Любен Дилов

Любен Иванов Дилов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика в България.

Биография Роден е на 22 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Работи като редактор във вестник „Септемврийче“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

Член е на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г. до 10 ноември 1989, когато е изключен заедно с Блага Димитрова, Ивайло Петров, Иван Радоев.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Творчество В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. публикува очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

Добавя 4 закон на роботехниката, според който роботът трябва да се представя като робот. По времето публиката не обърна особено внимание на 4 закон. Но в настояще време този закон е актуален.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди и отличия 1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“ 1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“ 1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр 1979 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“, разделя първо място със Станислав Лем 1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос 2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг 2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография Романи „Атомният човек“. София: Народна младеж, 1958, 298 с. (2 изд. 1979) „Кладенецът на Таласъмите“ (1963, в съавторство с Димитър Пеев и Антон Дончев) „Многото имена на страха“. София: Медицина и физкултура, 1967, 280 с. (2 изд. 1988) „Тежестта на скафандъра“. София: Медицина и физкултура, 1969, 205 с. (2 изд., Медицина и физкултура, 1977; 3 изд., Георги Бакалов, 1983) „Пътят на Икар“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1974, 430 с. (2 изд., Христо Г. Данов, 1979; 3 изд., 1984, изд. Захарий Стоянов, 2002) „Парадоксът на огледалото“. София: Български писател, 1976, 334 с. (2 изд., Български писател, 1980) „Звездните приключения на Нуми и Ники“ (1980, 1995) „Пропуснатият шанс: Из съчиненията на моя компютър“ (1981) „До райската планета и назад. Другите приключения на Нуми и Ники“ (1983) „Жестокият експеримент“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 204 с. „Незавършеният роман на една студентка“. София: Български писател, 1986, 198 с. „Демонът на Максуел“. София: Бард, 2001, 135 с.

Повести, разкази и новели „Да нахраниш орела“ (1977) „Даровете на Бога“ „Двойната звезда“ (1979) „Дори да си отидат“ „За Джони, който искаше да излезе“ „Зеленото ухо“ „Моят странен приятел астрономът“ (1971) „На пеещата планета“ „Напред, човечество“ „Педагогическата машина“ „Не пушете! Затегнете коланите!“ (1982) „Още по въпроса за делфините“ „Хубавата Елена“ „Цялата истина около шимпанзето Топси“ „Шегата на капитана“ „Гълъби над Берлин“ (1953) „Точката на Лагранж“ (1983) „Осъзнаването на роботите“ „Новогодишна трагедия“ „Наше доказателство за летящите чинии“ „Поредният номер“ „Последното интервю на Адам Сусбе“ „Странните качества на Борис Левиташки“

Източници

Външни препратки

От и за Любен Дилов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

За него Светлозар Жеков, „От бъдещето към съвременността. Любен Дилов на 50 години“ (ориг. публ. в сп. „Деца, изкуство, книги“, кн. 6, 1977, стр. 13 – 16) Огнян Сапарев, „Скептичният смях на Любен Дилов“ (ориг. публ. в Любен Дилов, „Двойната звезда“, 1979)

Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Български автори на разкази Категория:Български писатели фантасти Категория:Български романисти Категория:Почетни граждани на Червен бряг Категория:Родени в Червен бряг Категория:Починали в София