Балтийско море (, ; ; ; ; ; ; ; ) е вътрешно море в Североизточна Европа. То граничи със Скандинавския полуостров, Източна и Централна Европа и датските острови. Свързано е с Категат и Северно море чрез протоците Йоресун, Стуребелт и Лилебелт, както и с Бяло море и Северно море посредством съответно Беломорско-Балтийския и Килския канал.
Площта на Балтийско море е 415 хил. km², средната му дълбочина е 52 m, а максималната е 459 m. Най-големите заливи в Балтийско море са Ботнически, Фински и Рижки. Големи пристанища са Талин, Рига, Клайпеда, Калининград, Гданск, Стокхолм, Хелзинки. По-големите курорти по крайбрежието на морето на Сестрорецк, Зеленогорск, Светлогорск, Пионерски и Зеленоградск в Русия, Юрмала и Саулкрасти в Латвия, Паланга и Неринга в Литва, Сопот, Хел и Кошалин в Полша, Албек, Бинц, Хайлигендам и Тимендорф в Германия, Пярну и Нарва-Йъсуу в Естония. Най-големите реки, вливащи се в Балтийско море са Нева, Нарва, Западна Двина (Даугава), Неман, Преголя, Висла, Одер и Вента. Най-големите острови са Готланд, Йоланд, Борнхолм, Волин, Рюген, Аландия и Сааремаа.
Геоложка история
Участъкът от континенталната кора, на която лежи съвременното Балтийско море, е част от Руската тектонична плоча. Като единен масив той се образува преди около 1,8 милиарда години и оттогава е относително стабилен. Голяма част от територията, съответстваща на съвременното море, през по-голямата част от времето се е намирала над морското равнище, макар че южната и източната част дълго време са били покрити от плитководни шелфови морета, за което свидетелства дебелият слой седименти в тези области. Балтийският кратон се образува в южното полукълбо, дрейфува на запад, през едиакария се намира в района на Южния полярен кръг, а после дрейфува на север, пресича екватора преди около 375 млн. г., а около палеогеновия период (преди 30 милиона години) вече се доближава до съвременното си положение. В различно време, той е съставна част на различни древни континенти (Нуна, Нена, Родиния, Протолавразия, Панотия, Лаврусия, Пангея, Лавразия и Евразия), а за известно време и отделен континент – Балтика.
Преди около 40 милиона години, когато контурите на Северна, Централна и Източна Европа вече приблизително са оформени като съвременните, на бъдещето място на Балтийско море възниква долината на река Еридан, която тече в югозападна посока, паралелно на Скандинавските планини – тоест почти по същия начин, по който по-късно ще се разположи Балтийско море: изворът ѝ е в Лапландия, а чрез силно разклонена делта се влива на мястото на съвременна Нидерландия в древното Северно море. В областта на днешния Фински залив реката има голям приток. С настъпването на кватернерното заледяване, около преди 700 хил. години, Еридан престава да съществува, тъй като нейната долина, както и останалата част от Северна Европа, изчезва под ледената покривка.
Тежестта на леда предизвиква съществени деформации на земната кора, част от която се оказва под морското равнище. C края на последния ледников период, тези територии се освобождават от леда, и образуваното пропадане на земната кора се запълва с вода. Днешното море преминава през следните етапи в образуването си:
Балтийско ледниково езеро – образува се на мястото на съвременна южна Балтика преди около 14 хил. години, след оттеглянето на ледниците. Йолдиско море – образува се преди около 10 300 години, след като морските води нахлуват в Балтийското ледниково езеро през пролив в район на днешна централна Швеция. Анцилово езеро – съществува в периода преди около 9—7,5 хил. години, когато Йолдиско море губи връзката си с океана в резултат на издигане на сушата. Литориново море – образува се в резултат на издигането на нивото на световния океан и появата (преди 7,5 хил. години на Датските проливи, които отново съединяват Анциловото езеро с океана). Самото Балтийско море – когато бреговата линия, режима на соленост и други параметри на Литориново море се доближават до съвременните – процесът започва преди около 4 хил. години. Приблизително по това време възниква и река Нева.
Етимология на името Имената на Балтийско море се делят на 2 групи: названия, основани на географското положение на морето спрямо съответната страна (с едно изключение); и названия „Балтийско“. В „Начална руска летопис“ e наречено Варяжко море. (Балтийско море) (Сарматски океан) – по данни от „География“ на Птолемей (кн.3, гл.5, 1): . на датски: Østersøen (Източно море) (Източно море) на латвийски: Baltijas jūra (Балтийско море) (Балтийско море) (Балтийско море) на фински: Itämeri (Източно море) – изключение; името е заемка от шведското название (всъщност Балтийско море се намира на запад и юг от Финландия) (Източно море) на естонски: Läänemeri (Западно море) на древноскандинавски: Eystrasalt или austan haf (Източно море)Татьяна Джаксон (Москва) „Восток“ в картине мира древних скандинавов
История
По време на Римската империя, Балтийско море е известно като Mare Suebicum или Mare Sarmaticum. Тацит в своите творби Agricola и Germania описва Mare Suebicum. Наречено е на племето свеби, което обитава района на морето, чиито води са слабо солени и образува ледени блокове при замръзването си през зимата. По-късно свебите мигрират на юг и оставят името си в друг район на съвременна Германия, наречен Швабия. В произведението „Гетика“, Йорданес го нарича Германско море. Първата употреба на името Балтийско море () се среща при Адам от Бремен в трактата му Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum – „Деяния на архиепископите на Хамбургската църква“.Дини П. Балтийские языки. М: ОГИ. 2002 г. стр.30
През Ранното средновековие, викингите от Скандинавия изграждат своя търговска империя около Балтийско море. По-късно, те водят войни за контрола над морето с вендските племена, живеещи на южния бряг. Викингите използват и реките на Русия за търговски пътища, като достигат дори до Черно море и южната част на Русия. Доминираният от тях период е известен още като Епохата на викингите. Освен риба, морето предоставя и кехлибар от южните си брегове (днес Полша, Русия и Литва). Първите сведения за залежи на кехлибар там датират от XII век."The History of Russian Amber, Part 1: The Beginning", Leta.st Крайбрежните сради традиционно изнасят дървесина, катран, културен лен и кожи чрез кораби по Балтийско море. Швеция от Средновековието изнася желязо и сребро, докато Полша все ище има големи мини за сол.
Земите на източния бряг на Балтийско море са сред последните в Европа, които са християнизирани. Това накрая се случва по време на Северните кръстоносни походи: Финландия през XII век от шведите и териториите на днешните Естония и Латвия в началото на XIII век от датчани и немци (Ливонските братя по меч). Тевтонският орден поема контрол на части от южното и източното крайбрежие на Балтийско море, където основават своя собствена държава.
В периода между VIII и XIV век има голям брой пирати в Балтийско море до бреговете на Померания и Прусия
В края на XIV век „Виталните братя“ оперират от остров Готланд и нападат кораби, пътуващи между Дания и Швеция, плячкосват Малмьо и Берген и спътват морската търговия в Балтийско море.
От XI век южните и източните брегове на Прибалтика са заселени от мигранти основно от Германия – движение, наречено Остсидлунг („източно заселване“). Идват и други заселници от Нидерландия, Дания и Шотландия. Полабските славяни постепенно са асимилирани от германците.Wend – West Wend. Britannica.com Дания постепенно поема контрол над по-голямата част от балтийското крайбрежие, докато не губи по-голямата част от притежанията си след битката при Борнхьовед от 1227 г.
От XIII до XVI век най-силната икономическа власт в Северна Европа е Ханзата, федерация от търговски градове около Балтийско и Северно море. През XVI и началото на XVII век Жечпосполита, Дания и Швеция водят войни за Dominium maris baltici – „Господство над Балтийско море“. Накрая, войната е спечелена от Шведската империя. В Швеция морето се наричат по това време Mare Nostrum Balticum – „Наше Балтийско море“. Целта на шведските военни начинания през XVII век е да се направи Балтийско море изцяло шведско. Въпреки това, търговията в морето е доминирана от Нидерландската република през XVII век.
През XVIII век Руската империя и Пруското кралство стават водещите сили над морето. Загубата на Швеция във Великата северна война довеждат Русия до източното крайбрежие. Русия става и остава доминираща сила на Балтийско море. Петър Велики съзрява стратегическото значение на морето и решава да основе новата столица, Санкт Петербург, при устието на река Нева близо до Финския залив.
По време на Кримската война, съвместен британско-френски флот напада руските крепости в Балтийско море. Бомбардират Свеаборг, която пази Хелзинки, и Кронщат, която пази Санкт Петербург. Унищожават Сунд на Оландските острови. След обединяването на Германия през 1871 г., целият южен бряг става германско притежание. Първата световна война се води отчасти в Балтийско море. След 1920 г. Полша е отново свързана с Балтийско море чрез Полския коридор и пристанището на Гдиня в съперничество с Свободния град Данциг.
През Втората световна война Германия си връща цялото южно крайбрежие и окупира източното, като напада Полша и Балтийските републики. През 1945 г. Балтийско море става масов гроб за отстъпващи войници и бежанци на борда на торпедирани морски превозвачи (Операция Ханибал). Потапянето на кораба „Вилхелм Густлоф“ остава най-смъртоносната морска катастрофа в историята, в която загиват около 9000 души, след като бива торпедиран от съветска подводница. През 2005 г. екип от руски учени открива над 5000 разбити самолети, потопени кораби и други обекти, основно от Втората световна война, на дъното на морето.
След края на Втората световна война, различни държави, сред които СССР, Великобритания и САЩ изхвърлят някои от химическите си оръжия в Балтийско море, създавайки грижи за замърсяване.Chemical Weapon Time Bomb Ticks in the Baltic Sea Deutsche Welle, 1 февруари 2008. През Студената война Балтийско море разделя два противоположни военни блока: НАТО и Варшваския договор. Този граничен статут на морето ограничава търговията и пътуванията по него. Това свършва едва след края на комунизма в Централна и Източна Европа към края на 1980-те години.
След май 2004 г. Балтийско море е обградено почти изцяло от страни на Европейския съюз. Единственият район на Балтийско море, който не е част от ЕС, е Калининградска област на Русия.
Страни с излаз на Балтийско море
По-големи острови
Хидрология
Циркулацията на повърхностните води е насочена в посока обратна на часовниковата стрелка. Макар и рядко силните ветрове могат да променят тази посока. Приливите в Балтийско море са дневни или полудневни, но тяхната височина не надхвърля 20 сантиметра. По-голямо значение за нивото на водата тук имат ветровете. Благодарение на тях нивото на морето може да се покачи с 50 сантиметра, а в затворените заливи и до 2 метра. В някои части на Финския залив при по-особена метеорологична обстановка нивото на водите може да се покачи и до 5 метра.
В сравнение с други морета вълнението в Балтийско море е незначително. В централните части на морето вълните могат да достигнат до височина от 3,5 метра, рядко 4. В заливите височината на вълните не надхвърля 3 метра. Слабата соленост на морето способства за бързата промяна в състоянието му. Плаването на съдове в зимни условия може да доведе до обледеняването им.
Прозрачността на водата намалява от центъра на морето към бреговете. Най-прозрачна тя е в централните части и в Ботническия залив. В тези места тя е синьо-зелена, а в крайбрежните води става жълто-зелена, дори с кафеникав оттенък. Най-ниска прозрачност се наблюдава през лятото, когато започва да цъфти планктона.
Температурен режим