Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино ; ) е италиански богослов и схоластически философ. Идеите му лежат в основата на късния философски възглед на Католическата църква, наричан томизъм. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основополагащо учение във всички католически учебни заведения. Католиците смятат Тома от Аквино за един от най-великите богослови в историята и за един от тридесет и тримата Отци на Църквата.
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Там приема монашески сан през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 г. и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова.
Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Произведенията му, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар да е разбирал богословието, като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите и способността на въображението му да намира систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници. След смъртта му Доминиканският орден го обявява за авторитет в богословието. През 1323 г. папа Йоан XXII канонизира Тома Аквински за светец.
Биография
Ранни години Тома Аквински е роден в Рокасека през 1225 г., в окръг Аквино на Сицилианското кралство (дн. област Лацио, Италия). Произхожда от високопоставен благороднически род на барони от Кралство Сицилия. Син е на лангобардския благородник Ландолфо и съпругата му Теодора. Чичото на Тома е игумен в бенедиктинското абатство Монте Касино, където Тома го наследява след време. За разлика от него, братята му се посвещават на военното изкуство.
На петгодишна възраст Тома постъпва в Монте Касино, за да получи религиозно образование. На 14 години се премества в Неапол, където изучава изкуство в университета към манастира „Сан Доменико Маджоре“. В този университет Тома се запознава с идеите на Аристотел, Авероес и Маймонид, които ще повлияят на неговото богословие. По време на обучението си в Неапол, Тома попада под влиянието на Йоан от Св. Юлиан – доминикански проповедник, който е част от активното усилие на ордена да спечели благочестиви последователи. Именно по това време, през 1244 г., Тома постъпва в Доминиканския орден, независимо от силната съпротива на семейството си.
В тесния си семеен кръг той горчиво преживява яростните борби между император Фридрих II Хоенщауфен (живял до 1250 г.) и Папството. Един от братята на Тома е екзекутиран от император Фридрих през 1247 г., защото преминал на страната на врага. Още през 1244 г., като студент в Неаполитанския университет, Тома решава да не търси пътя към църковната йерархия в достопочтения бенедиктински манастир в Монте Касино, както е решило семейството му.
Завръщане и изкушение
Според легендата двама от братята му прибягват до крайната мярка да наемат проститутка, за да го прелъсти, но Тома я прогонва с нагорещено желязо. Същата нощ двама ангели се явили в съня му, за да укрепят решимостта му за целомъдрие.
Алберт Велики, Париж, Кьолн и учение
През 1244 г. Тома с помощта на майка си бяга от семейния дом и заминава първо за Неапол, а след това за Рим, за да се срещне с Йоханес фон Вилдершаусен – Велик магистър на Доминиканския орден. След краткотраен престой в Неапол и в Рим, през 1245 г. Тома е изпратен да учи във Факултета по изкуствата на университета в Париж. Същата година в Париж започва преподавателската си дейност свети Алберт Велики – германски философ и богослов, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел.
Тома Аквински и Алберт Велики се запознават в Париж. Алберт е изпратен да преподава богословие в Кьолн през 1248 г., Тома го последва. Там той получава степен магистър (magister studentium). Поради мълчаливостта си Тома е сметнат от някои съученици за бавно развиващ се. Но Алберт пророчески възкликва: „Вие го наричате немия вол, но в своето учение той един ден ще произведе такъв рев, че ще се чуе по целия свят.“
Тома преподава в Кьолн като професор чирак (baccalaureus biblicus). Впоследствие с тази степен преподава на студенти и пише първите си трудове: Expositio super Isaiam ad litteram, Postilla super Ieremiam и Postilla super Threnos.
През 1252 г. се връща в Париж за магистратура по богословие. Чете лекции за Библията и става бакалавър по Сентенциите (baccalaureus Sententiarum), като посвещава последните три години от следването си на коментари на произведението Сентенции на схоластика Петър Ломбардски. Пише четири труда, обобщаващи коментарите под името „Коментари на Сентенциите“ (Scriptum super libros Sententiarium).
През 1256 г. Тома става редовен преподавател по богословие. Един от първите му трудове е Contra impugnantes Dei cultum et religionem („Срещу онези, които са против преклонението пред Бога и религията“). Това е период на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука. Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ Авероес, според когото човешката душа е смъртна). Те смятат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията – за образованите.“ Бори се също и с августинците, чиято философия е неоплатоническа – те смятат, че аристотелизмът не може да се съчетае с християнската вяра. В Париж той пише трактата „За съществуването и за същността“, чиято слава стига до ушите на папата, който кани Тома за проповедник в папския двор.
Неапол, Орвието, Рим (1259 – 1268)
През 1259 г. Тома приключва своето първо регентство в Studium Generale и напуска Париж. Завръща се в Неапол, където е назначен за главен проповедник на 29 септември 1260 г. През септември 1261 г. Тома е призован в Орвието за манастирски лектор. Сътрудничи на папа Урбан IV при написването на някои от трудовете му (например Contra errores graecorum) и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника Тяло Господне, сред които химнът Pange Lingua изпъква с последните си два стиха Tantum Ergo, които се използват още в католическата литургия при благославяне на светото причастие.
През февруари 1265 г. новоизбраният папа Климент IV призовава Тома в Рим, за да служи като папски богослов. През същата година по заръка на Доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата „Санта Сабина“ в Рим. Написва многобройни творби, сред които Summa contra gentiles, De regimine principium, De unitate intellectus contra Averroistas, както и значителна част от най-важния си труд – Сума на теологията, с който цели „да събере истината“, да я „съчини и подреди според Божия промисъл“. Този труд е извор на вдъхновение за католическото богословие. Над това произведение Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. Тома участва в много диспути за Божията сила, които той събира в De potentia. Пребивава в Санта Сабина до 1268 г., когато е изпратен като регент за втори път в Париж.
Второ регентство в Париж (1269 – 1272 г.) През 1268 г. Доминиканският орден назначава Тома в университета в Париж. Този пост той заема до 1272 г. Там през 1269 г. основава Ордените на просещите монаси, като пламенно защитава своето дело по доказването на несъстоятелността на августинския неоплатонизъм, противопоставен на Аристотеловия възглед, както и други доктринални грешки на последователите на Авероес. В периода от 1270 до 1272 г. провежда редица диспути, като De virtutibus in communi („За добродетелите като цяло“), De virtutibus cardinalibus („За главните добродетели“), De spe („Върху надеждата“).
През 1272 г. се завръща в Неапол, повикан от Карл I Анжуйски. Там се заема с реорганизацията на богословското обучение в местния университет, който е прикрепен към манастира „Сан Доменико“, чете лекции и пише трудовете си. Но на 6 декември 1273 г. му се явява Христос и говори с него. Тома никога не разказва за преживяването си, но решава да остави недовършена творбата си Сума на теологията.
През януари 1274 г. папа Григорий X му нарежда да присъства на Втория лионски събор, за да представи трактата Срещу гръцката ерес и да покаже в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те могат да се изгладят. Тома потегля, макар и да не е в добро здраве. По време на пътуването спира в Маенца за почивка, но състоянието му се влошава. Тъй като желае да свърши дните си в манастир, но не е в състояние да стигне до някоя обител на доминиканците, той е откаран в абатството „Фосанова“, провинция Латина. След неколкоседмично боледуване умира на 7 март 1274 г. Тленните останки на Тома Аквински се съхраняват в манастира на якобинците в Тулуза.
Значение и наследство
Свети Тома Аквински е сред изтъкнатите представители на схоластическата философия. Той разглежда различни философски въпроси на своята епоха: отношението между вярата и разума, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и богословието, които подчиняват всяка друга област на познанието. При все това той никога не се възприема сам като философ, а критикува философите, които оприличава на езичници, „рядко попадащи на вярна и точна мъдрост, за да достигнат до християнското откровение.“ Тези основни положения в неговата философска система се доразвиват от последователите му. С постепенния упадък на схоластиката, томизмът също губи влияние.
Спорен е въпросът за отношението на Тома Аквински към Аристотел. По този повод италианският поет и художник Марчело Ланди казва: „Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност по исторически и теоретични причини е по-добре да направим обратното – да потърсим оригиналността на томизма и специфичните му отлики от аристотелизма, ако искаме да проумеем начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома преобразува учението на Аристотел в съгласие с християнството, а не обратното.“
Все пак философската мисъл на Тома Аквински се приема радушно и в некатолическите среди (напр. от американски учени протестанти) и дори в нехристиянски общности. Това се дължи на метода му на работа, силно рационален и отворен за източници и допълнения от всякакъв род. Неговото интелектуално проучване започва от Библията и стига до езическите автори, движи се от евреите до мюсюлманите без всякакви предразсъдъци, но запазва своя център в християнското откровение, което се отчита от всяка култура, доктрина и древен автор.
Върхът в творчеството му е „Сума на теологията“, в която третира систематично връзката между вярата и разума, както и други важни богословски въпроси. С оглед на това Тома е имал уважение към Аристотел толкова много, че в тази книга често го цитира просто като Философа. Много от работата на Тома Аквински е отдадена на философски теми и в такъв смисъл той може да бъде характеризиран като философ. Философската мисъл на Тома оказва огромно влияние върху християнското богословие през следващите векове, особено върху Католическата църква, и допринася за разширяване на западната философия.
Коментари за Аристотел Тома Аквински пише няколко важни коментара за произведенията на Аристотел, включително „За душата“, „Никомахова етика“ и „Метафизика“. Работата му е свързвана с преводите на Уилям Моербеке по превеждането на Аристотеловите трудове от гръцки на латински език.
Епистемология