+ Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (от древността до края на XVIII в.) Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави 3-то хил. пр. Хр. древни египтяни Откриване на остров Крит Гърция началото на XVI в. пр. Хр. минойци Завоюване на целия остров Крит, островите в южната част на Егейско море, крайбрежните части на п-ов Пелопонес и островите на юг и северозапад от него (Китира, Закинтос, Кефалония и др.) Гърция XV – XIII в. пр. Хр. ахейци/микенци Откриване и завоюване на целия п-ов Пелопонес, Северните Спорадски о-ви, остров Лемнос, Халкидическия полуостров, Солунския залив, равнината Тесалия, планините Олимп на север и Пинд на запад и протока Дарданели. Основаване на редица селища по южните брегове на Балканския полуостров Гърция, Турция края на 2-рото – началото на 1-вото хил. пр. Хр. финикийци Откриване и опознаване на цялото северно крайбрежие на Средиземно море, в т.ч. част от бреговете на Апенинския полуостров, островите Сицилия, Малта, Сардиния и Корсика, Балеарските о-ви, средиземноморските и част от атлантическите брегове на Пиренейския п-ов и Гибралтарския проток Италия, Малта, Испания, Португалия VI – V в. пр. Хр. древни гърци Колонизация на Йонийските о-ви, западните брегове на Балканския полуостров, североизточните брегове на Апенинския полуостров, бреговете на Тиренско, Лигурийско море и Лионския залив. Откриване на протока Босфор и колонизация на цялото крайбрежие на Черно и Азовско море, в т.ч. Бургаския залив, устията на реките Дунав, Днестър, Днепър, Южен Буг и Дон, п-ов Крим и Керченския проток. Първи сведения за релефа във вътрешността на Балканския полуостров Албания, Черна гора, Хърватия, Италия, Франция, Турция, България, Румъния, Украйна, Русия, Република Македония 325 – 320 пр. Хр. Питей Първо плаване покрай западните брегове на Европа и достигане до Британските о-ви. Откриване на западните и северни брегове на Пиренейския полуостров, бреговете на Бискайския залив, протока Ламанш, западните брегове на Великобритания, част о Хебридските о-ви, Оркнейските о-ви, източните брегове на Великобритания и вероятно бреговете на днешните Белгия, Нидерландия и Германия Португалия, Испания, Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия, Германия III – II в. пр. Хр. картагенци Откриване, опознаване и завоюване ва вътрешните райони на Пиренейския полуостров Испания 218 пр. Хр. Ханибал Военен поход от Испания в Италия и откриване на южните части на днешна Франция и Западните Алпи Франция, Италия 210 – 132 пр. Хр. римляни Завладяване на почти целия Пиренейски полуостров: 210 – 205 пр. Хр. – Публий Корнелий Сципион Африкански – завладяване на източните и южни крайбрежни райони на полуострова; 205 – 197 пр. Хр. – завладяване на долния и средния басейн на река Ебро и югоизточните склонове на Пиренеите; 197-ок. 180 пр. Хр. – Порций Катон – покоряване на вътрешността на полуострова и днешните земи на Португалия; ок. 180 – 152 – Тиберий Гракх – завладяване на южните склонове на Кантабрийските планини; 152 – 132 пр. Хр. – Квинт Сервилий Цепион – пълно завладяване на Португалия и Галисия Испания, Португалия 58 – 52 пр. Хр. Юлий Цезар Завладяване на Галия (днешна Франция), в т.ч. средното течение на Рона и басейните на реките Гарона, Сона, Лоара, Сена и Уаза (58 – 57 пр. Хр.); полуостровите Котантен и Бретан и крайбрежието на Бискайския залив (56 пр. Хр.). Първо нахлуване в Германия и откриване на планините Вогези и Ардени и долното течение на река Рейн (56 пр. Хр.). Първо нахлуване в Британия и откриване и завладяване на югоизточните части на острова (55 – 54 пр. Хр.). Втори поход в Германия (54 – 53 пр. Хр.). Окончателно завладяване и покоряване на Галия, в т.ч. Централния Френски масив и Парижкия басейн (52 пр. Хр.) Франция, Люксембург, Белгия, Нидерландия, Германия, Великобритания 35 пр. Хр. – 89 сл. Хр. римляни Откриване и завладяване басейна на река Дунав: 35 – 33 пр. Хр. – Октавиан Август – Завоюване на междуречието на реките Драва и Сава; 29 – 28 пр. Хр. – Марк Лициний Крас (младши) – завладяване на Софийската котловина и долината на река Искър; 12 пр. Хр. – 9 сл. Хр. – Клавдий Тиберий – откриване и завладяване на Панония; 85 – 86 сл. Хр. – Корнелий Фуск – окончателно завладяване на Мизия Словения, Австрия, Хърватия, България, Сърбия, Унгария 16 пр. Хр. – 9 сл. Хр. римляни Пълно откриване и завладяване на Германия: 16 пр. Хр. – Клавдий Тиберий и Клавдий Друз – първо пресичане на Алпите и първо нахлуване в Южна Германия; 12 – 7 пр. Хр. – Клавдий Друз – завладяване на Северна Германия (Фризия и Фризките о-ви), долината на река Везер, планината Харц, Тевтобургската гора, Тюрингската гора и част от долното течение на река Елба; 8 пр. Хр. – 6 сл. Хр. – Клавдий Тиберий – пълно покоряване на племената по течението на река Елба, Люнебургската пустош и първо нахлуване в Ютландия (днешните земи на Дания); 6 – 9 сл. Хр. – Публий Квинтилий Вар – достигане до югозападните брегове на Балтийско море Швейцария, Австрия, Германия, Нидерландия, Дания 41 – 211 римляни Пълно откриване и завладяване на цяла Англия и южните части на Шотландия: 41 – 59 – Клавдий и Авъл Плавтий – завладяване на бреговете на Бристолския залив и централната низина Мидлънд; 59 – 85 – Гай Светоний Павлин и Гней Юлий Агрикола – завладяване на остров Англси, платото Чевиот, Южношотландските възвишения, Каледония, част от Грампианските планини и Оркнейските о-ви; 85 – 211 – Публий Елий Адриан, Антонин Пий и Луций Септимий Север – пълно овладяване и покоряване на Англия Великобритания 101 – 116 Марк Улпий Траян Завладяване на Дакия Румъния края на II в. готи Първо историческо зарегистрирано пресичане на Източна Европа от северозапад (Балтийско море) на югоизток (Черно море) Полша, Беларус, Украйна, Русия 432 – 460 Свети Патрик Първо предполагаемо пътешествие на остров Ирландия Ирландия 711 – 718 араби Почти пълно завладяване на Пиренейския п-ов Испания, Португалия около 725 ирландски монаси Откриване на Фарьорските о-ви Фарьорските о-ви около 795 ирландски монаси Откриване на Исландия Исландия около 869 Гардар Вторично откриване на Исландия Исландия около 870 – 890 Отар Първо зарегистрирано плаване покрай бреговете на Скандинавския и Колския полуострови Норвегия, Русия края на IX – началото на X в. Абу Али Ахмед ибн Омар ибн Руста Пътешествие до Волжко-Камска България и първи сведения за волжките българи Казахстан, Русия 1-вата пол. на X в. Абу Исхак ал Фариси ал Истахри Пътешествие по остров Сицилия и Андалусия Италия, Испания 915 – 945 Масуди Пътешествие по югоизточната част на Източна Европа Казахстан, Русия 915 – 1077 князе на Киевска Рус Откриване и завладяване на централните и южни части на Източноевропейската равнина Украйна, Русия 921 – 922 Ибн Фадлан Пътешествие до Волжко-Камска България през Прикаспието Казахстан, Русия 30-50-те години на XI в. Мохамед ал-Идриси Пътешествие в Португалия, Испания, Италия, Франция и Англия Португалия, Испания, Италия, Франция Англия 1320 Лука (Игнат Малигин) Плаване от Северна Двина към бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия Русия, Норвегия 1330 – 1334 Ибн Батута Пътешествие по Югоизточна Европа на път за Средна Азия Русия, Казахстан 1364 Степан Ляпа, Александър Абакумович Първо зарегистрирано пресичане на планината Урал и достигане до река Об Русия 1394 – 1427 Ханс Шилтбергер Пътешествие в южноруските степи и Приуралието Украйна, Русия, Казахстан 1431 – 1432 Гонсало Велю Кабрал Откриване на Азорските о-ви Португалия 1457 – 1458 Диогу Тейди Завършване откриването на Азорските о-ви Португалия 2-рата пол. на XV в. руски помори Многократни плавания към Нова Земя и начало на нейното усвояване Русия 1483 Фьодор Курбски (Черния), Салтик Травин Ново пресичане на планината Урал и навлизане в Западен Сибир Русия 1496 Генадий Истома Плаване от Северна Двина покрай бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия до Тронхайм. Първи сведения за природа на Северна Европа Русия, Норвегия 1499 – 1500 Пьотър Ушати, Василий Заболоцки-Бражник (Гаврилов) Установяване протежението и направлението на Урал от север на юг Русия 1536 – 1542 Джон Леленд (1506 – 1552)) Първо географско и топографско описание на Англия и Уелс Великобритания 2-рата пол. на XVI в. руски помори Систематически плавания към Грумант (Шпицберген) за риболов, китобой и зверобой Норвегия 1553 – 1554 Хю Уилъби, Ричард Ченслър Първо плаване на западноевропейци покрай северните брегове на Скандинавския п-ов и достигане до Нова Земя и устието на Северна Двина Норвегия, Русия 70-те години на XVI в. Павел Нишец Ежегодни плавания към Грумант (Шпицберген) Норвегия 1580 – 1581 Чарлз Джакман Плаване до югоизточната част на Карско море (1580) и до Исландия (1581) Русия, Исландия 80-те години на XVI в. руски помори Систематически плавания към река Об през протока Маточкин Шар и първи, конкретни сведения за Южния остров на Нова Земя, югоизточните брегове на Баренцево море и югозападните брегове на Карско море Русия края на 80-те години на XVI в. Николай Христофор Радзивил Първо картиране на района между реките Висла и Днепър. Топографско заснемане на Днепър от извора до устието, заедно с притоците му Друт, Березина със Свислоч, Припят с Птич и Стир, Горин със Случ, Тетерев и Рос. В басейна на Припят топографско заснемане на огромното блато – Полесие. Картиране на река Неман с притоците ѝ Вилия и Шчара и Западна Двина с левия ѝ приток Дисна Русия, Украйна, Беларус, Литва, Полша 1594 – 1596 Вилем Баренц 1594: Откриване на западното крайбрежие на Северния остров на Нова Земя до 77º 15` с.ш., в т.ч. п-ов Адмиралтейство (75º с.ш.), нос Карлсен (77º с.ш.) и Оранските о-ви. 1595: Достигане до остров Вайгач и протока Югорски Шар. 1596: Откриване на Мечия остров, част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, Вуд фиорд (79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.). Откриване на най-северната точка на Нова Земя Русия, Норвегия 1603 – 1613 Андерс Буре Първо сравнително точно и вярно картиране на Скандинавския п-ов между 63° – 71º с.ш. и 12° – 42º и.д. и издаване на първата карта на полуострова през 1635 Русия, Норвегия, Швеция, Финландия 1607 – 1608 Хенри Хъдсън 1607: Откриване на остров Ян Майен (). 1608: Достигане до западното крайбрежие на Нова Земя Норвегия, Русия 1610 Джонас Пул Изследване и картиране на западния бряг на остров Западен Щпицберген и откриване заливите Хорнсун (77º с.ш.) и Белсун (77º 45` с.ш.), фиордите Ван Мейен (77º 45` с.ш.), Ис фиорд и Крос фиорд () и протока Форлансунет, отделящ остров Земя Принц Карл () от остров Западен Шпицберген Норвегия 1611 Якоб Май Вторично откриване на остров Ян Майен Норвегия 1613 Томас Едж Откриване на островите Североизточна Земя (), Едж () и Баренц (), протока Стур фиорд (разделяш Едж и Западен Шпицберген) и протока Фримен (, разделящ Западен Шпицберген и Североизточна Земя) Норвегия 1630 – 1648 Гийом дьо Боплан Топографско картиране на територия от около 500 хил км2 между 45º и 51º 30` с.ш. и 24º и 36º и.д., в т.ч. 1100 км от долното течение на река Днепър, десните ѝ притоци Уж, Тетерев, Ирпен, Рос, Тясмин и др., заедно с басейните им, река Южен Буг с левите ѝ притоци Синюха и Ингул, средното и долно течение на река Днестър с притоците ѝ Гнилая Липа, Серет и Збруч и оконтуряване на Приднепровското възвишение Беларус, Украйна, Молдова 1680 – 1685 Едмънд Дамер Топографско картиране на над 10 хил. км от северните брегове на Средиземно море от Гибралтар до Гърция, в т.ч. Балеарските о-ви, Корсика, Сардиния, Сицилия, Корфу и др. Испания, Франция, Италия, Гърция 1681 – 1688 Грийнвил Колинс Първо, точно картиране на брегове на Англия, Уелс и остров Ман и източното крайбрежие на Шотландия и издаване на морски атлас на британското крайбрежие и диаграми на преобладаващите ветрове под заглавието: „Great Britain's Coasting Pilot“ (1693) (в превод „Лоцман на британското каботажно плаване“) Великобритания 1699 Корнелий Крюйс (1657 – 1727) Топографско заснемане на 1300 км от течението на река Дон от Воронеж до Азовско море и над 500