Па̀зарджик е град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик.
Намира се на 112 km югоизточно от столицата София, на 37 km западно от Пловдив, на 404 km от Варна и на 288 km от Бургас. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, в Пазарджишко-Пловдивското поле, на двата бряга на река Марица и е вторият най-важен културен и административен център в Южния централен район за планиране на България. Съгласно обявените данни на НСИ, към 31 декември 2022 г. населението е 55 220 жители.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за населението на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. 31/12/2022.Население по градове и пол към 31.12.2021, НСИ
География Местоположение
Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 m. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от османска власт той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Пазарджик е равнинно-низинен град. Пазарджишкото поле е заобиколено от Средна гора, на север и Родопите, на юг.
Административно-териториално деление Пазарджик е разделен на следните квартали и жилищни комплекси:
Релеф
Пазарджик е един от малкото градове в България, който е с изцяло равнинен релеф без никакви повишения в надморската височина, която е със стойност 205 m за цялата територия на населеното място като съвсем леки понижения тя бележи около коритото на р. Марица в южния край на града. Недалеч се намира Бесапарският рид, където са разкрити залежи на варовик. Наблизо, край село Мокрище има много могили от времето на траките, които са изкуствени образувания. Най-близките планински възвишения са на Западни Родопи – около 15 km южно, на Източна Рила – около 30 km югозападно и на Същинска Средна гора – на около 40 km северно от града. Пазарджик е част от морфоструктурата на Горнотракийската низина, представляваща грабеновидна форма, и е с тенденция към потъване – с около 2 mm/годишно. Районът е запълнен с алувиални наслаги от заливните тераси на Марица и нейните притоци.
Води През южния край на Пазарджик протича една от главните водни артерии на България – р. Марица.
В околностите на Пазарджик в р. Марица се вливат два от нейните леви притоци, които извират от Средна гора и отводняват значителна част от Пазарджишкото поле – на 2 km западно от града се влива р. Тополница, а на 8 km източно от него се влива р. Луда Яна.
По време на османското владичество р. Тополница има ръкави в самия град. Тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града.
Реките в района са с дъждовно-снежен режим на подхранване – т.е. основна роля за пълноводието им имат дъждовните води, а с второстепенно значение са водите от разтопените снегове, което обуславя пълноводието им да бъде в периоди с големи валежи и интензивно снеготопене – това са основно месеците май-юни (падат големи количества валеж и се разтопяват снеговете в най-високите части на Рила, откъдето води началото си р. Марица) и ноември-декември (отново падат големи количества валеж).
Заливните речни тераси в района са богати на грунтови води.
Климат
Климатът на града е преходен между умереноконтинентален и средиземноморски климат. Характеризира се с топло и почти сухо лято и влажна и умерено студена зима. Средната годишна температура на въздуха е 12,5 °C. Най-топлите месеци са юли и август със средна месечна температура 23 – 24 °C, а най-студените януари и февруари със средна месечна температура 1 – 2 °C. Дните с температура над 32 °C са около 35 за година.
Абсолютният минимум измерен в гр. Пазарджик е – 29,5 °C.Геодезия-Картография-Земеустройство.
Годишната сума на валежите е около 500 mm, което нарежда Пазарджик сред най-сухите градове в България. Отличават се два максимума и два минимума на валежите – съответно през май-юни; ноември-декември и през февруари-март; август-септември. През периодите с максимум на валежите понякога се изливат поройни количества със стойност над 120 mm, придружени от неблагоприятни климатични явления като градушки, мъгли, слани и др. В месеците с минимум на валежите падат под 30 mm, като с това настъпват трайни засушавания с продължителни горещини.
Поради факта, че Пазарджик е разположен в низина и е заобиколен с оградни планини, ветровете в района са слаби. Средната годишната скорост е около 1 m/s. Характерен е топлият и поривист вятър фьон, духащ откъм северните склонове на планините и повишаващ температурите през зимата.
Неприятни климатични явления: през студеното полугодие това е т.нар. температурна инверсия, която се получава, когато студен арктически въздух нахлуе в страната и така в низините и котловините температурата може да падне до -20 °C. През декември е характерна мъглата. Неприятно за летния сезон явление е лятната буря, със силен поривист вятър, градушка и гръмотевична буря. Друго неприятно климатично явление, което засяга Пазарджик през топлото полугодие, е сушата, съпътствана с горещ тропически въздух, който може да повиши температурата до над 40 °C. В преходните сезони опасни могат да бъдат ранната есенна и късната пролетна слана.
Почви, растителен и животински свят Почвите в района около Пазарджик са канелени горски. Те са широчинно-зонални по своята геоложка особеност. Това е най-разпространеният почвен тип в България и заема 22,5% от почвената покривка на страната. Имат високо глинесто съдържание, което предопределя тежък механичен състав. Подходящи са за отглеждането на лозя, ябълки, череши и др. По поречието на реките в региона са разпространени алувиално-ливадни почви, особено в заливните тераси на река Марица и нейните притоци. Те са азонален тип и са образувани в условията на висока влажност. Върху тях успешно виреят домати, пипер, краставици, лук и др.
Растителността в града и около него е представена предимно от широколистни видове – дъб, липа, топола, кестен, чинар и др., по-рядко от иглолистни видове – главно бор и ела. Около реките виреят върба, бреза, бръшлян и др.
Животинският свят около Пазарджик е с представители от източноевропейската фаунистична зона – лисица, чакал, заек, катерица, мишка, врабче, кълвач, яребица и др.
История След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. градът, тогава с име Татар Пазарджик, остава в Източна Румелия; присъединен е към България след Съединението 1885 г. Град Пазарджик (Татар Пазарджик) се споменава с двойно име до 1934 г.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3270, Пазарджик. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
Име Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките – „да пазаруват“. Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, преселени от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, изпратени от султан Баязид II (1481 – 1512) за да пазят прохода Къз дервент (Момина клисура). Така е дошло първоначалното име на града – Татар Пазарджик. „Пазарджик“ идва от перс. بازر (пазар) – „тържище“. Умалителната наставка „-джик“ показва, че градът е бил малък пазар. Същите татари под водителството на Саръхан основават селото Саранбей.
Нос Пазарджик на остров Сноу, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на града.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pazardzhik Point
История на града Основаване под османска власт Най-ранното споменаване на Пазарджик в историческите извори се съдържа в подробния муфассал регистър на акънджиите, съставен в дните от 2 до 11 декември 1472 г. В него самият град е описан на 2 места в дефтера под имената Базар Йенидже-и Татар и Базар Татар Йенидже, и е посочен като град, спадал към нахията Филибе (Пловдив)Григор Бойков – „Татар Пазарджик ХV-ХVІІ в.“, Сф, 2008 г., стр. 4 – 20, 45 – 56 и 140 – 144 Според данните на акънджийския тефтер от 1472 г., към годината на съставянето му Пазарджик е бил изцяло мюсюлмански град, наброяващ около 105 домакинства – всичките мюсюлмански.Григор Бойков – „Татар Пазарджик ХV-ХVІІ в.“, Сф, 2008 г., пос. съч.
Широко е застъпена тезата, че Пазарджик е основан от татари през 1485 г. като важна станция на главния път през Балканския полуостров – Виа Милитарис, от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония – Кюстендил – Самоков – Моминоклисурския проход. От Пазарджик започва и водният път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът в най-западната част на Горнотракийската низина. Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена Ески джамия (тоест Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес се е запазила единствено Куршум джамия, с най-високото минаре. С основаването на Пазарджик през 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите-стражи Саръхан с титлата бей. Скоро обаче той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област от Цариград е назначен Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални семейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. Оттогава до обявяването през 1840 г. на танзимата (равенството) Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението – управителите са назначавани пряко от Цариград.
След татарите-стражи в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и други тюркски племена. Първите тюркски поселници, юруците, са преди всичко животновъди. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и кожарството. От втората половина на 17 век, когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести като чумата и холерата. От средата на 16 век в града започват да се заселват и българи-християни от околните села, които преди това посещавали града само за пазар. През втората половина на 16 век, когато в Пазарджик трайно се настанява българското население, градът се развива в западна посока, около мястото, където е църквата „Свето Успение Богородично“. Оттук се създава първата българска махала – Вароша. През втората половина на 17 век Пазарджик продължава да се развива в северна посока; вероятно тогава се създава и голямата българска махала „Чиксалън“, в която после е построена църквата „Свети Архангел“.