Принцеса София Федерика Баварска (), родена София Федерика Доротея Вилхелмина Баварска (, 27 януари 1805, дворец Нимфенбург, Мюнхен, Кралство Бавария – 28 май 1872, Виена, Австро-Унгария), е баварска принцеса и чрез брак австрийска ерцхерцогиня – майка на австро-унгарския император Франц Йосиф и на мексиканския император Максимилиан I. Изключително амбициозна жена, тя притежава главна заслуга за възцаряването на най-големия ѝ син на австрийския престол и дълги годни диктува правилата в двора на Хабсбургите.

Произход

София е дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф Баварски (1756 – 1825) и на втората му съпруга Каролина Баденска (1776 – 1841). Има един брат и пет сестри: Максимилиан Йозеф Карл Фредерик (1800 – 1803) Елизабет Лудовика (1801 – 1873), кралица на Прусия Амалия Августа (1801 – 1877), кралица на Саксония, близначка на предходната Мария Анна Леополдина (1805 – 1877), кралица на Саксония, близначка на София Мария Лудовика Вилхелмина (1808 – 1892), майка на императрица Елизабет Баварска (Сиси) Максимилиана Жозефина Каролина (1810 – 1821)

Има и двама полубратя (сред които Лудвиг I, крал на Бавария) и три полусестри (сред които Каролина Шарлота Августа, императрица на Австрия) от първия брак на баща си.

Биография София е родена на 25 януари 1805 г. в Мюнхен като принцеса София Фредерика Доротея Вилхелмина Баварска. Говори се, че е любимата дъщеря на баща си, въпреки че е по-привързана към майка си, която обича силно. Обожава близначката си Мария Анна и е много близка с всичките си сестри.

На 4 ноември 1824 г. се омъжва за ерцхерцог Франц Карл Австрийски, син на австрийския император Франц II и брат на император Фердинанд I. Нейната полусестра по бащина линия Каролина Августа Баварска е съпруга на овдовелия баща на младоженеца Франц II от 1816 г. Император Франц II наистина харесва София.

Въпреки че тя няма много общо със съпруга си, е грижовна и предана съпруга на Франц Карл, който я обича и уважава. Ражда му шест деца. За разлика от него е привързана към всичките си деца, особено към Франц Йосиф, както и към Фердинанд Максимилиан, който е нейният любим син. Тя има репутацията на волева и авторитарна по природа жена, но също така е известна като общителна личност, отдадена на семейството си и на Хабсбургската империя. Харесва дворцовия живот, танците, изкуството и литературата, конната езда.

Нейната амбиция да постави най-големия си син на австрийския престол е постоянна тема в австрийската политика. По онова време е наричана „единственият мъж в двора“. По време на Австрийската революция от 1848 г. убеждава своя слабохарактерен съпруг да се откаже от правата си върху трона в полза на сина им Франц Йосиф. След възкачването на Франц Йосиф София става движещата сила на управлението.

В исторически план е запомнена с враждебното си отношение към снаха си Елизабет Баварска (Сиси), която е и нейна племенница – дъщеря на сестра ѝ Мария Лудовика. Елизабет пък мрази София заради взискателността ѝ и заради факта, че отнема децата ѝ, за да ги възпита, но няма доказателства, че София е хранила същите чувства към Сиси, тъй като обикновено я описва доста позитивно в дневника и писмата си. Въпреки това София има по-добри отношения с другите си снахи и е грижовна свекърва на ерцхерцогиня Мария Анунциата.

Тя също така е известна с близките си отношения с Наполеон II, който живее в австрийския двор като херцог на Райхщад. Има слухове за връзка помежду им, Има дори подозрение, че синът ѝ Максимилиан, роден две седмици преди смъртта на Райхщат през 1832 г., всъщност е негово дете. Тези твърдения никога не са потвърдени, но е сигурно, че София и Наполеон са били много добри приятели и че смъртта му я е засегнала много. Твърди се, че след смъртта му тя става твърдата и амбициозна жена, описана в белетристиката и филмите.

През по-голямата част от живота си си води подробен дневник, който разкрива много за живота на австрийския двор. Тя е дълбоко засегната през 1867 г. от екзекуцията в Мексико на втория ѝ син Максимилиан. Така и не се възстановява от този шок и се оттегля от обществения живот. Умира от пневмония през 1872 г. на 67-годишна възраст.

Брак и потомство

∞ 4 ноември 1824 г. за ерцхерцог Франц Карл Австрийски, син на австрийския император Франц II и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска, от когото има четири сина и една дъщеря: Франц Йосиф Карл Хабсбург-Лотарингски (18 август 1830, Дворец „Шьонбрун", Виена – 21 ноември 1916, пак там), император на Австрия, крал на Унгария, ∞ 24 април 1854 във Виена за принцеса Елизабет Баварска (Сиси), от която има един син и три дъщери Фердинанд Максимилиан Йосиф Хабсбург-Лотарингски (6 юли 1832, Дворец „Шьонбрун", Виена – 19 юни 1867, Сантяго де Керетаро, екзекутиран), като Максимилиан I император на Мексико, ∞ 27 юли 1857 в Кралския дворец в Брюксел за Шарлота Белгийска, от която няма деца Карл Лудвиг Йосиф Мария Хабсбург-Лотарингски (30 юли 1833, Дворец „Шьонбрун", Виена – 19 май 1896, Виена), ерцхерцог от Австрия, ∞ 1. 1856 за принцеса Маргарита Саксонска (1840 – 1858), дъщеря на саксонския крал Йохан, от която няма деца 2. 1862 за принцеса Мария-Анунциата Бурбон-Сицилианска (1843 – 1871), дъщеря на краля на Двете Сицилии Фердинанд II Карл, от която има трима сина (сред които Франц Фердинанд) и една дъщеря 3. 1873 за португалската инфанта Мария-Тереза де Браганса (1855 – 1944), дъщеря на португалския крал Мигел I, от която има две дъщери. Мария Анна Каролина Хабсбург-Лотарингска (27 октомври 1835, Виена – 5 февруари 1840, пак там) Лудвиг Виктор Хабсбург-Лотарингски (15 май 1842, дворец „Хофбург“, Виена – 18 януари 1919, замък Клайсхам, Валс Сизенхайм), неомъжен и бездетен

Памет Трилогия романтични филми за живота на Сиси, режисирани от Ернст Маришка, с участието на Роми Шнайдер като Сиси и Вилма Дегишер като София: Sissi (1955), Sissi – Die Junge Kaiserin (1956) („Сиси – младата императрица“) и Sissi – Schicksalsjahre Einer Kaiserin (1957) („Сиси – съдбовните години на една императрица“). Forever My Love („Завинаги моя любов“) е съкратена версия, като трите филма са монтирани в един пълнометражен филм, дублиран на английски език. София е представена като смразяващо строгата свекърва на младата императрица. Стереотипът за София като злодейка изглежда се разпространява от тези филми. Британски телевизионен минисериал от 1974 г. Fall of Eagles („Падането на орлите“), в ролята: Памела Браун. Mayerling („Майерлинг“), балет от 1978 г. на Кенет Макмилан, който представя София в малко по-симпатична светлина. Мюзикъл Elisabeth („Елизабет“) от 1992 г. на Майкъл Кунце за живота на императрица Елизабет, където София е представена като злонамерена интригантка, който се стреми да съсипе живота на снаха си с всички възможни средства, въпреки че по-нови продукции донякъде смекчават нейния характер с допълнителни сцени и песен, които дават повече представа за сложните мотивации и личността на София. Френски телевизионен филм от 2004 г. Sissi, l'impératrice rebelle („Сиси – иператрицата бунтарка“), в ролята: Стефан Одран. Sisi („Сиси“), минисериал от две части, премиерно по европейската телевизия през 2009 г., в немско, австрийско и италианско партньорство, в ролята; Мартина Гедек. София е изобразена по-балансирано. Минисериал на Нетфликс от 2022 г. Die Kaiserin („Императрицата“), в ролята: от Мелика Форутан.

Източници

Категория:Вителсбахи Категория:Хабсбург-Лотаринги Категория:Починали във Виена Категория:Австрийска аристокрация