Кувейт ( или al-Kuwait, официално пълно име Държавата Кувейт – името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода“) е малка държава в Югозападна Азия, разположена в най-северната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив (източна граница). Граничи със Саудитска Арабия на юг (дължина на границата: 260 km) и с Ирак на север и северозапад (дължина на границата: 254 km).
Площта на емирата е 17 818 km². От 1965 г. Кувейт, съвместно със Саудитска Арабия, осъществява административното управление на разделената (бивша Неутрална) зона от 2400 km². Площта на страната (със зоната) е 17 820 km²
От 2016 Кувейт е с население 4,2 милиона души; от тях 1,3 милиона са кувеити и 2,9 милиона са преселници. Преселниците представляват 70% от населението. Кувейтският динар е в топ 10 на най-скъпите по стойност валути в света. Според Световната банка, страната има четвъртия най-висок приход на глава от населението в света. Кувейт е една от страните с най-висок жизнен стандарт.
Кувейт е унитарна конституционна монархия с полудемократична парламентарна система на управление. Конституцията е обявена през 1962, превръщайки Кувейт в най-демократичната страна в Близкия изток след Израел. Кувейт е високо в класацията за равенство между половете по региони и с най-висок ранг за региона.
Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК, притежавайки шестия по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г. държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса.
През 1990 г. Кувейт е нападнат от Ирак и окупиран в продължение на 7 месеца. Окупацията свършва след намесата на армията на коалиционни сили (вж. Войната в Персийския залив (1990 – 1991)). В края на войната е положено голямо старание за съживяване на икономиката и възстановяване на националната инфраструктура. Близо 750 кувейтски петролни кладенеца са били запалени от отстъпващата иракска армия. Това се отразява тежко на местната икономика и предизвиква голяма екологична катастрофа.
География и екология
Географско разположение Страната е разположена в североизточната част на Арабския полуостров и на островите в Персийския залив. Намира се между 28°32′ и 30°06′ с.ш. и между 46°33′ и 48°26′ и.д.
Геология Бреговата линия на изток е дълга 380 km и слабо разчленена, с най-голям залив Кувейт. «Большая Советская Энциклопедия» – Кувейт, раздел (Природа) т. 13, стр. 551 Сред 9-те острова в залива са Бубиян (836 km²), Файлака (86 km²), Варба, Кубар, Кару, Ум-ел-Марадим и др., от които само Файлака е обитаван. Остров Бубиян е най-големият остров в Кувейт и е свързан с останалата част от страната чрез мост с дължина 2380 m.
По-голямата част от територията на страната представлява плато, постепенно понижаващо се от запад на изток и преминаващо при крайбрежието на Персийския залив в низина, на места заблатена и покрита със солончаци. Най-високата точка 306 m (1004 ft) се намира в най-западната част, на границите с Ирак и Саудитска Арабия.
Кувейт е разположен в североизточната част на Африкано-Арабската платформа, в пределите на Басра-Кувейтската синеклиза. Платформеният чехъл е представен от дебели (7 – 8 km) палеозойски и мезозойски пясъчно-глиненсти, карбонатни и евапоритови скали. Те са разположени върху сложно нагънат докамбрийски фундамент, с наклон на североизток. Подаващите се на повърхността части на фундамента намират отражение в седиментния чехъл във вид на големи и полегати куполовидни антиклинали, към сводовите части на които са привързани големите нефтогазови находища.
Основните залежи на нефт са свързани с пористите варовици и пясъчници с аптска, албска и сеноманска възраст и в по-малка степен – с неокомска и миоценска възраст. По запаси на нефт (9,1 млрд. тона) и природен газ (над 1 трилиона куб. метра) Кувейт заема едно от първите места в света. От 8-те известни нефтогазови находища по размерите на своите запаси се открояват Бурган, Магва, Ахмади и Раудатайн. В страната има и находища на естествен асфалт.
Природа Климатът на страната е сух, тропичен. Средната януарска температура е около 11 °C, средната юлска около 34 °C, в отделни дни до 54,4 °C (най-високата измерената температура в Азия). Годишната сума на валежите е 100 – 150 mm и падат предимно през зимата. Пролетта през март е топла с редки гръмотевични бури. Честите ветрове от северозапад са студени през зимата и горещи през лятото. От юли до октомври духат югоизточни влажни ветрове. През пролетта и началото на лятото преобладават горещи и сухи южни ветрове. Причина за силните пясъчни бури е шамал, обичаен северозападен вятър, духащ през юни и юли. На север преобладават чакълестите, а в централните и южни райони – пясъчните пустини с рядка тривиста и храстова растителност, развита върху примитивни сивоземни почви. Само 0,6% от земята на Кувейт е обработваема.
Регистрираните видове птици в Кувейт са повече от 363 вида, 18 от които се размножават в страната. Кувейт е на кръстопът за няколко големи миграционни коридора и се прекосява от между 2 и 3 милиона птици всяка година. Блатата в Северен Кувейт и Джахра са се превърнали във важен подслон за прелитащите птици. Кувейтските острови са важни размножителни места за четири вида речни рибарки и специален вид застрашени корморани.
Морската и крайбрежна екосистема на Кувейт съдържа по-голямата част от биоразнообразното наследство на страната. 28 вида бозайници обитават Кувейт, животни като газели, пустинни зайци и таралежи са често срещани в дивата природа. Големи хищници, като вълк, каракал и чакал са изключителна рядкост. Между защитените бозайници са червената лисица и дивата котка. Причините за изчезването на диви животински видове в Кувейт са унищожението на естествената им среда и ширещият се незаконен лов. Регистрирани са 40 вида влечуги, нито един от които – характерен за Кувейт.
Има 5 защитени зони в Кувейт, приети от Международния съюз за защита на природата. Кувейт е 169-а подписваща страна на Рамсарската конвенция, резерватът на о-в Бубиян Мубарак ал-Кабеер е основоположен като първата мочурлива земя с международно значение. На площ от 50,948 хектара, резерватът представлява малки лагуни и плитки солени блата и играе важна роля като спирка за мигриращи птици по два миграционни коридора. Резерватът е дом на най-голямата в света популираща се колония на крабовата блатна птица.
Екологични проблеми Страната трябва да контролира ефекта от застрояването на крайбрежната ивица, намаляващите диви региони и/или последиците от военните конфликти, причинили екологичната катастрофа, настъпила вследствие на опожаряването на петролните кладенци. От Кувейтските нефтени пожари от 1991 г. биват създадени повече от 500 нефтени езера, заемайки обща площ приблизително 35,7 km² (13,8 mi²). Последвалото замърсяване на почвата заради натрупването на нефт и сажди прави източните и югоизточните части на Кувейт необитаеми. Пясък и нефтени отпадъци превръщат големи части от Кувейтската пустош до полуасфалтирани повърхности. Нефтените разливи от над 400 000 тона разлят нефт по времето на Войната в Персийския залив между Иран и Ирак също засягат драстично морските ресурси на страната. Иракската инвазия води до 6 милиона тона разлят нефт в залива и огромно замърсяване на въздуха, което трае поне година в страна без гори и зелени площи, които да пречистват въздуха.
Питейната вода в Кувейт се добива основно чрез обезсоляване на морска вода. Страната е богата на петрол, но изглежда е превишила своя връх на производство и трябва да се справя с недостига на водни ресурси (водните пространства се намират в зоните на Ал-Рюдатен и Ум-Аиш и съдържат леко солена вода, която се използва и от петролната индустрия). Невъзможността за снабдяването на Кувейт с дестилирана вода го принуждава да използва обезсолена питейна вода. Водните ресурси намаляват въпреки производството на 1,5 милиарда литра на година от обезсоляване, а консумацията нараства с около 7% на година, където има и местно разхищаване на водни ресурси – плувни басейни, поливане на градини и за естетика. През 2003 г. в Ал-Ардия има само три големи пречиствателни станции с капацитет 80 000 m3 на ден – Ал-Рика (150 000 m³ на ден) и в Ал-Джахра (80 000 m³ на ден). Те доставят само една част от близо 600-те милиона литра сладка вода употребявани дневно, което прави 405 милиарда литра използвани води на година.
Токсичната част от градските отпадъци в миналото биват заравяни в пясъка или в каменоломни, без да бъдат обезопасени. Опасните заводски отпадъци, възлизащи според Кувейтския институт за научни изследвания към 2000 – 2002 г. на 80 000 тона годишно, произлизат преди всичко от петролната и химическа индустрия. Към тях трябва да се добавят и 1 742 688 тона твърди заводски отпадъци за година, от които 697 724 тона полутвърди, не са почистени.
7 измервателни и наблюдателни станции следят замърсяването на въздуха, публикувайки данните на интернет сайта на Американската агенция за опазване на околната среда. Страната е сред най-засегнатите от ветровете носещи пясък и прах, който духа средно 63 дни в годината, като най-силен е през юни-юли, съответно средно по 10,8 и 10,2 дни в месеца. Този вятър оказва негативни белодробни и респираторни последици върху здравето, както и в материален план с повреди по автомобилите и механичните части в предприятията. Високи нива на метан (CH4), въглеводороди, серен диоксид (SO2) и азотен диоксид (NO2) – естествени предвестници на озон, предвид повишеното излагане на UV лъчение и отразителната способност на пустинните почви, биват изпускани във въздуха от петролната индустрия (проучване, прокопаване на кладенци, рафиниране, горящи комини) и от ТЕЦ-овете. Розовите мъгли и редките дъждове са окислени от изхвърлянето на серен диоксид SO2 (брутно съдържащи 4 до 5 % сяра).
Замърсяването уврежда здравето на птиците и ги предразполага към болести сред които и птичи грип, обзел страната от края на 2006 до началото на 2007 г. В опит за справяне със ситуацията са създадени различни природозащитни организации. Кувейт обединява сили с обществената агенция по околна среда (Environmental Public Authority – EPA) за предотвратяване разрастването на пустините с различни видове бариери против вятъра и пясъците. Също така е наложен контрол над урбанизацията и земеделието, създадени са естествени резервати. Обществена агенция на земеделието и риболова (PAAAFR – Public Authority for Agricultural Affairs & Fisheries) изготвя държавен озеленителен план имащ за цел да „озелени“ близо 21 441 хектара до 2015 г.
История Столицата на Кувейт, град Кувейт, е основана през 1613 година. През XVII век племена от Централна Арабия се заселват в Кувейт след масивна суша в родната си земя. Тогава е основана и държавата Кувейт, макар районът да е известен отдавна като основен център за търговия с подправки между Индия и Европа.
До края на XVIII век обичаен поминък е търговията с бисери. Всички владетели на Кувейт са от фамилията Сабах и управляват от 1752 г., а от 1961 носят титлата емир. В началото отношенията в новото общество са организирани по начин, подобен на обществен договор и всички икономически дейности са свързани с морето: перлена индустрия, корабостроене и търговия.
Между 1899 г. и 1961 г. Кувейт е британски протекторат. Открити са петролни залежи и през 1946 г. започва добив на нефт. Страната получава независимост на 19 юни 1961 г.
По-важни исторически събития и дати: През 18 век пр.н.е. е в състава на Вавилон През 8 век пр.н.е. е завоюван от Асирия През 313 г. пр.н.е. влиза в състава на държавата на Селевкидите През 7 век е част от Арабския халифат и се разпространява исляма През 16 век Кувейт влиза в състава на Османската империя