Еоцен е епоха, продължила от около 56 допреди 34 млн. години. Тя е втората епоха на периода палеоген на ценозойската ера. Еоцен обхваща времето от края епохата палеоцен до началото на епохата олигоцен. Началото на еоцен е белязано от появата на първите съвременни бозайници. В края на еоцен е едно от най-големите измирания, наречено Grande Coupure („Великото прекъсване“ в приемствеността). Както и с други геоложки периоди, слоевете, които определят началото и края на епохата, са добре идентифицирани, въпреки че точните им датировки са малко несигурни.
Името еоцен идва от гръцки – ἠώς (eos зора) и καινός (kainos ново), и се отнася за „зората“ на съвременните („нови“) бозайници, които се появяват по време на епохата.
Категория:Геология Категория:Геохронологична скала