Уйгурите са тюркска народност, обитаваща главно Северозападен Китай (най-вече Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още и като Източен Туркестан или Уйгуристан), където са преобладаваща китайска етническа група, наред с етническите китайци/народността хан) и съседните части на Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.
Брой и разпространение
Уйгурите са най-големият тюркски и вторият мюсюлмански народ след хуейте в Китай. Основната територия на тяхно заселване е в северозападната част на Китай (Източен Туркестан или Синцзян-Уйгурски автономен район) и в пограничните райони на Казахстан и Киргизстан.
Според официални китайски данни в Китай има около 11 милиона уйгури. По-голямата част от тях живеят в Източен Туркестан, където те са най-многобройният народ, съставлявайки 45% от населението на региона, а малки общности също живеят в големите градове в Източен Китай. Има и малък уйгурски анклав от около 7000 души в провинция Хунан, в югоизточната част на Китай, където те живеят от няколко века. Друга малка група (ок. 10 000 души) обитава провинция Гансу под името югури.
Извън Китай броят на уйгурите е приблизително 0,5 милиона, като те са представени в много страни, но повечето от тях живеят в онези централноазиатски страни, които са били в състава на Съветския съюз, в съседни на Китай държави – там броят им е над 300 000. От тях – 50 хиляди в Киргизстан и 20 хиляди в Узбекистан. В Турция също съществува голяма уйгурска диаспора. Уйгурски общности има и в Пакистан, ОАЕ, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Швеция, Канада, САЩ, Русия, Япония, Австралия и Таджикистан.
Уйгурски диаспори могат да бъдат намерени в градове като Сидни, Пекин, Шанхай, Мека, Алма-Ата, Бишкек, Мюнхен, Душанбе и други. Уйгурските общности се характеризират с традиционна самоорганизация под формата на махала, ръководена от избрани бригадири жигит-беши. Обикновено общностите са част от уйгурски обществени организации, чиято обединителна организация от своя страна е Световният уйгурски конгрес.
История Наред с тюркутите, уйгурите са един от най-големите и устойчиви тюркски народи в Централна Азия. В периода 460 – 545 г. уйгурските племена влизат в състава на номадското племенно обединение Руран на територията на днешна Монголия и Северозападен Китай. От 541 до 565 част от уйгурите е управлявана от белите хуни (ефталитите), заедно с голяма част от Централна Азия и Северен Китай. По-късно уйгурите са подчинени от Тюркския хаганат. Известни като хуихе ((回紇) в китайските източници, през 8 век те създават свой хаганат и изместват тюркутите.
Уйгурският каганат просъществува от 744 до 840 г. и при най-голямото си разширение достига от Каспийско море до Манджурия. Когато хаганатът е унищожен от енисейските киргизи, отделни групи уйгури мигрират към нови райони, включително днешните Синцзян и Гансу и степите на Средна Азия. В Джунгария и Таримския басейн уйгурите се смесват със завареното ираноезично население – тохари и заселилите се след тях саки и согдийци. Там те създават своя държава, т.нар. Идикутско ханство, което просъществува до 1209 г., когато е покорено от монголите на Чингис хан. След разпадането на Монголската империя повечето уйгури живеещи в областта на Синдзян стават поданици на Китай по времето на династия Цин.
Преди ислямизацията си, уйгурите били манихеи, будисти и несториани. Уйгурите, мигрирали в днешната провинция Гансу през 9 век, преминават от манихейството към тибетския будизъм и за разлика от западните си сънародници по-късно не са ислямизирани. Западната част на Таримския басейн започва да приема исляма през 10 век, но повечето уйгури в Беш Балик и Турфан са ислямизирани едва през 15 век след разрастването на Яркендското ханство (по името на град Яркенд), монголска държава с център Западен Тарим. С приемането на исляма традиционният етноним уйгури е изоставен и предшествениците на днешните уйгури започват да се наричат тюрки или мюсюлмани.
Известни личности Някои известни уйгури са Абдурашид Хан, Аманиса Хан, Сиян Фей, Нури Туркел.
Някои известни личности с уйгурски произход са Ребия Кадир (САЩ), Дилназ Ахмадиева (Казахстан), Бакитжан Сагинтаев (Казахстан), Мурат Насиров (Русия), Джаки Шроф (Индия)
Галерия
Вижте също Кашгар Карлуки Синдзян (река) Джигит Уйгурски език Презвитер Йоан Бадахшан Превъзпитателни лагери в Синдзян Джан Циен Индо-скитско царство Якинт Бичурин Кочо Орхонска писменост Буряти
Бележки
Външни препратки Уйгурска информационна агенция Уйгурска култура и история
Категория:Тюркски народи Категория:Население на Китай Категория:Население на Казахстан Категория:Население на Узбекистан Категория:Население на Киргизстан