Аварският хаганат е държава (хаганат) на аварите - народ, нахлул през VI век от Източна Европа и Централна Азия в Централна Европа - просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на VIII век. Аварите са различна етническа група от т.нар. аварци (кавказки авари).

Походи на аварите Ранната история на аварите е свързана с ХУНИ И СКИТИ.

Аварският хаганат е създаден от Авитохол/Атила,който е съюзник на прабългарския хан Заберган. Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също от рода Дуло е последният владетел на Стара Велика България.

Съставът на населението впоследствие е предимно с произход от аварите и прабългарите, а военачалниците и войската на хаганата в голяма своя част са прабългари. Монемвасийската хроника директно твърди, че аварите произхождат от прабългарите: „Аварите били по род хунски и български народ“, които често участват в походите на аварите и с времето се смесват с тях и ги изместват в поселенията им или остават в завладените и след това напуснати от тях области. Конкретно в земите на ИРИ походите на аварите отслабват местните сили.

При завръщането им по поречието на река Дунав аварите и съюзните им племена отначало се споразумяват с ИРИ и стават нейни съюзници. След разгрома на тези противници, аварите търсят задълбочаване на съюза с Империята, повишаване на изплащаните им парични дарове (описвани като "данък") и настояват за предоставяне на земи за заселване на юг от Дунав, но им е отказано от император Юстиниан I и те предприемат поход в земите на Тюрингия, който завършва катастрофално за тях от крал Сигиберт I от Австразия. Междувременно през 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия племена. Отначало при император Тиберий II аварите отново са в съюз с ИРИ. През 583 година е превзет Сингидунум. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват прабългари, обсаждат град Солун. През 597 г. аварите завземат Далмация, която след това е заселена от предците на хърватите. После аварите напредват и към Черноморието и по река Драва. Значим опит да се противопостави на авари и славяни предприема император Маврикий, но войските му вдигат бунт и поставят на негово място стотника Фока (602 г.).

Най-големия си разцвет Аварската държава постига през VII век, когато територията ѝ се е разпростира на север от Дунав – между Черно море и Алпите, а на Север достига до поречието на река Елба. По същото време започват и упадъкът и разпадането на държавата им. При управлението на император Ираклий през 616 г. авари и славяни обсаждат Солун, а през 626 г. - Константинопол, действайки в подкрепа на персийците от Сасанидската империя.

Аварите и хан Крум От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от страна на Франкското кралство на Карл Велики.

Кан Крум, принадлежащ към рода Дуло

владетел обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известен също като Оногурия.

ХРОНОЛОГИЯ

В КОНСТАНТИНОПОЛ

   Хан Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където е покръстен и се сближава с император Ираклий. Изворите сочат, че изгнанието на  хан Кубрат се наложило поради междуособните борби възникнали в Западнотюркския каганат. Хан Кубрат има 4 или 5 синове.Първи Баян ,втори Котраг , трети Кубер , четвърти Аспарух. Свидетелства за вероятното покръстване на българския владетел бяха открити при разкопките на неговия некропол в Малая Перешчепина, в Украйна.През 628 г.в Западнотюркския каганат избухва гражданска война, в която две групировки се борят за престола. Едната е ръководена от вуйчото на хан Кубрат, Моходу Хеу. Възползвайки се от променената от гражданската война обстановка в Северното Черноморие, хан Кубрат се връща в българските земи, за да подкрепи Моходу Хеу.

Същевременно, ръководените от хан Кубрат българи, и по-точно кутригурите на запад от р. Днепър, вдигат въстание против аварите, които по това време били изтощени от обсадата на Цариград през 626 г. и въстанието било сполучливо. Бъдещите събития след 628 г. и позициите на хан Кубрат в Западнотюркския каганат подсказват, че въстанието вероятно е имало подкрепата и на племената оногури и утигури, поданици на тюркския хаган.

ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

През 628 г. уногундурите и утигурите предвождани от Моходу Хеу , въстават срещу хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския престол под името Сибир/Шибир хан, известен също и като Тукъй хан.

• През същата 628 г. начело на българите в западните краища на хаганата е поставен хан Кубрат, когото историческите източници сочат като братовчед на Сибир хан. След издигането му като управител на западната част на хаганата през 628 г. хан Кубрат неотстъпно подкрепя Шибир хан в разразилата се гражданска война. Тази война завършва през 632 г. със смъртта на Шибир хан.

• Впоследствие хан Кубрат отцепва българските земи от хаганата, поставяйки началото на Велика България.

Първата българска държава, с което установява и българо-франкска граница в Панония.

Освен със спокойствие във вътрешнополитически аспект, управлението на хан Кубрат е белязано и с две войни извън границите на държавата. Първата от тях е на запад срещу аварите, през 633-635 г. Към 632 г. земите на запад от р. Днестър до Карпатите са под властта на Аварския хаганат, с център в Панония . Тези земи не са били пустеещи.

• След унищожението на антите през 558 г. и преселването на славяните на юг през 600-610 г., в тези територии постепенно се заселват различни прабългарски племена,основно кутригури. Стремежът на хан Кубрат за включване и на тези племена в обединената българска държава обуславя и започналата скоро след началото на управлението му война.

• През 633 г., в съюз с дулебите, хан Кубрат започва война с Авария, завършила през 635 г. с разгрома на основните аварски сили в Централна Панония. Последиците от тази война са присъединяването на земите между Днестър и Карпатите към Велика България, от една страна, и упадъка на Аварския хаганат като велика европейска сила, който факт обезпечава и продължителното спокойствие на западната българска граница.

• Втората война на хан Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на управление на третия халиф – Осман, през 648 г.една арабска войска пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на българските племенабарсали, които по това време са част от Велика България. След сблъсък с дошлите български армии арабите биват разгромени и отблъснати трайно отвъд Голям Кавказ.С изключение на тези войни, при това водени извън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на управлението на Кубрат е спокойна.

• На юг са поддържани близки отношения с Византия на Ираклий ( двете държави сключват съюзнически договор през 634 г. – едновременно израз на подкрепата на Византия за новата държава, а от българска страна отказ от нашествия), а и след това, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на България с Византия.На запад и север положението е спокойно, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, биват въвлечени активно в междуособните борби и не представляват заплаха.

ГИБЕЛ

Хан Кубрат, според повечето мнения, умира ок. 668 г. Управлението на държавата наследява най-големият му син – Баян. Според Теофан Изповедник, преди смъртта си хан Кубрат съветва петимата си синове да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката на баща си. През 671 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазария и за по-малко от година разгромяват българската държава, като завладяват основната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, начело с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, начело с Котраг, се оттеглят на север по Дон и се заселват при сливането на Волга и Кама.

Бележки

Категория:Исторически държави в Европа