Сирия (), официално Сирийска арабска република (на арабски: الجمهورية العربية السورية, al-Jumhūriyya al-ʿArabiyya al-Sūriyya), е държава в Югозападна Азия, разположена в Източното Средиземноморие и Леванта. Това е президентска република под преходно правителство и се състои от 14 мухафази. Нейната столица и най-голям град е Дамаск. С население от 25 млн. души, разположено на площ от 185 180 km2, това е 57-мата най-населена и 87-мата по площ страна в света. Арабите са най-голямата етническа група в страната, а сунитските мюсюлмани – най-голямата религиозна група там.
Сирия е страна с плодородни равнини, високи планини и пустини, дом на разнообразни етнически и религиозни групи. Граничи със Средиземно море на запад, с Турция на север, с Ирак на изток и югоизток, с Йордания на юг и с Израел и Ливан на югозапад.
Наименование Името „Сирия“ исторически се е отнасяло до по-широк регион. Съвременната държава обхваща местата на няколко древни кралства и империи, включително цивилизацията Ебла.
Няколко източника посочват, че името Сирия произлиза от лувийския термин „Сура/и“ от VIII век пр.н.е. и производното старогръцко име Σύριοι, Sýrioi или Σύροι, Sýroi, като и двете произлизат от Ашшур (Асирия) в Северна Месопотамия (днешен Ирак и североизточна Сирия). Въпреки това от времето на Селевкидската империя (323–150 г. пр.н.е.) този термин е бил прилаган и за Леванта и от този момент нататък гърците са го прилагали без да правят разлика между асирийците от Месопотамия и арамейците от Леванта. Съвременното академично мнение силно подкрепя аргумента, че старогръцката дума е свързана със сродната Ἀσσυρία, Assyria, в крайна сметка произлиза от акадското Aššur.First proposed by Theodor Nöldeke in 1881; cf. Старогръцкото название изглежда съответства на финикийското ʾšrym „Assur“, „Асирийци“, записано в надписа от Чинекьой от VIII век пр.н.е.
Обозначената с думата област се променя с течение на времето. Класическа Сирия се намира в източния край на Средиземно море, между Арабския полуостров на юг и Мала Азия на север, простирайки се навътре в сушата, за да включи части от Ирак, и имайки неясна граница на североизток, която Плиний Стари описва като включваща от запад на изток Комагена, Софена и Адиабена. По времето на Плиний обаче тази по-голяма Сирия е разделена на редица провинции под управлението на Римската империя (но политически независими една от друга): Юдея, по-късно преименувана на Палестина през 135 г. сл. н.е. (регионът, съответстващ на днешния Израел, палестинските територии и Йордания) в крайния югозапад; Финикия (основана през 194 г.), съответстваща на днешните региони Ливан, Дамаск и Хомс; Коеле-Сирия (или „Куха Сирия“) и южно от река Елевтерида (Нахр ал-Кабир). Дамаск е бил седалище на Омаядския халифат и провинциална столица под управлението на Мамелюкския султанат.
География и климат
Климатът на Сирия варира от влажното средиземноморско крайбрежие, през полусуха степна зона, до суха пустиня на изток. Сирия се състои предимно от сухи плата, въпреки че северозападната част, граничеща със Средиземно море, е сравнително зелена. Ал-Джазира на североизток и Хауран на юг са важни земеделски райони. Ефрат, най-важната река на Сирия, пресича страната на изток. Сирия е една от петнадесетте държави, които съставляват т. нар. „люлка на цивилизацията“. Терторията й се простира в северозападната част на Арабската плоча.Egyptian Journal of Geology – Volume 42, Issue 1 – Page 263, 1998
Петрол в търговски количества е открит за първи път в североизточната част на страната през 1956 г. Най-важните нефтени находища са тези на ал-Сувайдия, Карачок, Рмелан близо до ал-Хасеке, както и находищата ал-Омар и ал-Тайм близо до Дейр аз-Заур. Находищата са естествено продължение на иракските находища в Мосул и Киркук. Петролът се превърна във водещ природен ресурс и основен износ на Сирия след 1974 г. Природният газ е открит в находището Jbessa през 1940 г.
Сирия съдържа четири сухоземни екорегиона: сирийски ксерични тревни съобщества и храсталаци, източносредиземноморски иглолистни-склерофилни-широколистени гори, южноанадолски планински иглолистни и широколистни гори и месопотамска храсталачна пустиня. Страната има среден резултат от 3,64/10 в Индекса за целостност на горския ландшафт за 2019 г., което я класира на 144-то място в световен мащаб от 172 държави.
Административно деление
Мухафази Сирия е разделена на 14 области (мухафази). Областите са подразделени на общо 61 околии (минтаки), които от своя страна са разделени на 206 общини (нахии).
+ № Българско име Арабско име Площ (кв. км) Население (души) Админ. център Население (души) 1. Дамаск 105 1 754 000 Дамаск 1 414 913 2. Риф Дамаск 18 032 2 836 000 Дамаск 3. Кунейтра 685 90 000 Кунейтра153 4. Дараа 3730 1 027 000 Дараа 97 969 5. Ас-Суейда 5550 370 000 Ас-Суейда73 641 6. Хомс 42 223 1 803 000 Хомс 652 609 7. Тартус 1892 797 000 Тартус 115 769 8. Латакия 2297 или 2437 1 008 000 Латакия 383 786 9. Хама 8883 1 628 000 Хама 312 994 10. Идлиб 6097 1 501 000 Идлиб 98 791 11. Халеб 18 500 4 868 000 Халеб 2 132 100 12. Ар-Ракка 19 616 944 000 Ар-Ракка 220 488 13. Дейр ез-Зор 33 060 1 239 000 Дейр ез-Зор 211 857 14. Ал-Хасеке 23 334 1 512 000 Ал-Хасеке 188 160
Автономна администрация на Северна и Източна Сирия Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (AANES), макар и де факто автономна, не е призната от страната като такава. AANES, известен още като Рожава, се състои от самоуправляващи се подрегиони в районите на Африн, Джазира, Ефрат, Ар-Ракка, Табка, Манбидж и Дейр ез-Зор. Регионът получава своята де факто автономия през 2012 г. в контекста на продължаващия конфликт в Рожава и по-широката сирийска гражданска война, в която участва и официалната му военна сила, Сирийските демократични сили (СДС).
Въпреки че поддържа някои външни отношения, регионът не е официално признат за автономен от правителството на Сирия или от която и да е друга държава, въпреки че е признат от регионалния каталонски парламент. AANES се радва на широка подкрепа за своите универсални демократични, устойчиви, автономни плуралистични, равноправни и феминистки политики в диалози с други партии и организации. Североизточна Сирия е полиетническа и е дом на значително етническо кюрдско, арабско и асирийско население, с по-малки общности от етнически туркмени, арменци, черкези и язиди.Поддръжниците на администрацията на региона заявяват, че това е официално светска държава с амбиции за пряка демокрация, основана на анархистична, феминистка и либертарианска социалистическа идеология, насърчаваща децентрализация, равенство между половете, екологична устойчивост, социална екология и плуралистична толерантност към религиозното, културното и политическото многообразие, и че тези ценности са отразени в конституцията, обществото и политиката му, като го определят като модел за федерализирана Сирия като цяло, а не за пълна независимост. Администрацията на региона е обвинена и от някои партийни и безпартийни източници в авторитаризъм и подкрепа на сирийското правителство. Въпреки това AANES е най-демократичната система в Сирия, с преки открити избори, всеобщо равенство, зачитане на човешките права в региона, както и защита на малцинствените и религиозните права в Сирия.
През 2019 г. Сирийските демократични сили обявяват, че са постигнали споразумение със сирийската армия, което им позволява да влязат в контролираните от СДС градове Манбидж и Кобани, за да предотвратят турска атака срещу тези градове като част от трансграничната офанзива на турските и подкрепяните от Турция сирийски бунтовници. Сирийската армия се разположи и в северната част на Сирия заедно със СДС по сирийско-турската граница и влезе в няколко града, държани от СДС, като Айн Иса и Тел Тамер. След създаването на втората буферна зона в Северна Сирия СДС заявяват, че са готови да работят в сътрудничество със сирийската армия, ако бъде постигнато политическо споразумение между сирийското правителство и Сирийските демократични сили. История
Основни събития Съвременната сирийска държава е създадена в средата на XX век след векове османско владичество, като френски мандат. Държавата е представлявала най-голямата арабска държава, възникнала от някога управляваните от Османската империя сирийски провинции. Тя получава де юре независимост като парламентарна република през 1945 г., когато Първата сирийска република става член-основател на Организацията на обединените нации – акт, който законно слага край на френския мандат. Френските войски се изтеглят през април 1946 г., предоставяйки на нацията де факто независимост. Периодът след обявяването на независимостта е бурен, с множество опити за преврат между 1949 и 1971 г. През 1958 г. Сирия сключва кратък панарабски съюз с Египет, прекратен след държавен преврат през 1961 г. Държавният преврат от 1963 г., извършен от военния комитет на партията Баас, установява еднопартийна държава, която управлява Сирия под военно положение от 1963 до 2011 г. Вътрешните борби за власт във фракциите на Баас водят до по-нататъшни преврати през 1966 и 1970 г., като последният от тях довежда на власт Хафез ал-Асад. При управлението му Сирия става наследствена диктатура. Асад умира през 2000 г. и е наследен от сина си Башар.
След Арабската пролет през 2011 г. Сирия е въвлечена в многостранна гражданска война с участието на няколко държави, което води до бежанска криза, при която над 6 милиона бежанци са разселени от страната. В отговор на бързите териториални придобивки, постигнати от Ислямска държава по време на гражданската война през 2014 и 2015 г., няколко държави се намесват от името на различни фракции, противопоставящи се на нея, което довежда до териториалното ѝ поражение през 2017 г. както в Централна, така и в Източна Сирия. След това на сирийска територия се появяват три политически образувания – Временното сирийско правителство, Сирийското правителство на спасението и Демократичната автономна администрация на Северна и Източна Сирия, за да оспорят управлението на Асад. В края на 2024 г. серия от офанзиви от коалиция от опозиционни сили водят до падането на Дамаск и на режима на Асад. В началото на 2025 г. войната води икономиката на Сирия до лошо състояние, което се влошава от многобройните все още действащи международни санкции.
Древност Първите данни за региона на Сирия се съдържат в египетски анали от 4 хилядолетие пр.н.е., описващи експедиции до Аманските и Ливанските планини за добив на кедър, бор и кипарис. През 3 хилядолетие пр.н.е. в региона пристигат и експедиции от Шумер, най-вече в търсене на кедър от Аман и злато и сребро от Киликия. Шумерите и египтяните най-вероятно са търгували със сирийския град Библос, откъдето са можели да набавят дървен материал и, в случая на Египет, смола за мумифициране. С времето се развива огромна търговска мрежа, обхващаща Египет, Анадола, Месопотамия и Егейско море. Мрежата вероятно е била под силното влияние на древна сирийска империя, базирана около град Ебла край днешен Халеб. Към 23 век пр.н.е. империята вече е равен съперник на Акад. Двете държави водят борби, които в крайна сметка завършват с поражение за Ебла преди 2250 година, когато градът е опожарен от акадския цар Нарам-Син.