Трапистката бира (; ; ) е бира, произведена от или под контрола на трапистки монаси. В света има общо 174 трапистки абатства, като само единадесет от тях (шест в Белгия, две в Нидерландия, едно в Австрия, едно в САЩ, и едно в Италия) произвеждат трапистка бира и имат право да поставят върху етикетите на своите бири логото „Автентичен трапистки продукт“, което обозначава спазването на стандартите на „Международната трапистка асоциация“.Ейвъри, Зак, 500 бири от цял свят, които непременно трябва да опитате, изд. Книгомания ЕООД – София, София, 2010 г., с. 197Фотев, Людмил, Езикът на бирата, изд. Парадокс, София, 2009 г., с. 89
Понятие и характеристика
Трапистката бира е вид ейл, попадащ в стиловете белгийски специален ейл и белгийски силен ейл. Терминът „трапистка бира“ е родов и описва източника на тези бири, като продукт на трапистки пивоварни, а не на определен стил бира. В действителност, бирите на различните трапистки манастири се различават значително и не са хомогенна група.Ейвъри, Зак, 500 бири от цял свят, които непременно трябва да опитате, изд. Книгомания ЕООД – София, София, 2010 г., с. 197 Цветът им варира от сламено-бял до тъмнокафяв. Като алкохолно съдържание, те са по-силни – алкохолът варира от около 7 % до 12 %, за разлика от около 5 % при типичните лагери.Asimov, Eric, „From Trappist Monks, Heavenly Brew“, в: The New York Times, 21 септември 2005 г.
Въпреки че се придържат към историческите традиции, трапистките пивоварни днес до голяма степен са модернизирани, като част от работещите в тях са пивовари професионалисти, наети от съответното абатство. Те разполагат с модерни пивоварни съоръжения, информационно оборудване и добре разработени уеб сайтове. Независимо от това трапистките пивоварни остават верни на високото качество на произвежданата от тях бира.
Монасите-пивовари използват при производство на бирата специални дрожди, които предизвикват горна ферментация при висока температура. Бирата доферментира и отлежава в бутилки. В някои абатства по време на производството добавят течна захар, която повишава допълнително алкохолното съдържание. По-силните трапистки бири се отличават с богат и плътен вкус, а своя маслено-плодов аромат придобиват благодарение на високотемпературната ферментация и използването на различни сортове хмел.
Трапистка бира и абатска бира
От трапистката бира следва да се отграничава т.нар. абатска бира. През последните десетилетия, терминът „абатска бира“ се използва като родово наименование за бири, произведени в трапистки стил, които обаче се правят от светски промишлени пивоварни, и не са свързани с трапистките абатства. Обикновено абатските бири се произвеждат по лицензи, издадени от съответното абатство или фондация, управляваща имуществото на вече несъществуващо абатство.
История IХ–ХIХ век
Най-старите източници за варене на бира в манастирите са свързани с швейцарското абатство Санкт Гален и датират от 820 г. Манастирското пивоварство се разпространява бързо в цяла Западна Европа, така че до края на Средновековието почти всяко абатство има своя собствена пивоварна.Сайт на Конфедерацията на любителите на бира Зитос От самото начало бирата, произведена във френските цистерциански манастири, се прави по строги правила. Така например, цистерцианското абатство в Солини ла Трап има собствена пивоварна през 1685 г. По-късно пивоварни се изграждат и в други абатства, а след възприемането на трапистките правила и в други страни в Европа.
Историята на трапистката бира е свързана с историята на Ордена на цистерцианците на строгото спазване. През 1663 г. Арман Жан Льо Бутилие дьо Рансе, абат на цистерцианското абатство Ла Трап в Солини ла Трап, Франция, като отчита, че монасите са станали твърде либерални, въвежда нов ред в абатството и изисква стриктното спазване на Правилата „Regula Benedicti“ на Свети Бенедикт, описващи идеалите и ценностите на монашеския живот.
Сред основните правила на Свети Бенедикт е правилото, че абатствата трябва да се самоиздържат, което се възприема и спазва в трапистките манастири. Така възниква ново монашеско реформистко движение, в отговор на отслабването на реда и морала в другите цистерциански манастири, което впоследствие дава началото и на нов монашески орден, който по името на абатството в Ла Трап започва да се нарича „трапистки“, а неговите членове – „траписти“. Официалното признаване и автономията на новия орден от този на цистерцианците става много по късно – през 1892 г.
Много от трапистките абатства и пивоварни в Европа са унищожени по време на Френската революция. Френското революционно правителство конфискува и продава манастирите и техните имоти. Ето защо когато се говори за съвременната трапистка бира, се има предвид бира, произведена от монасите в манастирите, възстановени или основани след 1796 г.
Абатство Вестмале произвежда първата си бира през 1836 г., абатство Вестфлетерен – през 1839 г., абатство Шиме – през 1863 г., абатство Рошфор – през 1899 г. Трапистите първоначално произвеждат бира само за нуждите на монашеските общности. През 1859 г. първо монасите от Шиме, а през 1861 г. и тези от Вестмале започват да продават бирата си и на пазара.
ХХ век
През ХХ век, нарастващата популярност на трапистките бири, води до множество злоупотреби, особено през 1930-те и 1950-те години, от страна на недобросъвестни пивовари, които без да имат никаква връзка с траписткия орден, започват да поставят на произвежданите от тях бири наименованието „трапистка бира“. Върху етикетите се появяват монаси в дрехи, подобни на тези на монасите-траписти, или се ползват имената на разрушени, изоставени и вече несъществуващи цистерциански или трапистки абатства. Резултатът е пълно объркване на потребителите и трапистките абатства са принудени да започнат съдебни дела срещу някои от тези пивовари, за да се изясни ситуацията с трапистката бира за потребителите.
През 1932 г. абатството Вестмале регистрира като търговска марка наименованието „Trappistenbier“. През 1935 г. възниква разногласие между абатството и белгийски пивовар от района на Антверпен (Белгия), който произвежда и продава бира, обозначена като „трапистка“. Монасите завеждат дело за нелоялна конкуренция, като претендират обезщетение за претърпени вреди в размер на 250 000 белгийски франка. Търговският съд на Антверпен отхвърля иска, като изтъква в решението си, че наименованието „трапистка“ не е специална марка, а се отнася за няколко бири, произвеждани в различни трапистки абатства, както и че трапистките монаси и абатства не са търговци (нямат търговско качество по смисъла на търговското право), поради което не могат да претендират обезщетение за нелоялна конкуренция от истински търговец (лице което има качеството търговец по смисъла на търговското право).
Това решение, макар и обосновано с формални доводи, става причина през следващите 30 години – до 1962 г. няколко немонашески и светски пивоварни да използват наименованието „трапистка бира“ в търговските марки на бирите си.
През 1960 г. пивоварната „Brasserie de Veltem“ от Льовен пуска на пазара бира с името „Veltem Trappist“. Този път абатство Орвал започва съдебна процедура против злоупотребата с името. На 28 февруари 1962 г. съдът в Гент (Белгия) постановява осъдително решение срещу пивоварната „Veltem“ за злоупотреба с търговската марка „Veltem Trappist“. В решението на съда се посочва: „... Наименованието „трапистка“ се използва често, за да се обозначи една бира, произведена и продавана от монаси, принадлежащи към Ордена на трапистите, или от хора, които са получили разрешение за това... така че „трапистка бира“ се нарича бирата, произведена от трапистки монаси, а не бира в трапистки стил, която по-скоро трябва да се нарича „абатска бира“...“.
Решението на съда в Гент има изключително важно значение за защита на наименованието на продуктите, произвеждани в трапистките манастири. Тъй като името „трапистка“ обозначава произхода на продукта, след постановяване на решението всички фирми, които без основание използват наименованията „трапистки“ или „трапистка бира“ на етикетите на своите бири, могат да бъдат съдени за злоупотреба и използване на нечестни бизнес практики. Решението на съда в Гент дефинира в правен аспект понятието „трапистка бира“, както и категорията на т.нар. „абатски бири“, които са произведени от комерсиални пивоварни в „трапистки стил“.
На 6 септември 1985 г., Търговският съд в Брюксел постановява още по-категорично решение: „...Сега е общоизвестно, че съществуват специални стандарти за качеството на продуктите, произведени от монашески общности, и това е особено вярно за трапистките абатства...“.
Въпреки тези важни съдебни решения, налице са две изключения през периода 1962 – 1992 г. И в двата случая две светски пивоварни използват името „трапистка бира“, въз основа на съответни споразумения, сключени с абатствата Вестфлетерен и Вестмале.
Едното изключение касае пивоварната „Синт Бернардус“ във Вату, понастоящем квартал на Поперинге, провинция Западна Фландрия, която произвежда „трапистка“ бира с марката „Синт Бернардус“. През 1946 г. абатството Вестфлетерен сключва споразумение с пивоварната „Синт Бернардус“ за производство на трапистка бира по рецепта на абатството. Между 1946 и 1992 г., „Синт Бернардус“ произвежда бирата по лиценз с марката „Sint Sixtus Abt“, с алкохолно съдържание 12 %. През 1992 г. изтича срокът на последния лицензионен договор от 1962 г. Срокът на договора не е продължен и след 1992 г. до наши дни бирата, произвеждана в пивоварната във Вату, се продава като „абатска бира“ с марка „Синт Бернардус“.Официален сайт на пивоварната „Синт Бернардус“: История
Другото изключение е пивоварната „Verlinden“ в Брасхат, провинция Антверпен, която произвежда „трапистката бира“ „Witkap Pater“. През 1919 г. белгийският учен Хендрик Верлинден придобива пивоварната „De Drie Linden“. През 1926 – 1929 г. той консултира пивоварната на абатство Вестмале. През 1929 г. вдъхновен от бирата на монасите от Вестмале, Верлинден започва производство на бира в трапистки стил, която от 1932 г. продава с търговската марка „Witkap Pater Trappistenbier“. Тази търговска марка се използва от пивоварната до 1981 г. Производството е прекратено за кратко в края на 1970-те г., и възобновено от пивоварната „Luyten“. През 1981 г. бирата преминава в портфолиото на пивоварната „Slaghmuylder“ в Нинове (Белгия) и оттогава се произвежда и продава под името „Witkap Pater“.
Опитите за неправомерна търговска експлоатация на наименованието принуждават през 1997 г. осем трапистки абатства да основат „Международната трапистка асоциация“ (ITA), която защитава интересите на автентичното трапистко производство и гарантира качеството и уникалността му чрез присъждане на знака и логото „Автентичен трапистки продукт“.
През 1999 г. пивоварната на нидерландското абатство Конингсхуфен преминава под контрола на „Koningshoeven Brewery“ – дъщерно дружество на нидерландската пивоварна компания „Bavaria Brewery“. В резултат на това възниква спор с Международната трапистка асоциация, за използването на логото „автентичен трапистки продукт“ върху етикетите на бирата „La Trappe“. Въпреки че бирата продължава да се произвежда в рамките на стените на абатството, от асоциацията смятат търговското споразумение с „Bavaria Brewery“ за твърде комерсиално и несъвместимо с траписткия ред. На 1 декември 1999 г. пивоварната се отказва от използване на логото, но продължава да поставя върху етикетите на бирата названието „трапистка бира“. След продължителен период на проучване и взаимни отстъпки абатството Конингсхуфен преразглежда търговското споразумение за сътрудничество с „Bavaria Brewery“ и сключва ново споразумение, в което позициите на абатството относно контрола върху производството на бира са засилени и гарантирани.