Максим Горки (), литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 – 1936), е руски и съветски писател, поет, прозаик, драматург, журналист и общественик, публицист.
Роден е в Нижни Новгород. Израснал в оскъдица и останал от малък сирак, той пътува из Русия в търсене на препитание, работи тежък физически труд и се запознава с нищетата от първа ръка. Макар и без формално образование, чете много и се самообразова. Започва да пише романтично одухотворени разкази, повести и песни в проза, публикувани в провинциалната преса. През 1901 г. Горки се обръща и към драматургията, а по-късно и към публицистиката. На границата между XIX и XX век той става известен като автор на произведения в революционен дух, близък до руските социалдемократи от РСДРП и в опозиция на царското правителство.
В началото на XX век той е един от идеолозите на богостроителствотоБогостроителство е етико-философско течение в руския марксизъм, развивано от левите литератори в първото десетилетие на XX век с цел интегриране на идеите на марксизма и религията и основано на сходството между социалистическия и християнския мироглед. В средите на РСДРП негови представители са Анатолий Луначарски, Владимир Базаров, Александър Богданов и Максим ГоркиПлеханов Г. В. О так называемых религиозных исканиях в России. „Исповедь“ М. Горького как проповедь „новой религии“ // Об атеизме и религии в истории общества и культуры. – М: Мысль, 1977. – С. 254. и през 1909 г. помага на участниците в това движение да поддържат школа за работници на остров Капри, която Владимир Ленин нарича „литературен център на богостроителството“. Ленин се изказва много остро за идеологията на Горки.
Горки прекарва общо над 18 години извън Русия, в изгнание или по своя воля, включително 15 години в Италия, при това не овладява нито един чужд език.
В периода 1902 – 1921 г. Горки оглавява три големи издателства – „Знание“, „Парус“ и „Всемирная литература“ и постига търговски успех като внедрява новаторски подходи в книгоиздаването.
Въпреки че в годините преди Октомврийската революция Горки като успешен писател е един от най-големите спонсори на болшевишката фракцияО’Коннор Т. Э. Инженер революции. Леонид Красин и большевики. М., 1993. и дори пътува до САЩ с цел набиране на средства, той е скептично настроен към болшевиките и съветската власт в нейния начален период. Приютява изпаднали в нужда литератори в квартирата си в Петроград, ходатайства пред властите за интелектуалци в нужда, за арестувани и осъдени на смърт. Оглавява комисия по оценка на културни ценности, иззети от класовите врагове. След няколко години културна и правозащитна работа в Съветска Русия, той заминава за чужбина през 1921 г. Живее в Германия, Швейцария, Италия. През 1932 г. се завръща окончателно в СССР. Намира се в близкото обкръжение на Сталин, но в същото време е близък и до някои от лидерите на вътрешнопартийната опозиция.
Въпреки че Горки рано печели световна литературна слава, творчеството му предизвиква много двусмислени и противоречиви оценки, особено след Октомврийската революция. Тази репутация на творчеството му се запазва и до днес, главно поради политическата му биография и идеализирането му и третирането като „официален писател“ от епохата на Сталин. Напоследък тази репутация постепенно се коригира. Още приживе критиката отбелязва, че произведенията на Горки са неравностойни по стойност и че творчеството му може да бъде разделено на периоди.
Основният патос на ранното творчество на Максим Горки (1890-те) е свързан с ницшеанството и мечтата за „нови хора“, безстрашни и свободни, които притежават най-високите интелектуални и физически способности и са в състояние да постигнат трансцендентни цели отвъд възможното, включително безсмъртие. Първоначално Горки свързва мечтите за „новите хора“ с бедняците, но по-късно ги обвързва с революционните идеи. Въпреки че Горки не изоставя мечтата за „новите хора“ до смъртта си, патосът на творчеството му от 1910-те години се характеризира с комбинация от вяра в обикновения човек и утвърждаващо живота настроение, заедно със социален протест и подробно описание на „оловните мерзости на руския живот“. В постреволюционното му творчество критиците отбелязват близост с модернизма.
След завръщането си в СССР през 1932 г. Горки става инициатор на създаването на Съюза на писателите на СССР и е първият председател на управителния съвет на този съюз. Властите го обгрижват и ласкаят, обявен е за родоначалник на съветската литература и „основоположник на социалистическия реализъм“. Въпреки официалното признание, съвременните изследователи на творчеството му поставят под въпрос или дори отричат принадлежността му към социалистическия реализъм: произведенията на Горки, които са най-близки до социалистическия реализъм, се различават по богостроителната си идеология, а след революцията той не написва нито една голяма социалистическа реалистична творба.
Горки е най-издаваният съветски писател в СССР: през 1918 – 1986 г. общият тираж на 3556 издания възлиза на 242 621 милиона екземпляра. Ако вземем предвид всички руски писатели, тогава Горки е на второ място след Лев Толстой и Александър Пушкин. Пълното събрание на произведенията на Горки се състои от 60 тома: художествените му произведения са публикувани през 1968 – 1973 г., публицистиката – след 1985 г., писмата му все още не са публикувани напълно.
Биография Ранни години Роден е на 28 март 1868 г. в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказва приказки и му пее народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после Алексей постъпва в първоначално училище, но дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, в ателие за икони, работи като статист в театър и като хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава. Макар и без завършено образование, чете много и поглъща жадно всяка книга, която му попадне.
През 1884 г. заминава за Казан, с желанието да постъпи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционери, той чете „Манифест на комунистическата партия“ и „Капиталът“ на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 г. Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Украйна, Крим и Кавказ, по време на което написва първата си творба – поемата „Песен на стария дъб“.
Пише за провинциални вестници под псевдонима Йехудиел Хламида (). Започва да използва псевдонима Горки ( „окаян, горък“) през 1892, когато публикува първия си разказ, „Макар Чудра“ във вестник Кавказ в Тифлис, където работи известно време в работилниците на Задкавказките железопътни линии.Commentaries to Makar Chudra // Горький М. Макар Чудра и другие рассказы. – М: Детская литература, 1970. – С. 195 – 196. – 207 с.Isabella M. Nefedova. Maxim Gorky. The Biography // И.М.Нефедова. Максим Горький. Биография писателя Л.: Просвещение, 1971. През 1893 г. публикува няколко разказа в местните вестници в Нижни Новгород. Негов литературен ментор става писателят Владимир Короленко. Същата година 25-годишният Алексей Пешков встъпва в неофициален брак с акушерката Олга Каменска, по-късно героиня на разказа „О первой любви“ (1922). Олга е с 9 години по-възрастна и има дъщеря от първия си мъж. На нея е посветена и първата известна автобиография с претенциозното название „Изложение фактов и дум, от взаимодействия которых отсохли лучшие куски моего сердца“ (1893). Още на следващата година двамата се разделят, като причината е, че Олга заспива при авторско четене на прясно написаната новела „Старуха Изергиль“.
През август 1894 г. Пешков пише разказа „Челкаш“ за приключенията на бедняк-контрабандист. Предлага го на списание „Русское богатство“, където той отлежава известно време. През 1895 г. по препоръка на Короленко Пешков се премества в Самара и става професионален журналист, като пише статии, фейлетони и очерци под псевдонима Йехудиел Хламид в „Самарски вестник“. Дописките му са в стил пародия, дело на язвителен семинарист с архаичен изказ. За около две години в самарския вестник Пешков има около 500 публикации (без да се броят разказите), което е нечувана производителност за тогавашните руски публицисти. Най-накрая през юни „Русское богатство“, отпечатва „Челкаш“, който носи първата литературна известност на автора Максим Горки.
През 1895 г. в „Самарски вестник“ излиза очеркът „Бабушка Акулина“ – първият предвестник на бъдещата повест „Детство“.
На 30 август 1896 г в самарския Вознесенский собор Горки се венчава с Екатерина Пешкова, дъщеря на разорил се помещик, вчерашна гимназистка и коректор на „Самарски вестник“. През октомври същата година вече започва да се проявява болестта на белите дробове: Горки ляга болен с бронхит, който преминава в белодробно възпаление и през януари му е поставена диагноза туберкулоза. Лекува се в Крим и след това в Украйна, в село Верхняя Мануйловка близо до Полтава. Там на 21 юли 1897 г се ражда първото му дете – Максим.
От първата слава до признанието (1897 – 1902) От октомври 1897 г. до средата на януари 1898 г. Горки живее в село Каменка (сега град Кувшиново, Тверска област) в апартамента на своя приятел Николай Захарович Василиев, който работи в Каменската хартиена фабрика и ръководи нелегален марксистки кръжок. Житейските впечатления от този период служат като материал за романа „Животът на Клим Самгин“.
През 1898 г. издателството на С. Дороватовски и А. Чарушников публикува първите два тома от „Очерци и разкази“ на Горки. В онези години тиражът на първа книга на млад автор рядко надхвърля 1000 екземпляра. А. Богданович съветва да се издадат по 1200 екземпляра всеки. Издателите „рискуват“ и първият том е издаден в 3000 екземпляра., вторият – в 3500. И двата тома бързо се разпродават. Два месеца след публикуването им писателят, чието име вече е известно, е арестуван в Нижни и транспортиран и затворен в замъка Метехи в Тифлис за предишни революционни изяви. В рецензията на „Очерци и разкази“ на Н. К. Михайловски, критик и публицист, главен редактор на списание „Руско богатство“, се отбелязва проникването на „особения морал“ и месианските идеи на Ницше в творчеството на Горки.
През 1899 г. Горки се появява за първи път в Санкт Петербург. През същата година издателството на С. Дороватовски и А. Чарушников публикува третия том на „Очерци и разкази“ в тираж 4100 екземпляра и второ издание на 1-ви и 2-ри том в тираж 4100. През същата година са публикувани романът „Фома Гордеев“ и поемата в проза „Песен на сокола“. Появяват се първите преводи на Горки на чужди езици.
В периода 1900 – 1901 г. Горки написва романа „Трима“, който остава малко известен. Лично се запознава с Антон Чехов и Лев Толстой.
През март 1901 г. в Нижни Новгород той създава малко произведение с рядък, оригинален жанр: песен в проза – широко известна като „Песента на буревестника“. Участва в марксистките работнически кръжоци в Нижни Новгород, Сормов, Санкт Петербург; пише прокламация с призив за борба срещу самодържавието. За това е арестуван и изгонен от Нижни Новгород.
През 1901 г. Горки за първи път се обръща към драматургията. Създава пиесите „Еснафи“ (1901), „На дъното“ (1902). През 1902 г. той става кръстник и осиновител на евреина Зиновий (брат на Яков Свердлов), който приема фамилията Пешков и приема православието. Това се налага, за да може Зиновий да получи правото да живее в Москва.