Òсло ( – Ушлу), наричан между 1624 и 1925 г. също Кристиàния (Kristiania), е едновременно град, фюлке и столица на Норвегия.

Осло води началото си от около 1000 г. и е столица от 1314 г. Градът става община на 3 януари 1838 г. През 1842 г. той е отделен административно от провинцията чрез фюлке Акешхус (Akershus), която става част от него на 1 януари 1948 г.

Осло има население 709 037 жители към 1 януари 2023 г. 07459: Alders- og kjønnsfordeling i kommuner, fylker og hele landets befolkning (K) 1986 – 2023. Statistisk sentralbyrå. 21 februar 2023. Besøkt 21 februar 2023. Агломерацията включва части от близки общини и има население 1 064 235 души към 1 януари 2022 г. Tettsteder. Folkemengde og areal, etter kommune. Statistisk sentralbyrå. 14 desember 2022. Besøkt 21 desember 2022.Anders Falnes-Dalheim – Over 1 million innbyggere i Oslo tettsted, Statistisk sentralbyrå, 2021-05-01. Посетен на 2018-12-03. Целият регион на Голямо Осло има 1 546 706 жители (към 1 януари 2023 г.). Съседните общини са: Берум и Рингерике на запад; Люнер на север; Нитедал, Лилестрьом, Льоренског и Eнебак на изток и Нордре Фоло и Несоден на юг.

По своята площ от 454 km² Осло е една от най-големите столици в света.Adventure Guide Scandinavia: Sweden, Norway, & Denmark, Henrik Berezin, 279

Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд Ослофиорд (стигащ до самия център на града – пред кметството), откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 km2 са достроени, а 7 km2 са земеделски.

От 1901 г. в Осло се връчва Нобеловата награда за мир.

Име Върху значението на името Осло се спори. Сигурно е, че е дошло от старонорвежки език и се предполага, че е било името на голяма ферма, създадена от първите заселници.

През Средновековието името на града е „Ásló“ и по-късно „Ósló“. По-ранният правопис на думата предполага, че компонентът "„ás“ означава или билото на планината Екеберг южно от града („ås“ в днешния норвежки), или „бог“ (на старонорвежки áss) и още „божественост“. Следователно най-честите интерпретации на името са „ливадата при билото“ или „ливадата на боговете“. И двете са възможни.

Други филолози и историци смятат, че основателят на града крал Харалд Хардроде (1015 – 1066) му е дал името Осло като спомен за своите жени. Предположенията включват Ослава – любовница на краля от унгарски произход; Елисавета Ярославна – дъщерята на руския княз Ярослав Мъдри, която е била известно време и жена на крал Харалд; Мирослава (по-народному Ослава) – българска принцеса, голямата младежка любов на Харалд; или гръцката принцеса Ослова.Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo

След тридневен пожар, който унищожава голяма част от средновековния град, през 1624 г. кралят на Датско-норвежката уния Кристиан IV нарича града на свое име – Кристиания. По негово нареждане градът е застроен по-близо до крепостта Акешюс на реката Акешелва. Известна е историята, в която Кристиан IV посочил с пръст къде трябва да бъде разположен възстановеният от пожара град.

През 1814 г. Наполеон е свален от френския престол. За наказание заради съюза си с него Дания е лишена от своето владение Норвегия, която е присъдена на Швеция като компенсация за загубата ѝ на Финландия за сметка на Русия. Норвежкото учредително събрание, свикано в Осло през февруари, се противопоставя на този акт. Събранието изготвя либерална и модерна за времето си конституция, която е приета тържествено на 17 май 1814 г. (датата е Национален празник на Кралство Норвегия) и на същия ден, като опит да избегне предаването на страната на Кралство Швеция, провъзгласява датския престолонаследник Кристиан Фредерик (Christian Frederick), по това време вицекрал (шатхолдер) на Норвегия, за суверен норвежки крал. Кралят организира отбрана срещу нахлулите шведски войски, но слабата и малобройна норвежка войска е преодоляна в рамките на две седмици, а той е принуден да абдикира норвежкия престол и да напусне страната. Все пак действията на учредителното събрание спечелват норвежка автономия. Вместо шведска провинция, Норвегия остава кралство със собствени институции, своя конституция и в персонална уния с Кралство Швеция.

След като норвежците гласуват с огромно мнозинство на референдум за отделянето на Норвегия от Швеция, това става факт през 1905 г. За първи път самостоятелно управляваната Норвегия желае да ознаменува самостоятелността си, като изтрие следите от миналото и създаде свой език с норвежки имена на градове и местности, силно повлияни дотогава от датския правопис и произношение. Оживените дебати продължават дори през най-тежките военни години. Граждани и организации предлагат старото име на града да бъде върнато, но общинското управление и населението на Осло като цяло е отрицателно настроено към това.

Въпреки това норвежкият парламент бързо възвръща старото име на Осло със закон от 11 юли 1924 г., в навечерието на плануваното честване на 300-годишнината на Кристиания. Законът влиза в сила от 1 януари 1925 г.Варненски новини - дигитално копие - 15/11/1924, No. 103, 2 стр. Привържениците на промяната смятат, че тя е била добър начин да бъдат изтрити следите от „времето на датчаните“. Сред противниците е и писателката Сигрид Унсет. Тя пише, че би се срамувала от опита да бъде изтрит споменът за града, който е оказал най-голямо влияние в живота на страната, и че е неприемливо да бъде прието името на неговия предходник – градът от другата страна на реката."OSLO LEVE!" – Om navneendringen fra Kristiania til Oslo Av Bård Alsvik Други смятат, че промяната на името е комунистическа спекулация, която целяла да омаловажи влиянието на монархията и факта, че Кристияния е християнски град с християнско население.Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås („Anti-bolsjevik“, Aftenposten 2. mai 1924)

Осло е наречен „Градът на тигрите“ за първи път през 1870 г. от поета Бьорнстерн Бьорнсон, който е и първият норвежки нобелов лауреат. Той се позовава на тигър, правейки по този начин аналогия за това как градът е отстоявал на трудностите през годините. Алтернативните имена на големите градове – защо, как и откъде идват, ifestyle.bg, 05.06.2022.

История Според записките, намерени от това време, Осло е създаден през 1048 г. от крал Харалд III. Скорошни археологични открития доказват, че на мястото на града е имало християнски погребения от преди 1000 години. Поради това през 2000 г. се празнува хилядолетието на Осло.

През 1299 г. крал Хокон V Маунюсон (1299 – 1319), който дотогава управлявал областта и имал седалище в Осло, премества столицата от Берген в Осло. Той започва строежа на крепостта Акешюс, която по-късно става кралска резиденция. Хокон V Магнюсон разгръща голямо строителство и по него време градът удвоява населението си до около 3500 жители.

Един век по-късно, след тежка чумна епидемия, покосила голяма част от кралското семейство и аристокрацията, датският крал заема норвежкия престол. История на град Осло След като резиденцията на краля е в Копенхаген, статутът на Осло като главен град запада и той става провинциален административен център.

Осло е бил опожаряван няколко пъти. Голям пожар изпепелява града през 1624 г., по времето на управлението на краля на Дания и Норвегия Кристиан IV, когато вече градът е бил твърде утвърден търговски и културен център. Кристиан IV посещава много пъти подвластната му Норвегия, грижи се за икономическите ѝ интереси, създава норвежка армия и множество градове. След пожара Кристиан IV нарежда да препостроят града на ново място – по брега на Акешелва, извън градските стени, в близост до крепостта Акешхус, и му дава името Кристиания. Частта на града, построена през 1624 г., сега носи името Квадратура () заради оригиналния си устройствен план. На това място днес е издигнат паметник, изобразяващ ръката на владетеля.Blikk – infoavis om byens utvikling

През 1811 г. е открит Университетът на Осло по подобие на Хумболтовия университет в Берлин и допринася за развитието на норвежката култура, наука и народностно самоопределение.

През 1814 г. Кристиания отново става истинска столица, когато съюзът с Дания се разпада.

Много от забележителностите в Осло са строени през XIX век, в това число Кралския дворец (1825 – 1848), Стортинг (Парламентът) (1861 – 1866), Университетът и Националният театър. През този период тук живеят някои от световноизвестните норвежци, сред които Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, който получава Нобелова награда за литература. През 1850 г. Кристиания изпреварва Берген и става най-гъстонаселеният град в Норвегия. От 1877 държавната администрация започва да изписва името на града с „К“ – Kristiania, вместо повлияното от датския правопис Christiania.

Централната роля на Осло в политическия, културния и икономически живот на Норвегия продължава да бъде източник на дискусии и фикции. Няколко опита за децентрализация през XX век не успяват да променят това. Разрастването на градския пейзаж и на града довежда до депопулация на провинцията и по-масово заселване в столицата. Конструкцията на високи сгради в центъра събуждат скептицизъм сред местните жители. Пресметнато е обаче, че градът ще се нуждае от още около 20 000 допълнителни жилища до края на 2020 г. Това създава спор за това дали да се строи високо или просто да се разширява градът и да заема нови незастроени територии.

През 1996 и 2010 г. Осло е домакин на песенния конкурс „Евровизия“.

През 2011 г. в Осло са убити осем души по време на терористично нападение, най-смъртоносното нападение в Норвегия след Втората световна война.

Географско положение

Осло е разположен в южната част на Норвегия. Заема дъговидния северен бряг на Ослофиорд. Фиордът почти разполовява полуостров Несоден, който влиза административно в област Акешюс. На юг, през теснините на Ослофиорд, градът осъществява връзка с протока Скагерак, а оттам и със Северно море. На юг чрез Ослофиорд град Осло се свързва със Северно море, а от север градът е обграден от зелени хълмове и Скандинавските планини. Бреговата ивица е силно разчленена. В границите му има 40 острова, най-голям от които е Малмоя.

Природни условия Релефът е равнинно-хълмист. Най-високата точка на територията на Осло е Киркебергет – 629 m.

Градът е богат на водни ресурси. Има 343 езера, сред които с размерите си се откроява Маридалсванет. То е и основен източник на питейна вода за голяма част от града. Въпреки че населението на града е относително малко в сравнение с останалите европейски столици, той заема необикновено голяма площ. Две трети от територията на града е защитена и представлява паркове, гори, хълмове и езера.Мекият север на Осло, статия в Дневник.БГ от 25 септември 2008 г. Тези зелени площи допринасят за чистия въздух и зеления вид на града.

Климат Осло се намира в умерено-океанската климатична зона. При този тип климат се наблюдава голяма влажност, големи температурни амплитуди и умерени средногодишни температури.

Лятото е прохладно или дори топло с най-висока средна дневна температура в месеците от юни до август от 20 – 21 °C. Септември има сравнително същите температури, но в края на месеца застудява. Най-високата измерена температура е 35 °С. Това става на 21 юли 1901 г. Топлинни вълни нахлуват в страната няколко пъти всяко лято. Това повишава температурите и те често достигат 30 – 31 °С. Ослофиорд има много обществени плажове, които са много посещавани през летните месеци. Температурата на водата е около 20 °С, а понякога достига до 23 – 24 °С.