Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група. В нея влизат някои от най-старите писмено засвидетелствани езици от индоевропейски произход. Индоиранските езици са се обособили на територията на днешен Афганистан, а по-късно са се разделили на няколко подгрупи: ирански, индоарийски, дардски и нуристански. Това станало в резултат от разселенията на древното индо-ираноезично население.
Название Терминът ирански (на перс. ايراني /iråni/, относително прилагателно към إيران /irån/ „Иран“) произлиза от думата arya – самоназвание на древни племена, заселили се през периода 2 – 1 хилядолетие преди Христа в равнините на Северна Индия и Иранското плато. В това значение терминът е засвидетелстван в най-стария паметник на индийската литература – сборникът от химни „Ригведа“. В същото значение arya е засвидетелстван в староперсийските клинописни надписи, в сборника от химни „Авеста“, в бактрийските надписи с гръцка азбука и в състава на староирански лични имена и племенни названия. С името arya се самоназовават персийските владетели от ахеменидската династия (6 – 4 век пр. Хр.): adam dārayavauš xšāyaθiya vazrka xšāyaθiya xšāyaθiyānām … vištāspahyā puça haxāmaniš pārsa pārsahyā puça ariya ariyačiça „аз, Дарий, велик цар, цар на царете, … син на Вищасп, Ахеменид, персиец, син на персиец, ариец, от арийски род“ (DNa, 8 – 15). От формата на родителен падеж в множествено число āryānām в староперсийски (дало *ayrānām > *ērān, Ἀριάνη у Ератостен (около 276 – 194 г. пр. Хр.)) в словосъчетанието āryānām xšaθram „страна на арийците“ произлизат средноперсийската ērānšahr и новоперсийската форма إيران /irån/.
Писмени паметници Най-старите ираноезични писмени паметници са староперсийските клинописни надписи от ахеменидската епоха, както и многобройни староперсийски имена, запазени в деловодните документи на дворцовата канцелария на Ахеменидите, съставени на еламски език.
Деление и класификация Източноирански езици Североизточни авестийски език, езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове „Авеста“ (срперс. Apastag). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. бактрийски език хорезмийски език согдийски език, разпространен на територията на историческата област Согдиана (долината на река Зеравшан в съвременен Узбекистан и Таджикистан). Поради стратегическото местоположение на Пътя на коприната согдийският език се употребява като lingua franca далеч извън пределите на Согдиана още в началото на нашата ера. Запазени са административни и богослужебни (будистки и християнски) текстове на согдийски език. През Средновековието согдийският език е изместен от персийски говори. Наследник на согдийски диалект е съвременният ягнобски език в Таджикистан. Скитски, Сарматски, Алански езици осетински език (далекти – иронски, дигорски) Югоизточни сакски език (източноскитски) пущунски език памирски езици – мунджански, ишкашимски, саръколски, шугнано-рушански, язгулемски, вахански и йъдгайски език
Западноирански езици Северозападни мидийски език, разпространен в античността в северозападната част на Иранското плато (област с център град Ектабана, днес Хамадан), известен по малък брой глоси в античните съчинения и от заемки в староперсийски. партски език, разпространен в античността на територията на провинция Партия на югоизток от Каспийско море. По времето на управлението на Аршакидската династия (3 век пр. Хр.) партският език се използва като официален в Персийската империя. Паметници на партски език (манихейски текстове) са открити в съвременен Туркменистан. кюрдски език зазагорански език белуджки език талишки език, харзански език Югозападни (персийски езици) староперсийски език, познат от монументалните клинописни надписи (6 – 4 век пр. Хр.) в областта Парс в югозападен Иран. Тези надписи са изсечени по поръчка на ахеменидските владетели и прославят тяхното управление. Езикът на клинописните надписи се характеризира с повтарящи се стандартни формули по вавилонски образец и не е особено богат. В клинописни текстове от Елам и Вавилон, както и в деловоството на ахеменидската канцелария, водено на еламски език, са запазени голям брой староперсийски лични имена и военно-административни понятия. средноперсийски език (пахлави), известен от многобройни документи от саманидската и сасанидската епоха. Официален език на зороастрийската общност, разпространението му в северна и северозападна посока (Хорасан, Мавераннахр, Бухара, Самарканд, Бактрия) е тясно свързано с разпространението на зороастризма. персийски езици (фарси, дари, таджикски, хазараги, джиди) юдео-персийски език, наричан също татски език (джухури), разпространен в Дагестан, наследник остатък от средноперсийски говор, разпространен по бреговете на Каспийско море. ларестански (лари), башкардски език лурийски, бактиарски, фейли, кумзарски език
Вижте също Голям Иран
Външни препратки Iranian languages Iranian Language Family