Иису̀с (Ису̀с) Христо̀сВ историческата и друга литература се срещат и двете транскрипции – „Исус“ и „Иисус“, а в българската православна традиция – само като Иисус. ( от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ‎, Йешуа – „Йехова е спасение“, Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.

Христос е считан от повечето християнски изповедания за въплъщение на второто от лицата на Светата Троица – Бог Син. Те приемат, че Бог Отец е Отец на Иисус Христос. Християните вярват също, че Иисус Христос е Месията, предсказан в Стария завет и дошъл да изкупи греховете на човечеството. Християнството изповядва още, че Иисус е бил роден от девица, Дева Мария (Св. Богородица), бил е осъден, разпънат на кръст и сложен в гробница,Матей 27:59 – 60, Марко 15:46, Лука 23:52 – 53, Йоан 19:40 – 42. но на третия ден от смъртта си е възкръснал и се е възнесъл в рая, където седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус е познат като Иса () и е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. Макар да приемат непорочното зачатие мюсюлманите не вярват в разпъването и божествения произход на Иисус Христос. Според исляма Иса е възнесен жив на небето[Сура Ал-Имран, 55], [Сура Ниса, 158].

Основен източник на сведения за живота и учението на Христос са четирите канонични евангелия на Новия завет: от Матей, Марк, Лука и Йоан. Някои библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е юдейски проповедник от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст.D. A. Carson, et al., p. 50 – 56; John Dominic Crossan, The Historical Jesus: The Life of a Mediterranean Jewish Peasant, HarperCollins, 1991, p. xi-xiii; Michael Grant, p. 34 – 35, 78, 166, 200; Paula Fredriksen, Jesus of Nazareth, King of the Jews, Alfred A. Knopf, 1999, p. 6 – 7, 105 – 110, 232 – 234, 266; John P. Meier, vol. 1:68, 146, 199, 278, 386, 2:726; E.P. Sanders, pp. 12 – 13; Geza Vermes, Jesus the Jew (Philadelphia: Fortress Press 1973), p. 37.; Paul L. Maier, In the Fullness of Time, Kregel, 1991, pp. 1, 99, 121, 171; N. T. Wright, The Meaning of Jesus: Two Visions, HarperCollins, 1998, pp. 32, 83, 100 – 102, 222; Ben Witherington III, pp. 12 – 20. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, а между 40 – 60 години след смъртта му, някои учени поставят под въпрос автентичността им.

Имена

По времето, когато е живял Иисус, основният език около него е бил арамейският. Това е изменение на староеврейския, на който е написан Старият завет. Най-вероятно името му е било Йешуа. Интересното е, че думата за „спасение“ на иврит се произнася по същия начин, но се пише различно, което само допълва името с още дълбока символика. Тъй като вторият най-разпространен език бил гръцкият, там има изменение от звука ш на с и така от Иешуа става Иисус. Трябва да се има предвид, че останалите намерени летописи са единствено на древногръцки.

В най-старите старобългарски паметници името на Христос се среща във формите Исоусъ Хрьстосъ и Иисоусъ Хрьстосъ, но рядко, понеже в ръкописите често употребявани имена и думи се съкращават – в случая ИС, ИСЪ, Исви, Исвъ и съответно Хрьстъ, Хса, Хсоу, Хоу. На православните икони задължително се изписва гръцката монограма IC ХС. В Речник на Светото Писание, Цариград 1884 г. е написано „Іисус“. В българските църковни и научни издания общоприета форма е Иисус, но в по-популярни български издания много често се среща и формата „Исус“. Формата „Исус“ е подобна на старата църковно-славянска форма, поправена през 17 век от руския патриарх Никон на „Іисус“ и заменена след последната реформа (след Първата световна война) на „Иисус“. В Русия допълнителната буква „и“ става една от най-важните причини за схизмата на староверците.

И двата варианта на българското име, „Исус“ и „Иисус“, представляват транслитерация на гръцката форма Ἰησοῦς. Тя от своя страна произлиза от еврейското יְהוֹשֻׁעַ (Йешуа) или от еврейско-арамейското יֵשׁוּ (Йешуа), което означава „спасение“, обикновено превеждано буквално като „Яхве спасява“, „Яхве е спасение“, а понякога и като „Йехова е спасение“. Името Иисус изглежда е разпространено в Юдея по времето, когато се ражда Христос, а според Филон Александрийски значението му е известно и извън Юдея.

В Новия завет, според Евангелието от Лука (1:26 – 33) ангелът Гавриел казва на Мария да нарече детето си Иисус, а според Евангелието от Матей (1:21) неназован ангел казва това на Йосиф. Точният текст в Евангелието от Матей е „ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му“, което свързва името на Христос с неговата роля на спасител на човечеството.

Името „Христос“ идва от гръцкото Χριστός, което означава „помазаният“, превод на еврейското מָשִׁיחַ (Машиах – Месия). Помазването на даден човек е символ на това, че Светият дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото, дадено му от Бога. Много хора в Стария завет са наречени помазаници на Бога: Давид, Саул, Навуходоносор и други.

В Септуагинта, гръцки превод на Библията, съставен повече от век преди времето на Иисус, думата „Христос“ е използвана за превеждането на еврейската дума Месия. В Евангелието от Матей (16:16) думите на апостол Петър „Ти си Христос“ идентифицират Иисус като Месията. В контекста на Новия завет „Христос“ се използва като титла, но в по-късната употреба се превръща в име, част от името „Иисус Христос“.

Живот и учение според Новия завет

Родословие и раждане

Само две евангелия дават информация за родословието на Иисус Христос: това на Лука и на Матей. Евангелието на Матей започва с изброяването на целия род на Христос, чийто родоначалник е Авраам, оттам и Син Авраамов. Родовата линия започва с Адам и минава през цар Давид, за което Иисус е наречен и Син Давидов, а произходът му – царски. Родът претърпява Вавилонско преселение и завършва с Йосиф – приемният баща на Иисус Христос. И трите линии (Авраам – Давид, Давид – Вавилонско преселение, Вавилонско преселение – Йосиф) са с по четиринадесет рода. Лука изброява родословието на Христос по обратен ред, като започва от Йосиф и свършва с родоначалника Адам. В родовата линия на апостол Лука присъстват по-малко имена. Това се дължи на разделение в изброяването при споменаването на името на цар Давид. Родословието на Матей продължава със сина на Давид Соломон, а това на Лука избира да следва значително по-краткия род на втория царски син Натан. Св. Григорий Богослов обяснява това различие със сложната личност на Иисус Христос, който бил и цар и архирей: от Соломон течало царската кръв, а от Натан – кръвта на святи и светоносни иереи.

След сгодяването на Йосиф и Мария, се оказва, че Божията майка е непразна от Дух Светий. Йосиф възнамерява да я напусне тайно, за да не я посрами. Ангел Господен обаче го навестява на сън и му обяснява, че Мария е заченала от Духа Светаго. Тя ще роди син, който ще нарекат Иисус, защото той ще спаси народа от греховете му. Йосиф изпълва всичко заръчано му от ангела и не познава жена си до раждането на своя син.

Божият син се ражда във Витлеем, тогава римска провинция Юдея, управлявана от цар Ирод. По време на раждането му се появява звезда, ознаменуваща идването на новия Юдейски цар. Няколко мъдреци от изтока я проследяват и са отведени на мястото, където е младенецът. Пренасят на бъдещия владетел дарове: злато, ливан и смирна.

Цар Ирод, обезпокоен от знамението за нов цар, издава заповед за избиването на всички новородени момчета, в земите управлявани от него.

Преди заповедта Йосиф и Мария заедно с новородения си син бягат в Египет. Там те остават до смъртта на юдейския цар. Връщайки се във Витлеем научават, че на престола е Архелай, син на покойния Ирод. Тримата се заселват в град Назарет, Галилея.

Ранни години Иисус е обрязан на осмия ден от рождението си и е наречен с името, което Ангелът открива на Мария още когато е бременна. След очистването на майката, според закона Моисеев – всяко мъжко новородено да се посвети на Бога – родителите довеждат младенеца в Йерусалим. Там, пак в съгласие със закона, принасят в жертва две гълъбчета в храма. Тогава в града се намира старец на име Симеон, за който е предсказано от Духа Светаго, че няма да умре, докато не види Христос. Когато Мария и Йосиф донасят младенеца Симеон влиза в храма по вдъхновение и благославя детето. През това време близко до тях е пророчицата Ана, достигнала до дълбока старост. Тя чува за раждането на Сина Божи и разглася на всички. След това Мария, Йосиф и младенеца се връщат в Назарет.

Малкият Иисус расте и крепне духом в малкия град. Всяко година за Пасха той посещава Йерусалим, заедно с майка си и баща си. Когато навършва дванайсет години Иисус за пореден път е откаран на празника в йерусалимския храм. На връщане към Назарет родителите му забелязват, че момчето го няма. Връщат се в града и три дни трескаво търсят детето, докато не го намират в храма, където събеседва и слуша учителите. Свещениците и учените мъже се чудят на неговия разум и знания. Запитан от Мария какво прави в храма, Иисус ѝ отговаря, че е „в онова, що принадлежи на Отца ми“. Чрез тези думи отрокът е искал да каже, че е Син Божи и мястото му е в дома Божи. След тези думи Иисус тръгва с родителите си за Назарет, където прекарва юношеските си години в послушание и любов към Бога и човеците.

Кръщение и изкушение

Иисус Христос пристига от Галилея на река Йордан. Там пророкът и отшелник Йоан кръщава хората с вода, като преди това изповядват греховете си пред него. Йоан Кръстител проповядва от Юдейската пустиня всички да се покаят, защото Машиах идва скоро.

При кръщението на Божия син кръстителят, смятайки себе си за недостоен, казва, че трябва новодошлият да го кръсти, а не той него. Христос обаче, за да изпълни всяка правда, както подобава на човека, позволява на Йоан да го кръсти.

След излизането на Иисус от водите на река Йордан, небето се отваря. Дух Светий слиза като бял гълъб и се спуска над кръстения. Глас от небето – Небесния Отец, потвърждава, че Иисус Христос е Син Божий и в него е благоволението на Бог.

Христос е кръстен на 30 г.

Иисус е отведен от Дух Светий в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Божият отшелник пости 40 дни и 40 нощи, след които Сатаната идва. Подлага го на три изкушения, с които Синът Божи засвидетелства силата си и покорството на дявола пред Бога.

Дяволът изкушава Иисус Христос да превърне камъните в пустинята в хляб и да се насити с него след четиридесетдневния пост.

Във второто изкушение лукавият завежда Христос в града. Поставя го на храмовата стряха и го приканва да се хвърли, ангели ще го хванат.

При последното, трето изкушение, Дяволът поставя Иисус на една висока скала, пред която се разкрива целият свят. Обещава му, че всичко това ще е негово, ако му се поклони.

И на трите изкушения Иисус устоява и с това прогонва Сатаната. На негово място идват ангели, които започват да служат на Божия син.

Служение, чудеса и изцеления

За да изпълни реченото от пророка Исая Иисус Христос напуска Назарет и се заселва отвъд Йордан, в крайбрежното село Капернаум. Там започва и своето служение. Христос привлича към себе си няколко ученика, първи от които са Симон, наречен Петър, и брат му Андрей – рибари, хвърлящи мрежи в Галилейско море. По-нататък след него тръгват Яков Зеведеев и брат му Йоан, оставяйки баща си и рибарския занаят. Минавайки през митницата в Назарет, Иисус забелязва митаря Матей, на който казва да тръгне след него. Бъдещият евангелист изпълнява думите му.