Древногръцката митология е съвкупността от митовете, разказвани от древните гърци, а също така жанр от древногръцкия фолклор, днес абсорбиран заедно с римската митология в по-широката дисциплина класическа митология. Темите им са свързани с древногръцката религия и касаят произхода и природата на света; живота и делата на божества, герои и митологични същества; както и произхода и значението на култовите и ритуалните практики в Древна Гърция. Съвременните учени ги изучават, за да хвърлят светлина върху религиозните и политическите институции на Древна Гърция и за да разберат по-добре природата на самото създаване на митове.
Гръцките митове първоначално се разпространяват чрез устно-поетичната традиция, най-вероятно от минойски и микенски певци, започвайки през XVIII век. пр.н.е.; в крайна сметка митовете за героите от Троянската война и нейните последици стават част от устната традиция на епичните поеми на Омир, Илиада и Одисея. Две поеми от почти съвременника на Омир, Хезиод, Теогония и Дела и дни, съдържат разкази за генезиса на света, поредицата от божествени владетели, поредицата от човешки епохи, произхода на човешките страдания и произхода на жертвоприношенията. Митове са запазени и в Омировите химни, във фрагменти от епични поеми от Епическия цикъл, в други лирически поеми, в произведенията на трагедийните и комедийните драматурзи от V век. пр.н.е., в творбите на учени и поети от елинистическата епоха и в текстове от времето на Римската империя от писатели като Плутарх и Павзаний.
Освен действащи лица в разказите в древногръцката литература, картинните изображения на богове, герои и митични случки заемат видно място в украсата на древногръцкото грънчарство, на оброчните дарове и много други артефакти. Украси върху керамика от VIII век пр.н.е. в геометричен стил изобразяват сцени от Епическия цикъл, както и подвизите на Херакъл. В следващите периоди (архаичен, класически и елинистичен) се появяват Омирови и други митологични сцени, допълващи съществуващите литературни сведения.
Гръцката митология е оказала огромно влияние върху културата, изкуствата и литературата на западната цивилизация и остава част от нейното наследство и език. Поети и художници са черпили вдъхновение от гръцката митология от древността до наши дни и са откривали в темите съвременно значение и актуалност.Foley, John Miles (1999). "Homeric and South Slavic Epic". Homer's Traditional Art. Penn State University Press. .
Извори Гръцката митология е позната днес предимно от старогръцката литература и изображения върху различни медии, датиращи от геометричния период от до около .Graf, Fritz. 2009 . Greek Mythology: An Introduction, translated by T. Marier. Baltimore: Johns Hopkins University Press. . Всъщност литературните и археологическите източници понякога взаимно се допълват, а понякога си противоречат; в много случаи самото съществуване на тези образци е индикация, че много елементи от гръцката митология имат силни фактически и исторически корени.
Литературни Митичното повествование играе важна роля в почти всеки жанр на старогръцката литература. Но единственият общ митографски наръчник, оцелял от гръцката Античност, е Библиотеката на Псевдо-Аполодор. Тази творба се опитва да съгласува противоречивите разкази на поетите и е грандиозно обобщение на традиционната гръцка митология и героични легенди.Hard, Robin (2003). "Sources of Greek Myth". The Routledge Handbook of Greek Mythology: based on H. J. Rose's "A Handbook of Greek mythology". London: Routledge. . Аполодор от Атина е живял от до около и е писал по много от тези теми. Неговите писания може да са послужили за основа на сборника; „Библиотеката“ обаче обсъжда събития, случили се дълго след смъртта му, откъдето идва и името Псевдо-Аполодор.
Сред най-ранните литературни източници са двете епични поеми на Омир, Илиада и Одисея. Други поети са завършили Епическия цикъл, но тези по-късни и по-малко значими стихотворения сега са почти изцяло изгубени. Въпреки името Омировите химни нямат пряка връзка с Омир. Най-старите са хорови химни от по-ранната част на така наречената лирична епоха.Miles, Geoffrey (1999). "The Myth-kitty" in Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology. Chicago: University of Illinois Press. . Хезиод, възможен съвременник на Омир, предлага в своята Теогония Произход на боговете) най-пълното описание на най-ранните гръцки митове, занимаващи се със сътворението на света, произхода на боговете, титаните и гигантите, както и сложни генеалогии, народни приказки и етиологични митове. Дела и дни на Хезиод, дидактична поема за земеделския живот, включва също митовете за Прометей, Пандора и Петте епохи. Поетът съветва как най-добре да се постигне успех в един опасен свят, направен още по-опасен от боговете.
Лирическите поети често черпят своите теми от митовете, но трактовката им постепенно става по-малко разказвателна и по-алюзивна. Гръцки лирични поети, включително Пиндар, Вакхилид и Симонид, и буколически поети като Теокрит и Бион, разказват отделни митологични случки. Освен това, митът е от основно значение за класическата атинска драма. Трагичните драматурзи Есхил, Софокъл и Еврипид са взели повечето от сюжетите си от митовете за епохата на героите и Троянската война. Много от великите трагични разкази (напр. Агамемнон и децата му, Едип, Язон, Медея и др.) са придобили класическата си форма в тези трагедии. Комедийният драматург Аристофан също използва митове в „Птиците и жабите“.
Историците Херодот и Диодор Сицилийски, както и географите Павзаний и Страбон, които пътували из целия гръцки свят и записвали историите, които чували, предоставили множество местни митове и легенди, често давайки малко известни алтернативни версии. Херодот, в частност, изследва различните традиции, с които се е сблъсквал, и открива историческите или митологичните корени в конфронтацията между Гърция и Изтока.Cartledge, Paul A. 2004. The Spartans (translated in Greek). Livanis. .Cartledge, Paul A. 2002. "Inventing the Past: History v. Myth" in The Greeks. New York: Oxford University Press. . Херодот се е опитал да съгласува произхода и смесването на различни културни концепции.
Поезията от елинистическата и римската епоха има предимно литературно, а не култово значение. Въпреки това, тя съдържа много важни подробности, които иначе биха били загубени. Тази категория включва произведенията на:
Римските поети Овидий, Стаций, Гай Валерий Флак, Сенека и Вергилий с коментара на Сервий. Гръцките поети от късноантичния период: Нонус, Антонин Либералис и Квинт Смирнски. Гръцките поети от елинистическия период: Аполоний от Родос, Калимах, Псевдо- Ератостен и Партений.
Прозаици от същите периоди, които се позовават на митове, са Апулей, Петроний, Лолиан и Хелиодор. Два други важни непоетични източника са Фабулите и Астрономиката на римския писател, наричан Псевдо- Хигин, Имагините на Филострат Стари и Филострат Млади и Описанията на Калистрат.
Накрая, няколко византийски гръцки писатели също предоставят важни подробности за митологията, до голяма степен заимствани от по-ранни, днес изгубени гръцки произведения. Сред тях са Арнобий, Исихий, автор на Суда, Йоан Цеца и Евстатий Катафлор. Те често третират митологията от морализираща християнска гледна точка.Pasiphae , Encyclopedia: Greek Gods, Spirits, Monsters
Археологически Откриването на микенската цивилизация от немския археолог-любител Хайнрих Шлиман през XIX век и откриването на минойската цивилизация в Крит от британския археолог Артър Еванс през XX век спомагат за обяснението на много съществуващи въпроси относно епосите на Омир и предоставят археологически доказателства за много от митологичните детайли за богове и герои. Доказателствата за митовете и ритуалите на микенските и минойските обекти са предимно монументални, тъй като писмеността Линеар Б е използвана главно за записване на инвентаризации, въпреки че са споменати и някои имена на богове и герои.
Рисунки върху керамика в геометричен стил от VIII век пр.н.е. изобразяват сцени от Троянския цикъл, както и приключенията на Херакъл.Jane Henle, Greek Myths: A Vase Painter's Notebook (Bloomington: Indiana University Press, 1973) Тези визуални представяния на митовете са важни по две причини. Първо, много гръцки митове са засвидетелствани върху вази по-рано, отколкото в литературните източници: например от дванадесетте подвига на Херакъл в съвременен литературен текст се среща само победата му над Цербер. Второ, визуалните източници понякога представляват митове или митични сцени, които не са описани в нито един съществуващ литературен източник. В някои случаи първата известна поява на даден мит в геометричното изкуство предшества с няколко века първото му известно споменаване в късната архаична поезия. В архаичния (), класическия ( –323 пр.н.е.) и елинистическия (323 – 146 г. пр.н.е.) периоди се появяват Омирови и различни други митологични сцени, допълващи съществуващите литературни разкази.
Обзор на митичната история
Гръцката митология се е променяла с течение на времето, за да отрази измененията в културата, и така става указател на промените. Според Гилбърт Кътбъртсън в оцелелите си литературни форми тя е политическа по своята същност.Cuthbertson, Gilbert (1975) Political Myth and Epic. Ann Arbor: Michigan State University Press.
Древните жители на Балканския полуостров са земеделски народ, който е приписвал дух на всеки аспект на природата – анимизъм. Постепенно тези неясни духове приемат човешки форми и влизат в местната митология като богове.Albala, Ken G, Claudia Durst Johnson, and Vernon E. Johnson. 2000. Understanding the Odyssey. Courier Dover Publications. . Когато от север нахлуват нови племена, те носят със себе си нов пантеон от богове, основан на завоеванията, силата, бойната доблест. По-старите богове на земеделския свят се смесват с тези на по-могъщите нашественици или пък изчезват.
След средата на архаичния период стават все по-чести митовете за връзки между мъжки богове и мъжки герои, което показва паралелното развитие на педагогическата педерастия (παιδικὸς ἔρως). Към края на V век пр.н.е. поетите са приписвали на всеки важен бог, с изключение на Арес, поне един юноша еромен, техен сексуален спътник.Calimach, Andrew, ed. 2002. "The Cultural Background." Pp. 12–109 in Lovers' Legends: The Gay Greek Myths. New Rochelle, NY: Haiduk Press. . Съществуващите преди това митове, като този за Ахил и Патрокъл, също са представяни в подобна светлина.Percy, William A. 1999. "The Institutionalization of Pederasty" in Pederasty and Pedagogy in Archaic Greece. London: Routledge. . Александрийските поети, а след това и литературните митографи от ранната Римска империя, често преадаптират разкази за гръцки митологични герои по този начин.
Епичната поезия създава последователен разказ и в резултат на това развива ново усещане за митологична хронология. По този начин гръцката митология се превръща във фаза от развитието на света и хората.Ken Dowden. 1992. "Myth and Mythology" in The Uses of Greek Mythology. London: Routledge. . Въпреки противоречията в тези истории, които пречат на определянето на абсолютна времева линия, може да се определи приблизителна хронология. Така получената митологична „история на света“ се разделя на три или четири по-главни периода:
Митовете за произхода или епохата на боговете (Теогонии, „раждания на богове“): митове за произхода на света, боговете и човешката раса. Епохата, когато богове и смъртни свободно се смесват: разкази за ранните взаимоотношения между богове, полубогове и смъртни. Епохата на героите (героична епоха), когато божествената дейност е по-ограничена. Последната и най-велика от героичните легенди е тази за Троянската война и времето след нея (някои изследователи я разглеждат като отделен, четвърти период).Miles, Geoffrey (1999). "The Myth-kitty" in Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology. Chicago: University of Illinois Press. .