроителници (Cantieri del Mediterraneo), създадени през 1911 г. под името Bacini e Scali Napoletani, се намират в рамките на пристанището на Неапол и представляват един от основните центрове за ремонт и строителство на кораби в региона.
Заливът разполага с богати рибни ресурси, което благоприятства развитието на риболова. Почти всяко пристанище служи като база за местни риболовни флотилии. Особено значима е риболовната дейност в Поцуоли, където традицията е силно развита.
Туризъм Благодарение на природните си красоти, богатото историческо наследство, мек климат и прочута гастрономия Неаполитанският залив е една от най-посещаваните туристически дестинации в света. Туризмът е сред водещите икономически дейности по цялото крайбрежие. Туристическото предлагане включва:
многобройни археологически обекти; термалните центрове на Иския, Кастеламаре ди Стабия и Флегрейското крайбрежие; природните паркове на Везувий и Астрони; историческите и художествени паметници на Неапол; курортната атмосфера на Иския и Капри; подводните паркове Байя и Гайола; природните и културни забележителности на Сорентинския полуостров, включително Соренто и Вико Екуенсе.
Заливът е известен с многобройните си заливчета, плажове и скрити морски кътчета, което го прави предпочитано място за летен отдих. Развита е и науката за спортно и любителско плаване, като през летните месеци районът е сред най-оживените морски пространства в Средиземно море. Круизният трафик през пристанище Неапол е значителен.
Транспорт Основен център на морските превози в залива е пристанището на Неапол, едно от най-важните в Средиземно море.Други основни пристанища в системата на залива са:
Пристанище Мерджелина Иския Порто Пристанище Казамичола (Иския) Пристанище Форио (Иския) Пристанище Кастеламаре ди Стабия Пристанище Капри Пристанище Прочида Пристанище Поцуоли Пристанище Сеано (Вико Екуенсе) Пристанище Соренто Пристанище Торе Анунциата
Спорт Неаполитанският залив има дълга традиция в кану-грeбните спортове и е дал началото на множество олимпийски и световни шампиони. Сред най-известните са братята Джузепе, Кармине и Агостино Абаняле от Кастеламаре ди Стабия – едни от най-награждаваните гребци в историята на този спорт.
В залива се провежда една от най-престижните международни състезания по плуване на дълги разстояния – маратонът „Капри–Неапол“, организиран ежегодно от 1954 г. Той е сред най-старите и най-уважавани маратони в света на откритите води.
Благодарение на благоприятните морски условия заливът е подходящ и за различни дисциплини в мотонаутиката, като редовно е домакин на състезания и демонстрации.
Неаполитанският залив е считан за един от най-добрите ветроходни акватории в света поради редовните и предвидими ветрове, които създават идеални условия за регати.
През 1960 г. тук се провеждат ветроходните състезания от XVII Летни олимпийски игри, като акваторията на залива е официално избрана за олимпийския ветроходен център.