Костинброд

Костинброд е град в Западна България, административен център на община Костинброд в Софийска област. Населението му е около .

География

Градът се намира в Софийската котловина на около 16 km северозападно от центъра на София, на 6 km северно от Божурище и на 15 km източно от Сливница.Wikimapia През него минават две реки: в северната част – река Блато, а в южната – река Белица, притоци на река Искър.

История Античност Регионът на днешен Костинброд е известен с минералните си води още от римско време. Южно от него в покрайнините му е минавал древен римски път за Константинопол. В местността „Изворо“, срещу днешния завод „Кока-кола“, е имало римска баня, чиито останки личат и до днес.

В Костинброд има два уникални антични паметника – късноримската резиденция Скретиска (Palatium Scretisca) на Константин Велики и пътната станция Скретиска (Mutatio Scretisca) – първата спирка западно от Сердика по античния трансбалкански диагонален път; както и ранно-византийското селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) в местността Градището край днешния гр. Костинброд. В античността тази местност е била красива и плодородна, в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: резиденция Скретиска (IV – V в. сл. Хр.), неукрепено село, ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

Изследователите приемат, че резиденцията Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция. Основание за това намират в годините на построяването ѝ, които съвпадат с началото на продължителните престои на императора в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза „Сердика е моят Рим!“. Сред материалите от края на III и началото на IV век, открити при археологическото проучване през 1973 – 1978 г. под ръководството на арх. Виолета Божилова, палеоорнитологът проф. Златозар Боев е открил отлично запазен череп на розов пеликанБоев, З. 1989. Птици и археология. – Космос – Наука и техника за младежта, 12: 38 – 41.Boev, Z. 1996. The Holocene avifauna of Bulgaria (A review of the ornitho-archaeological studies). – Historia naturalis bulgarica, 6: 59 – 81. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността резиденцията да е била използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор през 343 г.

Основният архитектурен комплекс на резиденцията – Palatium Scretisca, е един от най-впечатляващите образци на представителната късноримска жилищна архитектура (141/110 m) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия, или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia, или Dacia Mediterranea) в околностите на столицата ѝ Сердика (Serdica) и най-голямата сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите, с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4,5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 m², а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 m. Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 m), условно наречен „Ротонда“ (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 m южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – „за резиденцията“ се намира на 1000 m южно от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в края на 70-те г. – началото на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.

Съвремие Според преданията град Костинброд е основан от човек на име Коста, който много отдавна се заселил до брода през р. Белица (сега при влизането в града от посока София). Там направил крайпътна кръчма, като мястото станало любимо за много търговци, пристигащи в столицата. Хората започнали за по-кратко да го наричат Костинброд, вместо „на брода при Коста“. Постепенно е било създадено село Костинброд. Днес центърът на тогавашното селце се намира на изток от Ломски път. Наблизо се намира също и Шияковският манастир, където Васил Левски е основал революционен комитет.

През 1924 г. в селото е открита телефонно-пощенска станция.Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.8 / 26 юли 1924. / стр. 2.

През годините на социализма идеята е била Костинброд да се превърне в голям град. Затова селото е обединено със съседните села Шияковци и Маслово (днес квартали на града). Хора от балканските села в района също се заселват в новия град. И до днес, тръгвайки на запад от Ломски път, отклонявайки се при кръстовище „Белица“ в посока към кварталите „Шияковци“ и „Маслово“, трябва да се изминат около 4 km по шосе, на което от 2-те страни има по няколко реда къщи.

Квартал „Маслово“ заема северозападната част на града, между квартал „Шияковци“ и с. Петърч. Има стадион и язовир.

През годините Костинброд е известен като града с утопичните идеи на БКП за големи успехи в птицевъдството и животновъдството. В близост на територията на общината се намират институт по птицевъдство, птицекомбинат, институт по животновъдство, хибридни центрове. По-рано тук се е намирал и най-големият на Балканския полуостров институт по ягодоплодни култури. Под патронажа на Тодор Живков е създаден един от най-големите за времето си институти, наречен Институт за зърнени храни и фуражна промишленост, който днес е в критично състояние. През 1990-те г. много от останалите институти прекратяват дейността си.

Олио „Нива“ е може би най-яркият елемент, с който в годините на социализма се гордее община Костинброд. Едва ли има домакинство в България, на което да не е познато прочутото производство на Държавни заводи „Георги Димитров“, макар че всъщност те са изградените далеч преди 9 септември 1944 г., като заслугата за това е на видния български индустриалец Никола Чилов (1885 – 1936). Той е създал и рядко срещаната в ония години дори в Европа социална система от безплатни топлофицирани жилища, столове и възможности за нисколихвени заеми за работниците си. Въвеждал е най-модерните технологии, обновявани на всеки 3 – 5 години според най-новите постижения за времето си (включително безотпадни технологии). Така той поставя основите на мощна индустрия (най-големите химически заводи на Балканите до 50-те години), имаща за суровинна база това, което България сама може да произвежда в големи количества, а именно селскостопанска продукция. От началото на 1930-те години заводът неотменно е сред първите 5 данъкоплатци на държавната хазна в Царство България, с годишен оборот винаги над 1 милиард тогавашни лева (за сравнение – в онези времена един много голям и луксозен апартамент в центъра на София струва около 200 000 лева). Заводът е и най-големият източник на валутни приходи в Царството, особено по отношение на английски лири и щатски долари, и не е надминат дори след края на 30-те години, когато се разраства неимоверно износът на тютюни за Германия. Продукцията (главно хранителни и смазочни масла, торове, сапуни, козметика) е с много високо качество и е била предназначена основно за чужбина – съседните страни, Европа и даже САЩ и Япония. Производството задоволявало напълно и вътрешните потребности, но трябва да се има предвид, че по това време те не са толкова големи, а и част от продуктите са се произвеждали масово и на други места в страната – в по-малки предприятия или в домашни условия. С настъпването на комунизма заводът веднага е национализиран (в тези години управляван от наследниците на Никола Чилов), а той посмъртно е заклеймен с класическото „чорбаджия-изедник, подъл експлоататор на човешкия труд“. По-нататъшната индустриализация на България протича по известния ни вече начин – развитие на тежка металургия и химия, основани на вносни суровини.

През 1959 г. в града е построена една от най-мощните за времето си късовълнова радиостанция. през 2001 г. става първата радиостанция в България, започнала въвеждането на цифровизацията на ефира, със стартирането на редовно цифрово излъчване на къси вълни чрез предавател, модернизиран от фирма Spice Line.

Население

Населението на град Костинброд е над 12 хиляди души – основно българи.

Изповядва се предимно православно християнство. В града съществува общност, която посещава Българската петдесятна църква.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Управление

През периода 1994 – 2011 г. градът се управлява от БСП, а от 2011 г. кмет е представителят на ГЕРБ Милен Димитров, спечелил изборите с 63%. От 2015 г. кмет е Трайко Младенов от ГЕРБ. Той управлява вече трети последователен мандат, след като печели местните избори през 2019 и 2023 г.

Икономика Поради близостта и добрите връзки със София от още от първата половина на XX век, но особено активно от края на 90-те години, в Костинброд се изграждат множество малки промишлени предприятия. Към 2017 година най-големите промишлени предприятия, регистрирани в града, са производителят на консервирани храни „Олинеза Премиум“, производителят на бронирани жилетки „Марс Армор“, печатницата „Мултипринт“, кланицата „Макси Чикън“, производителят на тоалетна хартия „Санитекс Пейпър Продуктс“, производителят на течен шоколад „Интерион“ (с марката „Нукрема“).Класация по приходи от продажби за община Костинброд В града е разположена и основната производствена база на базираната в София „Кока-Кола ХБК България“, производител на напитките на групата „Кока-Кола“ в България.

В Костинброд е базиран големият търговец на едро на агрохимикали и семена „Пестицид“, както и няколко други относително големи търговски и логистични предприятия. Продължава да работи, макар и в значително намален обхват, птицефермата на „Джиев“, в миналото една от най-големите в страната, както и едно от първите в началото на 90-те години модерни предприятия за преработка на кафе на „Якобс Дау Егбертс Опс БГ“ (с марката „Нова Бразилия“).

Процентът на безработицата е по-нисък от средния за страната, което се дължи на работещи промишлени предприятия и близостта до столицата. Миграционните процеси като индикатор за условията на живот и привлекателност на територията имат двояко значение, предвид близостта на столицата.

Основните земеделски култури, които се засяват на територията на общината, са: пшеница, ечемик, грах, царевица, слънчоглед, картофи. Отглеждат се редица зеленчуци.

Инфраструктура В града голяма част от сградите са останали от времето на комунизма. Типични са квадратните, многоетажни къщи. Сградата на общинската администрация е реновирана. В последните години се изграждат множество жилищни сгради от инвеститори, което спомага за прираста на населението. Строят се музей и детска градина, третата в града.