Арабската лига, известна още като Лига на арабските държави (на арабски جامعة الدول العربية), е международна организация на арабските държави.

Това е регионална международна правителствена организация. Учредена е на 22 март 1945 г. Създадена от седемте независими тогава държави: Египет, Сирия, Ливан, Йордания, Ирак, Саудитска Арабия и Йемен. Целите на Лигата са най-вече политически, като страните-членки са по-скоро обединени от културни ценности, отколкото от географското си разположение.

Прилича на Организацията на американските държави, Съвета на Европа и бившата Организация за африканско единство (днес Африкански съюз) по това, че целите ѝ са предимно политически. Всяка една от тези организации може да бъде смятана за регионален вариант на ООН.

Различава се от някои други организации – като Европейския съюз например, тъй като не е постигнала значителен напредък в регионалната интеграция, а самата организация няма преки взаимоотношения с гражданите на страните-членки.

В устава на лигата е записано, че тя ще координира икономическите дела, включително търговските взаимоотношения; комуникациите; културните въпроси; националността, паспортите и визите; социалните въпроси; здравните въпроси. Уставът на Арабската лига също така забранява на всяка от страните-членки да използва сила срещу други страни-членки – член, който е пренебрегнат по време на Войната в Персийския залив през 1990 – 91 г.

Основаване Регионалната организация на арабския свят е създадена по предложение на Великобритания, отправено през 1942 г. в разгара на Втората световна война. Обединеното кралство желае да привлече на своя страна арабските държави като нейни съюзници срещу Третия райх. Налага се тезата, че осъществили някакъв вид обединение, арабските народи ще отстояват най-добре неговите собствени интереси.

Някои предпоставки, които довеждат до формирането на ЛАД: Периодът на Втората световна война е благоприятен за постигането на национална независимост на арабските държави. В това оношение ключова роля играе Египет. Тенденцията на панислямизма е стимулирана от засилващата се имиграция на евреите в областта Палестина. Още от началото на 1940-те години недоверието между двете общности се засилва. През същия период се засилват икономическите връзки между отделните новоосвободени арабски държави, както и между региони в Близкия изток, които все още са под чуждестранна политическа зависимост.

Първоначално има няколко предложения за името на новата организация: Ирак предлага Арабски съюз, Либия – Арабски алианс, Египет – Арабска лига. Прието е предложението на Египет, което по-късно е променено на Лига на арабските държави.

Предварителният протокол за намерението за създаване на Лигата на арабските държави е подписан на 7 октомври 1944 г. в гр. Александрия (Египет) от официални представители на Сирия, Ирак, Ливан, Египет и Трансйордания (от 1946 г. – Йордания),Lillian Goldman Law Library: The Alexandria Protocol; 7 октомври 1944 а договорът за създаване на Лига на арабските държави е подписан на 22 март 1945 г. в Кайро от ръководителите на гореизброените държави, към които се присъединява кралят на Саудитска Арабия Абдел Азис ибн Сауд.Lillian Goldman Law Library: Pact of the League of Arab States, 22 март 1945 На 5 май същата година към Лигата се присъединява и Северен Йемен.

Последващо присъединение на държави към Лигата

 – 19 януари 1956 Кралство Либия – 28 март 1956 (от 1 септември 1969 – Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия)  – 1 октомври 1958  – 1 октомври 1958  – 20 юли 1961  – 16 август 1962 Народна демократична република Йемен – 1967 (през 1990 се обединява с Йеменската арабска република в новата държава Йемен)  – 11 септември 1971  – 11 септември 1971  – 29 септември 1971  – 16 декември 1971  – 26 ноември 1973  – 14 февруари 1974 Организация за освобождение на Палестина – 9 септември 1976а (от 1988 представлява в Лигата Палестинската автономия)  – 14 септември 1977  – 20 ноември 1993

Държави със статус на наблюдатели (от 2005 г.) (от 2006 г.) (от 2007 г.)

Генерални секретари Име Държава Година на назначаване Напускане на поста Абдел Рахман Азам Египет 1945 1952 Мохамед Абдел Халек Хасуна Египет 1952 1972 Махмуд Рияд Египет 1972 1979 ал-Шазли ал-Клеби Тунис 1979 1990 Ахмад Исмат Абдел Маджид Египет 1990 2001 Амр Муса Египет 2001 2011Набил Елараби Египет 2011 до днес

Срещи на върха

Преглед Лигата на арабските държави, или Арабската лига, е доброволно сдружение на страни, чиито народи са предимно арабскоговорещи.

Тя има за цел да укрепи връзките между страните-членки, които да координират своите политики и да ги насочва към общото благо.

Има 22 страни-членки, включително и Палестина, която лигата счита за независима държава.

Проблемите, които доминират в дневния ред на Лигата, са освобождаване на тези арабски страни, които все още са под колониално управление, и за предотвратяване на еврейско малцинство в Палестина след създаването на еврейската държава.

Най-висш орган на Лигата е Съветът, съставен от представители на страните-членки – обикновено външните министри, техни представители или постоянни делегати. Всяка държава-членка има право на един глас, независимо от нейния размер. Съветът заседава два пъти годишно – през март и септември, но може да свика извънредно заседание по искане на най-малко две страни-членки.

Ефективността на Арабската лига е силно затруднена от разногласия между държавите-членки. Например, по време на Студената война, някои от членовете са били просъветски ориентирани, а други попадат в Западния лагер. Има съперничество в ръководството, най-вече между Египет и Ирак.

Лигата е изправена пред сериозно изпитание от водената от САЩ война срещу Ирак, като някои подкрепят войната, други се противопоставят, а трети стоят настрана.

Рядко се случва членовете да се споразумеят по обща позиция, като подкрепата за палестинците под израелска окупация. Може би единственото друго изключение е за икономически бойкот на Израел, който е между 1948 и 1993 г.

При все това, страните от Арабската лига са относително по-ефективни на по-ниски нива, като оформяне на учебните програми, запазване на ръкописи и превода и локализацията на арабски език на съвременната техническа терминология. Това е допринесло за създаването на регионален съюз по далекосъобщения.

Генерален секретар на Лигата е Амр Муса, бивш дипломат и министър на външните работи на Египет. Генералният секретар се номинира от най-малко две държави членки и се назначава от Съвета с мнозинство от две трети за срок от пет години.

Основни документи Александрийски протокол, подписан през 1944 г. в египетския град Александрия. В него са описани основните цели на организацията: Да съдейства за разширяването на връзките между страните-членки. Да координира политиката между отделните страни-членки. Да работи за отстояване на тяхната независимост. Да начертае добро бъдеще за всички арабски страни.

По-късно, възоснова на този договор, се формулира уставът на ЛАД.

През 1945 година страните-членки обявяват бойкот на еврейския бизнес в Палестина. Впоследствие тази дейност се наблюдава от специален орган, наречен Комитет за бойкот на Израел. Понастоящем неговото седалище е в Дамаск и на неговите заседания присъстват представители на всички страни-членки, които не поддържат отношения с еврейската държава. Отсъстват Египет, Йордания, Мавритания и Катар.

През 1950 година страните-членки на ЛАД подписват договор за обща отбрана и икономическо сътрудничество. По силата на този договор всяко нападение срещу страна-членка следва да се разглежда като нападение срещу останалите.

През 1958 година ООН признава ЛАД и я определя като неин представител в сферата на образованието, науката и културата в региона на Близкия изток.

През 1964 година се свиква първата среща на високо равнище на организацията. Тогава се сформира и организацията за образование, култура и наука (ALESCO).

През 1979 година организацията изключва Египет от своите редове поради сключването на Кемпдейвидския мирен договор с Израел и посещението на президента Ануар Садат в Йерусалим. ЛАД взима решението седалището да бъде преместено от Кайро в Тунис. Това положение продължава до 1989 година, когато Египет отново е приета в ЛАД, а седалището е повторно преместено в столицата Кайро.

Основни органи

Генерален секретариат Ръководителят на ЛАД изпълнява решенията на Съвета, както и провежда финансовата политика на организацията в съответствие с бюджета, одобрен от него. Присъства на заседанията на Съвета и отделните комитети, като след това е задължен да приведе в изпълнение всички взети техни решения. Съгласно Член 2, генералният секретар се избира за срок от пет години, като е възможно подновяване на мандата само веднъж.

Генералният секретариат обхваща осем отдела. Всеки от тях има своята важна функция с цел осигуряване на висока ефективност. Те са: Конферентният отдел. Натоварен е да води кореспонденцията на генералния секретар, която не е от компетенцията на другите отдели. Нейните служители са натоварени с техническото организиране на сесиите и стриктното спазване на протоколните права. Финансово-административният отдел. Има за задача да подготви и да предложи за одобрение текущия бюджет на организацията. Заедно с това структурата е натоварена да осъществява контрола върху изразходването на средствата. Политическият отдел. Основната задача на служителите в него е да изготвят доклади, анализи, прогнози, пряко свързани с развитието на политическата обстановка в арабските страни. Икономическият отдел. Върши работа, тясно свързана с дейността на икономическите комитети. В това звено се изготвят статистики и анализи, следящи икономическото положение в страните-членки. Служителите следят изпълнението на подписаните между страните-членки търговско-икономически договори. Отдел на социалните дела и здравеопазването. Служителите са задължени да правят анализи и прогнози за миграционните процеси, трудовия пазар, защита на децата, здравеопазването. Правният отдел. На първо място се изготвят справки по чисто консулски проблеми като понятие за националност, даване на гражданство, паспортни служби, визи, изпълнения на наказания, екстрадиране на криминално проявени лица. На второ място отделът се занимава и с подготовка на проектозакони, които ще разширят спектъра на сътрудничество между отделните страни-членки. Също така и с обсъждането на възможности за синхронизация на местното законодателство с международното. Отделът изготвя всички международни спогодби, по които ЛАД е страна. Информационно-издателският отдел. Основната му задача е да пропагандира арабските страни, да разпространява информация от тях в цял свят, посредством различни документи (декларации, комюникета, изявления на отделни представители), издадени от ЛАД. Отделът следи и анализира информацията за ЛАД. Културен отдел. Следи сферите на културата и образованието в страните-членки и полага усилия за възможно най-доброто синхронизиране между отделните национални програми.

Заместник-генералните секретари Осем служители, които са разпределили работата си по ресори, сходни с тези на отделите на Генералния секретар. Те са: административно-финансови дела; икономически дела; информация; арабски въпроси; международни връзки; военни дела; социално-културни проблеми; началник на кабинета на генералния секретар.

Съвет на Лигата