Велинград

Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик, и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население по данни на НСИ.

Градът е административен център на община Велинград. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Наречен е на името на комунистическата партизанка Вела Пеева.

География Велинград е разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Намира се на 44 km от областния център Пазарджик, на 34 km от Септември, на 81 km от Пловдив и на 135 km от столицата София.

Градът има планински климат. Намира се в европейско-континенталната климатична област, на границата с континентално-средиземноморската област. Лятото е прохладно и краткотрайно, а зимата – мека и продължителна. Валежите са сравнително малко. През пролетта и началото на лятото са по-обилни, в края на лятото и есента е по-сухо. Снеговалежите са достатъчни и задържането на снежната покривка е продължително (до 150 дни). Снежната покривка е устойчива и дебела.

Велинград е един от най-безоблачните градове в България. Облачността е най-голяма през зимните месеци. Общото ѝ намаляване се наблюдава в началото на есента. Това е едно от местата в България с повече безвалежни дни. Наличието на ясно време и обилно слънцегреене е характерно за Велинград. Средногодишната температура на въздуха е 9 °C. Относителната влажност на въздуха е 75%.

Водни ресурси в района на Велинград – реки, карстови и минерални извори – има в изобилие. Те са фактор за определянето местоживеене на хората, стопанската им дейност, за развитието на туризма като цяло. Многобройните бистри планински потоци и рекички се обединяват в Чепинската река. По-важните ѝ протоци са Грънчарица, Луковица, Лепеница, Мътница и Требетущица. Язовирите в района разнообразяват природната среда, изменят положително микроклимата и увеличават значително привлекателността на ландшафта. Във Велинград има редица карстови извори като Клептуза.

Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 l/s, като само в кв. Чепино той е 70 l/s. Минералните извори (80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „Спа столицата на Балканите“. Тук има множество санаториуми, лечебници, модерни спа центрове и хотели.

История Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 – 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

За авторитета и значението на храма на Дионисий в Родопите говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали много надгробни могили – седем в Баташкото блато (сега дъно на езеро), две могили в местността „Юндола“ и десетки на други места. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец“, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. Така започва смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере“ и „Ремово“. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления: в местността „Стража“ – на 12 km източно от града и в местността „Градот“ – на 12 km северно от Велинград в землището на Ракитово. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър, отнасящ се за годините 1516 – 1517, посочва появяването на първите мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах, което обикновено се дава на всички новоприети в исляма. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

Според „Летописа на поп Методи Драгинов“ по времето на потурчването на Чепино от Мехмед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкият владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени. Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица“.Захариев, Ст., Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката каза, Виена, 1870 г. (фототипно издание с коментар, С. 1973) Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в планината или в по-южните селища. Някои села като Лъджене обезлюдяват напълно. След няколкодневно криене жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

Велинград е създаден през 1948 г. със сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино, а от 1977 г. става общински център.

Квартали на Велинград Чепино

Чепино е най-южният от трите квартала на Велинград. Преди основаването на града кварталът е бил село Баня Чепинска, което е преименувано през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина). Името му е претърпяло промени (Баня, Баня-Чепино, Чепино-Баня, Чепино) и води до грешки, защото му е дадено името на цялото Чепинско краище.Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи от 1666 г. Първоначалното име на котловината е Цепина (Цепино), но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“, името е записано като Чепино. Там се намира и защитената местност Клептуза с двете езера.

Лъджене Централният квартал на Велинград. В него се намират сградата на община Велинград, централната поща, районният съд, централният кооперативен пазар и други учреждения. Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който се е създало селище поради наличието на минерални извори и бани.

Каменица

В него се намират много извори: Власа, Сярна баня и др.

Квартал Каменица е най-големият от трите квартала на Велинград. В квартала се намира и една от най-старите български църкви. Подът на нейния олтар е бил използван за скривалище на оръжия по време на Руско-турската освободителна война.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етническият състав включва 17 581 българи и 1956 цигани.

Религия В града повечето жители са православни християни, в околните села населението е съставено предимно от българи мюсюлмани (помаци). Те са по етнос българи с майчин език – български, но изповядват исляма. Ислямът се е разпространявал бавно и постепенно в Чепинската котловина. Проследявайки регистрите на Османската империя, може да се състави следната таблица:

Година Мюсюлманскисемейства 1516 10% 1528 12% 1570 26% 1595 31% 1640 50% 1712 89%

Броят на мюсюлманите е повишен и след това, когато гръцката патриаршия налага непосилни данъци на християнското население, което отказва да ги плаща. Тогава гръцкият владика Гавриил от Пловдив се оплакал на пашата, който отишъл да уреди сметките. Част от разбунтуваното население предпочело да приеме исляма, вместо да плати съответните налози на гръцката църква.

В града съществува и конгрешанска общност, част от Съюза на евангелските съборни църкви.

Политика От 2015 г. кмет на община Велинград е д-р Костадин Коев.

Икономика Икономиката на града е представена основно от дърводобивната и дървообработващата промишленост и туризма. Някои водещи и традиционни промишлени производства от социалистическия период като машиностроене, химическа промишленост, добив и обработка на мрамор, производство на дървесни и ламинирани плоскости след прехода към пазарно стопанство и приватизацията вече не функционират.

Балнеология и туризъм Красивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. На територията на града са разположени 3 санаториума, над 60 хотела и почивни домове, 140 заведения за обществено хранене и развлечения. Модернизирани са 6 почивни комплекса, които предлагат всички видове балнеоложки услуги. Благоустроени са обществените минерални бани и са изградени 22 открити и закрити минерални басейна.

В курорта Велинград се лекуват белодробни и ставни заболявания, неврологични и гинеĸологични проблеми (вкл. и стерилитет), бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и много други заболявания. Балнеолечението се провежда чрез пиене на минералната вода, инхалации, бани и промивки.

Критика на името След 1990 г. от страна на десни политици, журналисти и общественици се повдига въпросът за преименуването на града, обвинявайки в терористична дейност и национално предателство патрона му Вела Пеева.Велинград реабилитира комунизма – издигат паметна плоча на шумкар, унищожил 134 102 досиета на ДСПаметният Велинград с шумкарските паметници на срама си Всяка година кметът и общинският съвет на Велинград почитат патрона на града.

Минерална вода