Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ е редовен полет на „Кориън Еър Лайнс“ от Ню Йорк до Сеул през Анкъридж, Аляска. На 1 септември 1983 г. самолетът е свален от съветския самолет-прехващач „Су-15“. Пътническият самолет „Боинг 747-230B“ пътува от Анкъридж за Сеул, но поради навигационна грешка, допусната от екипажа, се отклонява от планирания маршрут и прелетява през съветското забранено въздушно пространство. Съветските ВВС третират неидентифицирания самолет като нахлуващ американски шпионски самолетMaier, Timothy W. (April 16, 2001). "KAL 007 Mystery". Insight Magazine и го унищожават с ракети въздух-въздух след изстрелване на предупредителни изстрели.Illesh, Andrey (1992). "The Mystery of the KAL-007 (English translation)". Izvestia. Машината се разбива близо до Монерон, западно от Сахалин в Японско море и убива всички 269 души на борда, включително Лари Макдоналд от Камарата на представителите на САЩ. СССР открива останките в морето на 15 септември, както и полетните записващи устройства през октомври, но информацията е пазена в тайна от съветските власти до 1992 г., след разпадането на страната.Andrey Illesh (May 21, 1991). "?". Izvestia. p. 6.
СССР първоначално отрича да знае за инцидента, но по-късно признава, че сваля самолета и твърди, че е на шпионска мисия.Sputnik, The Truth and Lies about the South Korean Airliner Политбюро на ЦК на КПСС заявява, че това е умишлена провокация от страна на САЩ за изследване на военната готовност на СССР или дори за провокиране на война. САЩ обвинява СССР, че възпрепятства операциите по търсене и спасяване.Congressional Record, September 20, 1983, pp. S12462–S12464 Съветските въоръжени сили скриват доказателствата търсени в разследването на Международната организация за гражданска авиация, като бордовите записващи устройства,Soviet news magazine, Izvestia #228, October 16, 1992 които са публикувани десет години по-късно, след разпадането на СССР.
В резултат на инцидента САЩ променя процедурите за проследяване на самолети, които излитат от Аляска, а президентът Роналд Рейгън издава директива, която прави американската сателитна радионавигационна глобална система за позициониране свободно достъпна за гражданска употреба, след като бъде достатъчно развита, като общо благо. Роналд Рейгън допълнително втвърдява тона в отношенията на страната му със СССР и инициира „големи дипломатически усилия за задържане на международното и вътрешното внимание, фокусирано върху съветските действия“. Отнема лиценза на „Аерофлот Совиет Еърлайнс“ за извършване на полети до и от САЩ до 1986 г.The Current Digest of the Soviet Press и обявява кръстоносен поход срещу комунизма.
Предистория Това е втори пореден инцидент с южнокорейски самолет „Боинг“ над тогавашното въздушно пространство на СССР. Първият е на 20 април 1978 г. над Карелия, в близост до база на Северния флот на Бяло море.
През пролетта на 1982 г. 2 групи самолетоносачи на американския военноморски флот навлизат в Охотско море в близост до п-в Камчатка, където е разположена базата на съветските атомни подводници от съветските стратегически ядрени сили, които са в състава на Тихоокеанския флот.
Преди инцидента с този самолет в края на март 1983 г. 3 американски самолетоносача се намират във водите на Алеутските острови, където 3 седмици провеждат военно учение, като на 4 април 6 самолета „А-7“ в района на Малките Курилски острови навлизат над съветското въздушно пространство на дълбочина от 2 до 30 км над териториалните води на СССР и извършват учебни стрелби срещу наземни цели на о. Зелени. След разследване на инцидента на 4 април тогавашният министър на отбраната на СССР взема незабавни мерки да замени остарелите „МиГ-21“ и „МиГ-23“ на Курилските острови и о. Сахалин с по-модерните самолети „МиГ-31“, за да се предотвратяват бъдещи евентуални провокации.
Развитие
Съветски изтребител „Су-15“ сваля „Боинг 747“ на южнокорейските авиолинии, полет 007 (KAL-007) или (KE007).
Южнокорейският самолет навлиза над съветското въздушното пространство и е свален от изтребител-прихващач „Су-15“ с пилот Генадий Осипович, след което пътническият самолет се разбива югозападно от остров Сахалин. В катастрофата няма оцелели, а сред жертвите е членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд. Сваленият самолет е превозвал 246 пътници и е бил с екипаж от 23 души, като е изпълнявал полет от Ню Йорк за Сеул (с междинно кацане в Анкоридж). Свален е, след като се отклонява от курса на 500 километра. Основните версии за причините за случилото се са съответно според конфронтиралите се страни – грешка на екипажа и провокация от страна на американското външно разузнаване ЦРУ.
Последици Инцидентът предизвика сериозно влошаване на и без това обтегнатите отношения между СССР и САЩ. По онова време съветските войски са в Афганистан, а в САЩ за президент е избран „ястребът“ Роналд Рейгън, като Студената война навлиза в нова спирала на напрежение. Този инцидент е най-тежкият в историята на съветската авиация, довел до втвърдяване на позициите между водещите ядрени сили СССР и САЩ в края на Студената война. Начело на 2-те държави са съответно Юрий Андропов, бивш ръководител на КГБ, и Роналд Рейгън, който след инцидента обявява кръстоносен поход срещу комунизма.
Бележки
Източници
Литература
Външни препратки Полковник Станислав Петров, който спаси света „Тот „Боинг“ сбил я“ Най-големите самолетни катастрофи
Категория:Авиация в Южна Корея Категория:История на Южна Корея Категория:Военна история на СССР Категория:История на Сахалинска област Категория:Транспорт в Сахалинска област Категория:1983 година в СССР Категория:Произшествия и инциденти с участието на „Боинг 747“ Категория:Произшествия и инциденти на самолети, причинени от пилотска грешка Категория:Авиационни произшествия и инциденти в Тихия океан Категория:Авиационни произшествия и инциденти в СССР Категория:Авиационни произшествия и инциденти през 1983 г. Категория:Произшествия и инциденти на „Кориън Еър“ Категория:Морски спасителни операции Категория:Инциденти със сваляне на пътнически самолети, които включват бойни самолети