Предистория Официалните контакти между Руската империя и Съединените американски щати започват през 1776 г. Русия, макар и формално неутрална по време на Американската революция (1765 – 1783), подкрепя САЩ.
От 1922 до 1991 г., Русия е най-голямата част от Съветския съюз. През втората половина на 20 век Съединените щати и Съветският съюз (известен също като СССР) са основните действащи лица в Студената война за глобално господство. Тази война е в най-широкия смисъл борба между комунистическите и капиталистическите форми на икономика и социална организация.
Студена война По време на Студената война Съветският съюз и Съединените щати са главните участници в конфронтацията между НАТО и Варшавския договор. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. отношенията между Русия и САЩ претърпяват съществени промени. И двете страни публично определят връзката си като „стратегическо партньорство“.
По това време икономическа мощ позволява на САЩ да оказват силно влияние върху политиката на международните финансови институции, Руската федерация силно зависи от тяхната финансова помощ. На Международния валутен фонд (МВФ), например, в САЩ е 17,49% от общия брой гласове, като се има предвид, че Русия има само 2,76% от общия брой гласове. Нито една държава не дарява повече ресурси за МВФ, отколкото САЩ, и нито една държава не получава повече резервни активи от МВФ както Русия. Ситуацията се повтаря в Световната банка: броят на гласовете се разпределя според количеството на вноските. Като такива, САЩ контролира 16,95% от общия брой гласове, докато Русия контролира само 2,8%.
Втора световна война Преди да влезе във Втората световна война, Съединените щати оказват подкрепа на Съветския съюз и други страни, давайки милиони долари за оръжия в борбата им срещу нацистка Германия. Двете страни стават съюзници в освобождението на Европа.
Отношенията със САЩ са основна грижа на съветската и руската външна политика след Втората световна война. Решаващ фактор за отношенията е взаимната ядрена заплаха, която възниква през 50-те години. Тогава Съветския съюз разработва първия си ядрен план и стратегия. Ядрената заплаха и свързаните с тях последствия за „взаимно гарантираното унищожение“ създават напрежение за останалата част от света. През 1972 г. е сключено споразумение, водещо до разведряване и намаляване на напрежението, които се наблюдават между Великите сили през по-голямата част на 70-те години, до декември 1979 г.
Началото на 1980 г. е времето на напрегнати отношения и конфронтации. Съветската окупация на Афганистан, търговското и културно ембарго от САЩ и бойкота от страна на САЩ на летните олимпийски игри в Москва са само част от проблемите на това време. В Европа суперсилите публично разменят заплахи и предприемат заплашителни действия, като разполагането на съвременни ядрени оръжия. Няколко събития от 1983 г. – свалянето на южнокорейски граждански самолет от съветските военновъздушни сили, американската инвазия на карибския остров Гренада, за да премахне марксисткия режим и други, съхраняват двустранното напрежение.
До средата на 1980-те години, Съветския съюз възобновява преговорите и намалява стратегическите въоръжения. През този период, съветското ръководство претърпява голяма промяна от Леонид Брежнев към Михаил Горбачов, който става генерален секретар през март 1985 г. Присъединяването на Горбачов в крайна сметка слага край на периода на съветската пропаганда срещу президента на САЩ Роналд Рейгън, когото Русия обвинява за удължаване на напрежението от Студената война, тъй като твърдо заявява своите антикомунистически позиции.
През 1985 г. Рейгън и Горбачов започват поредица от годишни срещи, които водят до културни споразумения за обмен и подписването на Договорът за ядрените сили със среден обхват през 1987 г.
В началото на 1990-те години Русия води преговори със Съединените щати за продължаване статута си като велика сила и ядрена суперсила. Президентите Горбачов и Джордж H. Буш обявяват Съединените щати и Русия за стратегически партньори на срещата на върха, състояла се през юли 1991 г. И решително отбелязват края на Студената война. Президента Буш заявява, че Съединените щати и Съветския съюз са изградили сътрудничество по време на кризата в Персийския залив 1990 – 91 г. и са положили основите на партньорство в решаването на двустранни и световни проблеми. За Русия, по-близките отношения от началото на 1990 г. включват развитието на широк спектър от дейности, включително туризъм и образователен обмен, проучване на институции и процеси на Съединените щати, за да ги адаптира към страната си.
В сътрудничеството си със САЩ за стратегическите въоръжения за контрол, Русия заявява, че е наследник на Съветския съюз в поемането на задълженията на START, който е подписан през юли 1991 г. Върховния съвет ратифицира този договор през ноември 1992 г. Президентите Буш и Елцин подписват на втора среща Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (START II) през януари 1993 г. САЩ ратифицира този договор през януари 1996 г.
През 1993 г., руското министерство на външните работи издава критични изявления за действията и политиките на САЩ. Някои наблюдатели на Съединените членки ги тълкуват като част от по-изявена руска външна политика, която настоява за защита руските интереси. Други наблюдатели виждат тези изявления предимно като реторика, предназначена да успокоява критиците на руската външна политика в парламента и на други места.
Удар за американско-руските отношения през 1994 г. е арестът на Олдрич Еймс, дългогодишен съветски и руски шпионин.
Тези събития поставят под въпрос ангажимента на Русия за двустранното сътрудничество и стабилност. Въпреки това, много елементи на двустранното сътрудничество, включително повечето програми на САЩ за помощ, продължават и след 1995 г.
През септември 1993 г. Конгреса на САЩ одобрява $2,5 млрд. в помощ на Русия. През годините сумата е намаляла до по-малко от $600 млн. до 1996 г. Съединените щати критикуват поведението на Русия в ядрените енергийни споразумения с Иран.
Елцин и Буш на срещата на върха Преди разпадането на Съветския съюз, президентът Буш се срещна с Борис Елцин през 1990 г., когато Елцин още е председател на Руския Върховния съвет, и отново през юли 1991 г., веднага след избирането на Елцин като президент на Русия. След разпадането на Съветския съюз, Елцин се срещна с Буш във Вашингтон през юни 1992 г. Двамата лидери се споразумяват за много от условията на START II, и за съвместна сесия на Конгреса на Съединените щати. В окончателната среща на Буш с Елцин през януари 1993 г. е подписано споразумение.
Администрацията на Уилям Дж. Клинтън, която встъпва в длъжност през януари 1993 г., се застъпва за по-съгласувани действия от страна на САЩ за подпомагане на Русия и прехода към демокрация и пазарна икономика. Основата на тази политика е, че тези преходи осигуряват сигурност на интересите, правата на човека и пазарната икономика на САЩ.
Във Ванкувър през април 1993 г. е първата официална среща между Елцин и Клинтън, на която се обсъждат Американско-руското сътрудничество и редица други въпроси.
Важно решение от срещата във Ванкувър е създаването на Гор-Черномирдин комитет, начело с вицепрезидента Албърт Гор и министър-председателя Виктор Черномирдин с цел подбряване на двустранните споразумения в посока енергетика и технологии. Между 1993 г. и началото на 1996 г., двамата мъже се срещат шест пъти, всеки път с разширен дневен ред. До 1996 г. Комисията е форум за създаване на съвместни усилия по теми, вариращи от продажбата на сибирски дървен материал за доставка на ваксини срещу дифтерия до ваксина на селските райони на Русия.
Като се има предвид, че срещата на върха във Ванкувър подчертава икономическата помощ за Русия, на срещата в Москва на януари 1994 г. се очертават въпросите за контрола над въоръженията. Срещата на върха подрежда лидерите САЩ, Русия и Украйна и урежда ангажимента на Украйна да се откаже от всички ядрени оръжия на нейна територия. Тристранна ядрена среща също така ангажира Русия и Съединените щати да предоставят „ядрени сили“ на Беларус, Казахстан и Украйна, с гаранции за сигурност в замяна на даване на уран в ядрени оръжия, разположени на тяхна територия.
Три въпроса доминират на срещата на Клинтън и Елцин, проведена в Москва през май 1995 г. – разширяване на НАТО, продажба на руските ядрени реактори на Иран, както и конфликта в Чечения. Независимо от различията им по ключови въпроси, Клинтън и Елцин обещават да продължат отношенията на сътрудничество.
Срещата на върха на октомври 1995 г., проведена в Хайд Парк, Ню Йорк, продължава предишния акцент върху най-спорните въпроси на двустранните отношения. Сред тях са руските ядрени продажби на Куба и Иран, възраженията срещу разширяването на НАТО в Централна Европа и плановете на САЩ да изгради балистична система за противоракетна отбрана.
Съвместна декларация на нови отношения между Съединените щати и Русия (24 май 2002 г.) Въз основа на 13 ноември 2001 г. Съвместна декларация относно нови отношения между САЩ и Русия пое по пътя на нови отношения за двадесет и първи век, и се ангажира да развива отношения, въз основа на приятелство, сътрудничество, общи ценности, доверие, откритост и предсказуемост.
Ерата, в която Съединените щати и Русия се виждаха като врагове или стратегическа заплаха е приключила. Те вече се определят като партньори и работят в сътрудничество за напредъка на стабилността, сигурността и икономическата интеграция, както и за противопоставяне на глобалните предизвикателства и решаване на регионални конфликти.
Двете страни зачитат основните ценности на демокрацията, човешките права, свободата на словото и свобода на медиите, толерантността, върховенството на закона и икономически възможности.
По-нататъшното развитие на американско-руските отношения и укрепване на взаимното разбирателство и доверие почива също и на разрастваща се мрежа от връзки между двете общества и народи. Създават се условия за нарастване икономическите взаимодействия между бизнес общностите на двете страни и културните контакти и обмени.
Политическо сътрудничество Съединените щати и Русия действат като партньори и приятели за посрещане на новите предизвикателства на 21 век. Това е декларирано в Съвместната декларация от 21 октомври 2001 г., която определя двете страни като съюзници в глобалната борба срещу международния тероризъм.
Съединените щати и Русия си сътрудничат, за да се подкрепят усилията на афганистанския народ да превърне Афганистан в една стабилна, жизнеспособна нация в мир със себе си и своите съседи. Сътрудничеството е на двустранна основа и чрез него се цели разрешаването на регионални конфликти, включително и тези в Абхазия и Нагорни Карабах, и на приднестровския въпрос в Молдова. САЩ и Русия силно насърчават президентите на Азербайджан и Армения да проявят гъвкавост и конструктивен подход към решаването на конфликта за Нагорни Карабах.
Като съвносители на близкоизточния мирен процес, Съединените щати и Русия оказват съвместни и паралелни усилия, включително в рамките на „Квартета“, за преодоляване на настоящата криза в Близкия изток, за да се подновят преговорите, и за насърчаване на споразумението.
Икономическо сътрудничество Съединените щати и Русия смятат, че успешното национално развитие през 21 век изисква спазване на дисциплина и практики на свободния пазар.
Съединените щати и Русия се стремят да се възползват от потенциала на световната търговия за разширяване на икономическите връзки между двете страни, и по-нататъшно интегриране на Русия в световната икономика като водещ участник, с пълни права и отговорности, в съответствие с правилото на закона, в световната икономическа система.
Засилване на контактите между хората