Медицински канабис или медицинска марихуана се отнася до използването на канабиса и съдържащите се в състава му канабиноиди, като тетрахидроканабинол (ТХК) и канабидиол (КБД), при лечението на заболявания или облекчаване на симптоми. Растението канабис има история на употреба като лекарство, датираща от хиляди години в много култури.
Канабисът е бил използван за намаляване на гаденето и повръщането при химиотерапия и при пациенти със СПИН, както и за лечение на болка и мускулни спазми. Другите му приложения в медицината са проучени, но липсват достатъчно данни за заключения относно безопасността и ефикасността. Краткосрочната употреба води до увеличение на незначителните нежелани ефекти, няма данни, които да сочат, че това е така и за по-сериозните нежелани реакции. Ефектите от дългосрочната употреба не са ясни, налице са опасения, свързани с риск за паметта и с когнитивни проблеми, риск от зависимост и риск от прием по погрешка от деца.
Медицинският канабис може да се прилага по различни начини, включително чрез изпаряване или пушене на сушени пъпки, консумация на екстракти и прием на капсули. В някои страни се предлагат синтетични канабиноиди като лекарства с рецепта, например: дронабинол, наличен в Съединените щати и Канада, и набилон – в Канада, Мексико, Обединеното кралство и Съединените щати. В повечето части на света употребата на канабис за развлечение е незаконна, но медицинската му употреба е разрешена в някои страни, включително Австрия, Канада, Финландия, Германия, Израел, Италия, Нидерландия, Португалия и Испания. Федералното законодателство на САЩ забранява всякаква употреба на канабис, въпреки че 20 щата и окръг Колумбия са легализирали употребата му в щатското си законодателство. През януари 2014 г. обаче един от апелативните съдилища постанови, че федералното правителство има право да предприема мерки срещу пунктовете за продажба на медицинска марихуана в Калифорния.
Приложения в медицината
Медицинският канабис има няколко потенциални благоприятни въздействия. Канабиноидите могат да се използват като стимуланти на апетита, антиеметици, спазмолитици и имат някои аналгетични свойства, могат да бъдат полезни за лечението на хронична несвързана с раково заболяване болка, както и на повръщане и гадене, причинени от химиотерапия. Лекарството може да помогне и при лечението на симптомите на болни от СПИН.
Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) не одобрява пушенето на канабис при заболявания, защото смята, че липсват доказателства по отношение на безопасността и ефикасността на употребата на канабис за медицински цели. През 2006 г. FDA отправя предупреждение срещу пушенето на медицински канабис, което гласи: „марихуаната е с висок потенциал за злоупотреба, в Съединените щати медицинската ѝ употреба за лечение все още не е призната, както и безопасността при приема ѝ под лекарско наблюдение.“ Според Националния институт по злоупотребата с наркотици (NIDA) „марихуаната сама по себе си няма сериозен потенциал за употреба като лекарствено средство поради няколко причини: (1) тя е растение в непречистен вид, което съдържа множество химикали с неизвестни последици за здравето; (2) обикновено се консумира чрез пушене, което допринася за евентуални допълнителни нежелани ефекти, и (3) последиците от употребата ѝ, свързани с нарушения на когнитивните способности, биха могли да ограничат нейната полезност.“
През 1999 г. Институтът по медицина (Institute of Medicine), ръководен от Националната академия на науките на САЩ (United States National Academy of Sciences), провежда задълбочено проучване за оценка на потенциалните ползи за здравето от канабиса и включените в състава му канабиноиди. Заключението от проучването е, че пушенето на канабис не се препоръчва за лечение на определено болестно състояние, но както гаденето, така и загубата на апетит, болката и тревожността могат да бъдат облекчени чрез употребата на канабис. Въпреки че в проучването са изразени резерви спрямо канабиса за пушене поради рисковете за здравето, свързани с пушенето, изследователският екип достига до заключението, че докато не се установи друг начин на прием, чрез който да се постига същия благоприятен ефект, както при пушенето на канабис, алтернатива няма. В допълнение проучването посочва характерните трудности във връзка с продажбата на лечебното растение, което не подлежи на патентоване, тъй като фармацевтичните компании вероятно биха инвестирали по-малко в разработването на съответни продукти, ако резултатът не е патентоспособен. Институтът по медицина заявява, че канабисът за пушене няма особено бъдеще като признато от медицината лекарствено средство. Същевременно в доклада си заключава, че при някои пациенти, като например неизлечимо болните или тези с инвалидизиращи симптоми, дългосрочните рискове нямат голямо значение. Като се позовава на „свързаните с канабиса рискове и липсата на клинични изследвания, които да доказват лечебната му стойност“, в свой документ през март 2011 г. Американското дружество по медицина на зависимостите (American Society of Addiction Medicine) официално препоръчва спиране на употребата на марихуана като лекарствено средство в САЩ, дори и в щатите, в които е обявена за законна.
Гадене и повръщане Медицинският канабис е до известна степен ефективен при гадене и повръщане в резултат на химиотерапия и употребата му може да е основателен избор при пациенти, които не се подобряват след преференциалното лечение. Според сравнителните проучвания канабиноидите са по-ефективни, отколкото някои традиционни антиеметици като прохлорперазин, прометазин и метоклопрамид при контролирането на гадене и повръщане в резултат на химиотерапия, но се използват по-рядко в такива случаи поради странични ефекти като виене на свят, дисфория и халюцинации. Продължителната употреба на канабис може да предизвика гадене и повръщане, състояние, известно като синдром на канабиноидния хиперемезис.
В един от прегледите на организацията „Кокрейн Колаборейшън“ (Cochrane Collaboration) от 2010 г. се твърди, че канабиноидите са „вероятно ефективни“ при лечението на предизвикано от химиотерапия гадене при деца, но имат и силно изявени странични ефекти (основно сънливост, виене на свят, смяна на настроенията и повишен апетит). По-рядко срещани странични ефекти са „проблеми със зрението, ортостатична хипотония, мускулни потрепвания, сърбеж, обърканост, халюцинации, замаяност и сухота в устата“.
ХИВ/СПИН Липсват доказателства относно ефикасността и безопасността на употребата на канабис и канабиноиди за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН или на анорексия, свързана със СПИН; проучванията към 2013 г. страдат от липса на обективност и ограничено количество на изследвания материал, и не предоставят данни в дългосрочен аспект.
Болка Има данни, че канабисът е до известна степен ефективен при лечението на хронична болка, включително такава, породена от невропатия, както и по всяка вероятност на болка вследствие на фибромиалгия и ревматоиден артрит. Една научна рецензия от 2009 г. посочва, че не е ясно доколко ползите надвишават рисковете, докато според друга рецензия от 2011 г. употребата е безопасна. Успокояващо е, че използването на канабиноиди изглежда по-безопасно, отколкото опиоиди.
Множествена склероза (МС) Изследванията на ефикасността на канабиса при лечение на множествена склероза дават различни резултати. Комбинацията на екстракти на Δ9-тетрахидроканабинол (ТХК) и канабидиол (КБД) води до субективно усещане за облекчение на спазмите, макар и обективните оценки след края на лечението да не откриват значителни промени. Опитът за лечение с канабис се счита за разумна алтернатива, когато другите видове лечение са се оказали неефективни. Употребата му при МС е одобрена в десет страни. Според една научна рецензия от 2012 г. тя не води до проблеми с толерантността, до злоупотреба или пристрастяване.
Няма достатъчно данни, за да се направят крайни заключения относно безопасността на медицинския канабис, въпреки че краткотрайната употреба е свързана с незначителни нежелани ефекти като виене на свят. Дори привържениците на медицинския канабис да казват, че е безопасно, са необходими по-нататъшни изследвания, за да се направи оценка на дългосрочната безопасност от употребата му.
Фармакология Родът Cannabis съдържа два вида, които произвеждат полезни количества психоактивни канабиноиди: Cannabis indica и Cannabis sativa, които са включени в Списък I на лечебните растения в САЩ. Третият вид, Cannabis ruderalis има малко на брой психогенни качества. Канабисът съдържа повече от 460 съединения. Поне 80 от тях са канабиноиди – химични съединения, които си взаимодействат с канабиноидните рецептори в мозъка. Към 2012 г. FDA в САЩ е изследвала над 20 канабиноиди.
Най-психоактивният канабиноид в канабиса е тетрахидроканабинолът (или делта-9-тетрахидроканабинол, по-известен като ТХК). Сред другите канабиноиди са делта-8-тетрахидроканабинол, канабидиол (КБД), канабинол (КБН), канабициклол (КБЛ), канабихромен (КБХ) и канабигерол (КБГ). Те имат по-малко психотропни ефекти, отколкото ТХК, но биха могли да играят роля в цялостното въздействие на канабиса. Най-добре изследвани са ТХК, КБД и КБН.
Начини за консумация Пушенето е начин за прием на канабис за много от употребяващите го и към 2013 г. е най-разпространеният начин за употреба на медицински канабис в САЩ. Фармакологичната реакция на канабиса е трудно предвидима, тъй като концентрацията на канабиноиди варира в широки граници поради различните начини за подготовка на канабиса за консумация (за пушене, за прилагане във вид на различни масла, за ядене или за пиене) и липса на производствен контрол. Потенциалните нежелани ефекти от вдишването на дима прави пушенето по-неудачно като възможност, в сравнение с оралния прием.
Изпарителите за канабис се радват на популярност поради разпространеното сред употребяващите схващане, че при вдишване на съставките с получения чрез изпарителите аерозол се приемат по-малко вредни химикали, отколкото с дима.
Канабиноидните лекарствени средства са във вид на таблетки (дронабинол и набилон) и течни екстракти под формата на оромукозен спрей (набиксимолс). Препаратите за орален прием са „проблемни поради поемането на канабиноидите в мастната тъкан, от която те се освобождават бавно, както и поради първоначалния чернодробен метаболизъм, при който Δ9ТХК се разгражда и това допълнително допринася за променливостта на концентрациите в плазмата“.
Канабиноидни химични съединения Тетрахидроканабинолът (ТХК), или делта-9-тетрахидроканабинолът, е определен през 60-те години на миналия век като канабиноидът, който основно отговаря за психоактивното въздействие на канабиса. През 90-те години на 20 век, след откриването на канабиноидните рецептори CB1 и CB2, изследователите започват да проучват и да разбират по-добре как действат канабиноидите на тези рецептори. ТХК се свързва в много по-голяма степен, отколкото всички останали канабиноиди, с повечето фармакологични ефекти на канабиса.
Канабидиолът (КБД) е основна съставка на медицинския канабис. Той няма психотропно действие и не е известно как влияе върху мозъчните рецептори. КБД представлява до 40% от екстрактите на Cannabis Sativa. Научна рецензия от 2007 г. показва, че КБД има потенциал за облекчаване на конвулсии, възпаление, кашлица, конгестия и гадене, както и че потиска растежа на раковите клетки. Предварителните изследвания доказват наличие на потенциал и при психични заболявания като тревожност, депресия и психоза. Тъй като канабидиолът облекчава споменатите по-горе симптоми, разновидностите на канабиса с високо количество КБД биха могли да са полезни за хора, страдащи от множествена склероза или чести панически атаки.
Ботанически видове