Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена нация.Гросби (2008), стр. 20; Miller (2006), стр. 531; Woodwell (2007), стр. 15; Bıçakcı (2011), стр. 633. Две водещи перспективи разглеждат въпроса за произхода и основите на национализма. Едната е примордиалистичната перспектива, описваща национализма като отражение на древните и вродени еволюционни склонности хората да се организират в отделни групи въз основа на родство; другата е модернистичната перспектива, описваща национализма като скорошен феномен, нуждаещ се от структурните условия на модерното общество, за да съществува.Motyl (2001), стр. 251.
Възприемането на дадена национална идентичност в контекста на историческото развитие, често е резултат от реакция от страна на влиятелна социална група или групи, неудовлетворени от традиционните идентичности поради несъответствие между определения социален ред и опита на хората в рамките на този социален ред. Неудовлетвореността от това несъответствие води до състояние на аномия, което националистите търсят да разрешат. Аномията произвежда общество или общества, реинтерпретиращи идентичността, като запазват елементите, смятани за приемливи, и отстраняване на елементите, смятани за неприемливи, за да се създаде унифицирана общност. Този процес може да е резултат от вътрешни структурни въпроси или от реакция на съществуваща група или групи спрямо други общности, особено чужди сили, търсещи контрол върху съпротивляващите се общности.Motyl (2001), стр. 262.
Национализмът често ангажира като изразни средства националният флаг и химн, националните герои, и други символи на националната идентичност.
Доктрина
Национализмът се основава на съзнателно съпричастно отношение на личността към национални ценности, идеали и исторически стремежи, отстояване на национална идентичност и суверенитет.„Съвременна българска енциклопедия в два тома“ (пето преработено и допълнено издание – ISBN 954-9607-81-X, издателство GABEROFF, 2009 година); Том 2 (М – Я); страница 807;
Често това се свързва с убеждението, че дадена етническа група има право на държавност, или гражданство на държава, следва да се ограничава до една етническа група, или че мулти-националността в една държава трябва непременно да включва правото да изрази и да упражняват националните идентичности дори от малцинствата.
Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено да превъзхожда всички други държави.Ernest Gellner and John Breuilly, Nations and Nationalism, „In brief, nationalism is a theory of political legitimacy, which requires that ethnic boundaries should not cut across political ones.“, p. 1, Cornell University Press, 2009, ISBN 978-0-8014-7500-9 Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури.Thomas Blank and Peter Schmidt, National Identity in a United Germany: Nationalism or Patriotism? An Empirical Test with Representative Data, in Political Psychology, Vol. 24, No. 2, (2003)
От друга страна, национализмът може да бъде представен като колективна идентичност на въображаеми общности, които не са естествено изразени по отношение на езика, расата или религията, а по-скоро представляват социална конструкция от много индивиди, които принадлежат към дадена нация. Национализмът понякога е реакционен, за връщане към националното минало, а понякога и за експулсирането на чужденци. Други форми на национализма са революционни, призовавайки за създаването на независима държава, като родина за дадена етническа общност.
Национализмът подчертава колективната идентичност – един „народ“ трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура. Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.Anthony D. Smith, Nationalism, p. 17 – 20, Polity, 2002, ISBN 978-0-7456-2659-8.
Националните знамена, националните химни, както и други символи на националната идентичност често се смятат за свещени и на тях се гледа по-скоро като на религиозни, а не на политически символи. Предизвикват силни емоции. Гелнър и Брюли в своята творба „Нации и национализъм“ съпоставят национализма и патриотизма. „Ако по-благородната дума 'патриотизъм' е заменена с 'граждански/западен национализъм', национализмът като феномен е спрял да съществува“.Ernest Gellner and John Breuilly, Nations and Nationalism, p. xvii, Cornell University Press, 2009, ISBN 978-0-8014-7500-9
Национализмът изиграва изключително положителна роля в ранното капиталистическо развитие на Европа – чрез силно влияние в посока на образуване на официални национални езици и очертаване на ясни културно-икономически граници между народите, образувайки хомогенна национална среда за бурно развитие на културата, науката и икономиката.
Национализмът е преди всичко идеологияВ частност, национализмът се различава от патриотизма и на национална гордост, които се дължат на чувства и обусловеното от тях поведение., която включва следните елементиГеллнер Э. 1991.Смит Э. Д. 2004.Коротеева В. Существуют ли общепризнанные истины о национализме? // Pro et Contra. 1997. Т. 2, № 3. : Съществуването на нацията. Национализмът постулира, че човечеството, по законите на природата се дели на фундаментални единици – автономни и самодостатъчни нации, които се отличават една от друга чрез набор от определени обективни характеристики. Суверенно право на самоопределение. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя държава, която трябва да включва в себе си всички членове на нацията„Всяка нация е в действителност държава; но у всяка нация има само една държава“ (Джузепе Мацини). За всяка постоянна териториално-административна единица политическите граници трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в пределите на която живее достатъчно еднородно население. Първичност на нацията в държавообразуващия процес. Нацията се явява източник на цялата политическа власт. Единственият легитимен тип правителство е националното самоуправление. Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес. По този начин, национализмът символично се приравнява народа с елита. Национално самоопределение. Национализмът счита за необходимо единството на езика и културата за цялото население в рамките на административно-териториалната единица. Хората се отъждествяват с нацията заради свобода и самореализация. От друга страна, нацията гарантира членство и самоидентификация даже на тези, които не се чувстват част от никаква друга групаХобсбаум Э. 1998.. Солидарност. Единството се постига за сметка на обединяването на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата от солидарността и да действат не поотделно, а заедно, съобразявайки своите усилия със стремежите на другите. Нацията като висша ценност. Предаността на индивида към националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси. Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава. Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и хармония. Всеобщо образование. Хората, съставляващи нацията, трябва да имат достъп до образование, което е необходимо за участието в живота на съвременното общество.
Национализмът подчертава различията, колорита и индивидуалността на нацията. Тези отличителни черти носят културно-етнически характер. Националното самосъзнание способства за идентификацията на съществуващите външни влияния в областта на културата и за рационалния анализ на перспективите за продължаващо заимстване от други култури в полза на своята нация.Bowden B. Nationalism and cosmopolitanism: irreconcilable differences or possible bedfellows? // National Identities. 2003. Vol. 5, No. 3. P. 235. .
Освен това национализмът разглежда нацията като еквивалент на индивида, като социологически организъм. Равенството на хората пред закона, независимо от социалния им статус или произход, е аналогичен на равенството на нациите независимо от размера или силата им, от гледна точка на международното право. В представите на националистите, нациите имат способности или да се чувстват жертви. Нацията също така обединява настоящето поколение с миналите и бъдещите, което мотивира хората към пълна отдаденост, до степен, че са готови да се жертват за нейното спасение.Андерсон Б. 2001..
Свързани с тази концепция са такива понятия като „национални ценности“, „национални интереси“, „национална безопасност“, „национална независимост“, „национално самосъзнание“ и др.
Макар че горното се отнася до национализма като цяло, негови разновидности могат да повдигнат и други идеологически изисквания: формирането на нацията около определена етническа група (националност), универсален равен правен статут и др. Поради това, национализмът може да се раздели на различни типове.
Типология на национализма В зависимост от характера на поставените цели, в съвременния свят се формулират няколко типа национални движенияСоловьёв А. И. Политология: Политическая теория, политические технологии: Учебник для студентов вузов. – М.: Аспект Пресс, 2001. – 559 с.. Най-широко се използва класификацията на Ханс Кон, който въвежда понятията политически и етнически национализъмКон Х. Идея национализма // Ab Imperio: Теория и история национальностей и национализма в постсоветском пространстве. 2001. № 3. С.419. Кон Г. Национализм: его смысл и история. Дайджест книги. . По-голямата част от специалистите (включително самия Кон) считат, че всяка зряла нация съдържа в себе си и двата компонента.
Граждански национализъм Гражданският национализъм (други названия: революционно-демократически, политически, западен национализъм) утвърждава, че легитимността на държавата се определя от активното участие на гражданите ѝ в процеса на вземане на политически решения, тоест, степента, в която държавата представлява „волята на нацията“. Основният инструмент за определянето на волята на нацията е плебисцитът, който може да е под формата на избори, референдум, допитване, открита обществена дискусия и др. При него, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с гражданството. Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията, привързаността си към общи политически ценности и общата гражданска култура. Същественото е, че нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия„Ние създадохме Италия, сега остава да създадем италианци“ (Масимо де Адзельо).
В рамките на гражданския национализъм се различават следните видове: Държавен национализъм – твърди, че нацията се формира от хора, подчиняващи собствените си интереси на задачата за укрепване и поддържане на силата на държавата. Този вид национализъм не признава независими интереси и права, свързани с полова, расова или етническа принадлежност, доколкото се предполага, че подобна автономия нарушава единството на нацията.
Либерален национализъм – поставя ударението върху либералните ценности и твърди, че съществуват общочовешки ценности, по отношение на които патриотичните нравствени категории заемат подчинено положение. Либералният национализъм не отрича приоритета по отношение на тези индивиди, които са по-близки към общността, но смята, че не трябва да бъде за сметка на други.
Етнически национализъм