Отношенията между Беларус и Русия обхваща политическите и икономическите отношения между Беларус и Русия след разпадането на Съветския съюз.
История и характеристики на политическия режим в Беларус Според много изследователи политическата система в Беларус наложена от президента Александър Лукашенко не е чиста диктатура, а е по-скоро хибридна разновидност между полудемократично управление и тоталитарен режим. Някои дори определят режима като изборна диктатура. Други изследователи го определят като комбинация между авторитаризъм и султанизъм. След резките промени в рамките на СССР и неговия последвал разпад беларуското общество не беше готово да приеме демократическите промени както и да установи своята етническа идентичност. На фона на общата криза харизматичната фигура на Лукашенко умело използва ситуацията в страната за да наложи своя авторитарен едноличен режим на управление. На практика през 1994 г. Лукашенко осъществява антиноменклатурна, антидемократична и консервативно-популистка революция. Режимът на Лукашенко представлява персонална авторитарна диктатура, която е наложена от него поради слабостта на ръководния постсъветски елит в републиката. Президентската вертикала на властта на Лукашенко е подчинила не само всички парламентарни, правителствени и съдебни институции, но и местната администрация и неправителствените организации. Средствата за масова информация, радиото и телевизията се намират под тоталния контрол на режима и представителите на различни мнения и дисидентите се преследват безкомпромисно с цялата сила на репресивния режим. Основна форма за легитимация на персоналния режим на Лукашенко си остава вярата в харизмата на великия ръководител. На практика режимът на Лукашенко се установява под лозунга за борба с корупцията и не е идеологизиран. В общественото съзнание се натрапват антидемократични и антизападни настроения. Беларус се представя като форпост на панславизма и православието. Друга особеност на режима на Лукашенко е, че той не се опира на управляваща партия като инструмент за мобилизация на тотална подкрепа. Това обаче се компенсира от хипертрофираните специални и полицейски служби, които държат под тотален контрол населението. През последните години режимът в Беларус става все по-консервативен и работи в полза на социалния популизъм с антиелитарни характеристики. До голяма степен икономическите успехи на режима се дължат и на значителната подкрепа от страна на Русия. Лукашенко е типичен пример на олицетворение на държавния патернализъм, който обхвана повечето бивши съветски републики след началото на промените. Конкретно за Беларус е характерен социалния, а не националния характер на местния популизъм.
Държавно устройство на Беларус На 27.07.1990 г. парламентът приема Декларация за държавния суверенитет. На 19.09.1991 г. е приета нова Конституция, с която Беларуската съветска социалистическа република (БССР) е преименувана на Република Беларус. През декември 1991 г. президентите на Русия, Украйна и Беларус подписват Акт за денонсиране на Съюзния договор от 1922 г., с което СССР престава да съществува. Беларус става независима суверенна държава със собствени държавни институции.
Икономика на Беларус и ролята на Русия Беларус се класифицира като държава със средни доходи. След дълбока рецесия през 2015 – 2016 г., икономиката се възстанови, като ръстът на реалния БВП през 2018 г. достигна 3,0%. Въпреки това с намаляването на икономическата подкрепа от страна на Русия, темповете на икономически растеж на Беларус започнаха значително да се понижават и през първите пет месеца на 2019 г. ръстът на БВП е едва 1%. В плана на Министерството на икономиката е заложено до 2025 г. преките чуждестранни инвестиции да достигнат 3 милиарда щатски долара годишно. За тази цел беларуската икономика ще разчита най-вече на инвестиции от Китай, който в бъдеще ще се превърне в третия по големина инвеститор в страната, след ЕС и Русия. Според анализаторите, сред някои от структурните недостатъци на беларуската икономика са: продължаващото обезценяване на руската рубла, влошаването на търговския баланс, заради неуредените спорове с Русия, неефективността на държавните предприятия, ниските цени на нефта неефективния механизъм за ценообразуване. Високата зависимост от Русия, както по отношение на износа, така и по отношение на финансирането, е също един от ключовите рискови фактори, влияещи върху уязвимостта на беларуската икономика. ЕС е 2-рият основен търговски партньор на Беларус, с почти 1/3 дял от общата търговия на страната. Русия остава най-важният търговски партньор на Беларус и заема почти половината от международната ѝ търговия (49,2%). Другите по-големи търговски партньори на Беларус са Украйна 7,3% и Китай 6%.
Външна политика на Беларус и ролята на Русия Беларус следва многовекторна външна политика, която има за цел да развива сътрудничеството с чуждестранни партньори от цял свят и да засили международната сигурност и стабилност. През 2018 г., запазвайки ангажимента си за стратегическо партньорство с Руската федерация, Беларус продължи да изгражда конструктивен диалог с Европейския съюз, неговите държави членки и други западни държави, като например САЩ, Турция и др. В последните години президентът на Беларус все по-активно призовава за възобновяване на широкия диалог за укрепване на международната сигурност чрез нов Хелзинкски процес, в основата на който е стартирането на нов глобален процес на изграждане на мир, подобен на процеса от Хелзинки през 70-те години на 20. век. Някои наблюдатели смятат, че това е опит от страна на Минск да се възползва от новоприетата си роля на „донор на сигурността в региона“.
В периода 2013 – 2023 година Беларус изгражда с руско оборудване първата атомна електроцентрала в страната – Беларуската АЕЦ край Островец.PRIS – Country Details
Въпреки напрежението и проблемите с Русия през изминалата година, Беларус продължава да бъде най-близкият ѝ съюзник в постсъветското пространство, най-вече предвид икономическата си зависимост от нея. Русия и Беларус поддържат тясно военно сътрудничество чрез Организацията на Договора за колективна сигурност и на двустранно равнище. Русия притежава два военни „обекта“ на територията на Беларус: радар за ранно предупреждение при Хантсавичи (Брестка област) и военен комуникационен център близо до Минск. През 2013 г. Русия предложи на Минск създаването на руска военновъздушна база в Могилевска област, но Лукашенко заяви, че страната е в състояние да се защитава и сама. Двете страни организират ежегодно съвместни военни учения. В последно време в диалога с Русия доминира въпросът за по-дълбоката интеграция в Съюзната държава, възникнал вследствие от ожесточаването през 2018 г. на спора за цените на енергоресурсите за Беларус. По същество спорът възникна след обявяването от страна на Русия на идеята за въвеждане на нова данъчна политика, т.нар. данъчна маневра, реализирането на която може да коства загуби на Беларус за около 300 млн. долара годишно или близо 2 млрд. долара до 2024 г. Руската страна обвърза отстъпките за по-ниски цени, с действия от страна на Беларус по взимането на „фундаментални решения за по-нататъшна интеграция на Беларус в рамките на Съюзната държава“. Президентът Лукашенко, при различни поводи, подчертава, че това може да се случи само ако Русия и Беларус бъдат поставени на равни основи. Установяването на работни групи и личните срещи между двамата президенти бяха лансирани пред обществото като средство за ефективно разрешаване на възникналите проблеми. В началото на годината, като допълнение към работните групи за преговори по цената на енергоресурсите, бяха създадени и такива, отговорни за разглеждане и оценка на правното законодателство на Съюзната държава, които следва да изготвят препоръки за осъществяването на по-тясната интеграция. Намеренията на двете страни са до 8 декември, когато ще се бъде отбелязана 20-ата годишнина на съюза, да бъдат разрешени всички спорни въпроси, които спъват интеграцията, включително цената на руския газ за Беларус. Изготвена е програмата за действие по реализацията на Съюзния договор, която трябваше да бъде парафирана до края на септември. Програмата, съдържаща 66 пункта във всички сфери на икономиката и социалните въпроси, е насочена към по-нататъшно задълбочаване на интеграцията с Руската федерация на принципа „две страни-един пазар“. Въз основа на програмата са разработени 31 пътни карти, които ще съдържат списък от мерки за създаване на общ пазар. Въпреки активната работа до този момент, на 13 ноември министър-председателят Сергей Румас отбеляза, че пътните карти с РФ ще бъдат подписани, само ако бъдат отчетени интересите на Беларус. По неговите думи, най-сложната от тях е унифицирането на данъчното законодателство на двете страни тази за такова кратко време. Президентът Александър Лукашенко, след като гласува на изборите на 17 ноември, отговаряйки на въпроси на журналисти, заяви, че няма да бъде подписан нито един от документите за задълбочаване на интеграцията с Русия, ако той противоречи на беларуската Конституция и на фундаменталните принципи на живот на беларуското общество – суверенитета и независимостта на държавата. Напомнил е думите на министър-председателя от преди няколко дни, че имат изработена позиция и ако не бъдат решени поставен от беларуска страна принципиални въпроси (по доставките на въглеводороди, снемане на бариерите и др.) никакви пътни карти не могат да бъдат подписани. В рамките на периода 18 – 21 ноември в Москва и Санкт Петербург бяха проведени: ежегодното съвместно заседание на външните ведомства на двете страни, преминало под ръководството на министрите на външните работи на Беларус и Русия Владимир Макей и Сергей Лавров (18.11. в Москва); заседание на Съвета на министрите на Съюзната държава, председателствано от министър-председателите Румас и Медведев, по време на което са проведени над 7 часови двустранни преговори и са договорени двадесет от тридесет и едната пътни карти (19.11, в Москва) и сесия на Парламентарното събрание на Съюзната държава, в която е взела участие беларуска делегация, водена от председателя на Палатата на представителите на Националното събрание на Република Беларус Андрей Андрейченко. На сесията е бил приет бюджетът на Съюзната държава за 2020 г., който възлиза на 5 млрд. 521,5 млн. руски рубли (21.11. в Санкт Петербург).
Китай е третият най-голям търговски партньор на Беларус след Русия и Украйна. Обемът на двустранната търговия през 2018 г. е бил 3.5 млрд. щ. д. Беларус продължава да бъде активен член на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и е един от най-твърдите му поддръжници, въпреки критиките през последните години. По отношение на Украйна Беларус провежда балансирана политика. Официално не заема страна по кризата и не се е присъединила към руските санкции срещу Украйна и ЕС. Беларус продължава да играе конструктивна роля в региона в рамките на кризата във и около Украйна, като организира кръгове от международни преговори за прекратяване на огъня. Минск също е домакин на редовни срещи на Тристранната (Русия – ОССЕ – Украйна) контактна група и нейните четири работни групи (повече от 20 заседания през 2018 г.). Освен това Беларус прие близо 200 хил. бежанци от Украйна.
Икономическо сътрудничество Русия е основен партньор на Беларус в икономическата и политическата сфера. Русия и други бивши съветски републики са от изключителна важност за Беларус, от гледна точка на външнотърговския пазар и са основен източник на суровини. Според експерти, значителният икономически растеж на Беларус, през периода 2004 – 2006 г. е до голяма степен свързан с нейните особени взаимоотношения с Русия.