Васил Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.
Биография Васил Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Син е на Кръсте Петров Гиновски. Учи в Русия. Единственото му запазено подписано дело в Македония са фреските в западната фасада на църквата в Бигорския манастир от 1871 година: „При смиренаго игумена нашего архимандрита Михаила изображенъ бъсть сей притвор церковенъ Василiемъ Гиновскiи ѿ село Галичникъ, 1871“ С по-големия си брат Панайот Гиновски работи във Враня и Вранско.
В 1867 година работи по украсата на Синан паша джамия в Призрен. В същата година изработва иконостаса и изписва църквата „Свети Никола“ в Любижда и изписва иконата „Богородица с Христос“ в църквата „Свети Никола“ в Гниляне. В 1874 година изписва иконостаса на „Въведение Богородично“ в Бело поле, работи в Печката патриаршия и заедно с брат си Алексо изписва иконостаса на Будисавския манастир. Като „Василије Крстевић из села Галичника“ подписва недатираната икона на Свети Василий от църквата „Свети Никола“ в Косовска Каменица.
В 1876 година Васил, Теофил, Алексо и Панайот Гиновски правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век. Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.
Получава от Партений Зографски „Стематографията“ на Христофор Жефарович и я използва в работата си. Заедно с братята си Алексо и Теофил се установява в Черна гора, където работят върху иконостаси, до смъртта на братята му в 1894 година. Васил е водач на групата, като към нея се присъединява и средният му син Миливой. Васил Гиновски е един от организаторите на представянето на Черна гора на Голямото балканско изложение в Лондон в 1910 година. Крал Никола I го отличава с Данилов орден V степен, носител е и на най-високия орден на Руското царско графично дружество.
Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество. В църквата „Възнесение Господне“ в село Крале Васил Гиновски изписва и портрета на ктитора на църквата Йосиф Лекич с модела на неговата задужбина. Това показва, че се е занимавал и със светско изкуство.
Родословие
Бележки
Категория:Български творци от Македония Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Родени в Галичник Категория:Български иконописци