Ꚁ, ꚁ е буква от кирилицата, част от старата абхазка азбука. Въведена е от Пьотър Услар през 1862 година, когато излиза неговата монография „Абхазский язык“.Бгажба Х. С. Из истории письменности в Абхазии. — Тбилиси. 1967. С. 34 Обозначава звучната венечна преградна съгласна , към чието звукоучленение има добавена и лабиализация (оустнение) /ʷ/. Ръкописният ѝ вариант има д-образна форма, но при препечатването на монографията на Услар през 1887 година типографът М. Завадский променя формата ѝ, като слага ударение в предната горна част на буквата Д. По-късно в началото на 20 век в азбуката на Преводаческия комитет печатната буква придобива форма като Д със запетая в крайната ѝ горна част – Д̓. Затова днес в различните шрифтове буквата Ꚁ се среща и в двете форми. В съвременната абхазка азбука звукът се предава чрез диграфа Дә.
Източници
Д