Ивичестата хиена (Hyaena hyaena) е хищник, представител на семейство Хиенови. Обитава северна и централна на Африка и значителна част от Азия от Средиземно море до Бенгалския залив. Характерен вид е за индийския субконтинент, но не се среща на остров Цейлон. В Субсахарска Африка видът се среща по-рядко и практически местообитанията му не се припокриват с тези на петнистата хиена. В историческото минало видът е бил обитател и на Южна Европа и Мала Азия, като има наблюдения и от XXI век.AbiSaid, M. & Dloniak, S.M.D. 2015. Hyaena hyaena. The IUCN Red List of Threatened Species 2015: e.T10274A45195080. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2015-2.RLTS.T10274A45195080.en. Посетен на 01 януари 2025.

Разпространение Историческият ареал на местообитание на ивичестата хиена обхваща Западна Африка през Сахел до Танзания на изток. На север достига до Средиземно море преминава в Азия до Турция и Кавказките страни, а на юг целия Арабски полуостров. Преминава през Иран, някои страни от Централна Азия до Афганистан с изключение на най-високите части на страната в Хиндукуш. На юг обхваща голяма част от Индия. Днес разпространението на вида е изключително разпокъсано и е съставено от множество изолирани популации. Единствено в районите на Етиопия, Кения и Танзания популацията е по-плътна и сравнително добре запазена. Наблюдаван е и в Сирия и Пакистан, както и в Ливан и Йордания.

Страна Численост Статус Заплахи / ЗащитаАфганистанНеизвестнаНедостатъчни данниИвичестите хиени се ловят при спортен лов или се използват за медицински целиАлжир50–100Застрашен видВъпреки че видът е защитен в страната числеността му непрекъснато намалява заради бракониерство, горски пожари и разрушаване на местообитанията му.Буркина Фасо100–1000Недостатъчни данниЧислеността в Буркина Фасо макар и ниска е стабилна. Разрешен е ловът им само извън националните паркове и то в случаите когато се налага да се ограничат загубите на животновъдствотоКамерун100–1000Недостатъчни данниВидът е защитенАрмения, Азербайджан, Грузия150–200Застрашен видНамалява и в трите страни. Дължи се на незаконен лов за добиване на кожи или в отговор на нападенията срещу хората. Други фактори са загуба на местообитания, дължащо се на изменение на средата и създаване на пасища за добитъка.ЧадНеизвестнаНедостатъчно данниЕгипет1000–2000Недостатъчни данниВидът не е защитен и хиените се убиват или се тровят като вредители. Намалението им се дължи и на ограничената наличност на животински трупове, с които се хранят.Етиопия, Джибути, ЕритреяНеизвестнаНисък риск в Етиопия, Недостатъчно данни в Еритрея, няма данни за ДжибутиЕтиопските хиени са специално защитени от 1974 г. Могат да бъдат ловувани под специално разрешение и след заплащането на такса равняваща се на около $20 и то с единствена цел трупът им да се използва за наука, образование или зоологическо проучване.Индия1000–3000Недостатъчни данниВъпреки че са защитени, то числеността им остава постоянна само в рамките на защитени зони. В другите места се убиват от бракониери или представителите са в конкуренция с леопарди на фона на намалени хранителни запасиИранНеизвестнаНедостатъчно данниВидът е защитенИрак100–1000Застрашен видИракските популации на ивичестата хиена намаляват, въпреки че ловът им се регулира със законИзраел100–170Застрашен видЧислеността на вида се възстановява след кампанията за изтравяне със стрихнин в периода 1918 – 1948. Защитен вид са. Пътнотранспортните произшествия са най-сериозната заплаха за видаЙорданияНеизвестнаЗастрашен видВ миналото активно са били убивани, но днес са защитениКения1000–2000Нисък рискИвичестите хиени намаляват в Кения, заради ускореното разрушаване на естествените местообитание и бракониерствоКувейт0Вероятно е изчезналаЛиванНеизвестнаНедостатъчни данниЛибияНеизвестнаНедостатъчни данниМалиНеизвестнаНедостатъчни данниМавританияНеизвестнаНедостатъчни данниМароко50–500Застрашен видВъпреки че са защитени от закона, числеността на вида бележи драстичен спад. Днес видът се среща основно в южните планински райони.Непал10–50Недостатъчни данниМакар и малка популацията е защитена от правителството на странатаНигер100–500Застрашен видВъпреки че видът е защитен от закона числеността непрекъснато намалява.НигерияНеизвестнаЗастрашен видОман100–1000Застрашен видВъпреки че видът не е застрашен, хиените не са преследвани и са определяни като санитари на природатаПакистанНеизвестнаНедостатъчни данниСаудитска Арабия100–1000Застрашен видВидът не е защитенСенегал50–100Застрашен видСомалияНеизвестнаНедостатъчни данниСуданНеизвестнаНедостатъчни данниСирияНеизвестнаНедостатъчни данниТаджикистанНеизвестнаЗастрашен видТанзанияНеизвестнаНедостатъчни данниВидът може да бъде ловуван, въпреки че това не е целеви видов. Пътнотранспортните произшествия са най-честата причина за смъртносттаТунисНеизвестнаНедостатъчни данниТурцияВ страната има малки изолирани популацииЗастрашен видТуркменистан100–500Застрашен видЧислеността им е намалена от отстрела, но днес са вписани в Червената книга на Туркменистан.Обединени арабски емирства0Вероятно изчезналаУзбекистан25–100Застрашен видИвичестите хиени са убивани в миналото. Днес популациите са изолирани и видът е вписан в Червената книга на Узбекистан и е защитен.Западна СахараНеизвестнаНедостатъчни данниЙеменНеизвестнаНедостатъчни данни

Местообитания Ивичестите хиени предпочитат сухи корита на реки, ручеи, дерета, скалисти клисури и пещери. Живеят в райони с ниски глинести хълмове с пустинна и степна растителност. Срещат се и в области, обрасли с гъсти храсти. Избягват обаче високите планини и обширни гористи местности. Живеят най-много до 3300 метра надморска височина. Ако обитават пустиня, то източникът на вода трябва да се намира в рамките до 10 километра. Предпочитат слабо населени райони, но понякога посещават градини, лозя и бостани. Хиените не обитават райони, където има стабилна снежна покривка и не понасят висока влажност на въздуха. Често могат да бъдат открити в близост до населените места.

Описание

Ивичестата хиена е сравнително едро животно. Височината при холката достига до 80 см. Теглото при възрастните е средно около 35 кг, като при мъжките достига до 55 кг. Мъжките са по-едри от женските.Boitani, Luigi, Simon & Schuster's Guide to Mammals. Simon & Schuster/Touchstone Books (1984), ISBN 978-0-671-42805-1 Козината е груба и права, като променя дължината и плътността си спрямо сезоните. През зимата е плътна и мека, с гъст вторичен слой. Космите са с дължина 50-75 мм от двете страни, 150-225 мм по гривата и 150 мм на опашката.Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (1992). Mammals of the Soviet Union: Carnivora (hyaenas and cats), Volume 2. Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation.

Краката са здрави и извити. Предните са по-дълги, отколкото задните като така линията на гърба силно се скосява в посока към крупата. При вървеж тялото изглежда още по-принизено в областта на задницата. Предните и задните крайници са снабдени с по четири пръста, които винаги са тясно свързани помежду си. Шията е къса и силна. Главата е масивна, с тежка долна челюст и големи, широки, заострени уши. Главата е въоръжена с масивни дъвкателни мускули. Зъбите са изключително мощни и дават възможност на хиената да се храни с масивни кости.Pocock, R. I. (1941). The Fauna of British India. Vol. 2 Mammals. London: Taylor and Francis.Rosevear, D. R. (1974). The carnivores of West Africa. London: Trustees of the British Museum (Natural History). ISBN 0-565-00723-8.

Ивичестите хиени не са гласовити животни. Звуците им са ограничени до вой и бърборещ „смях“. Не е подобен на „смеха“ на петнистата хиена.

Поведение Ивичестата хиена е предимно нощно животно, рядко е активна и денем. За разлика от петнистите хиени не образува стада.

Хранене Основно се хранят с мърша като често силните челюсти им помагат да сдъвчат големите кости на глозганите от тях трупове. Практически обаче ивичестата хиена е всеядна. Тя се храни с всевъзможна храна, която открива. Храни се с насекоми, разрушава птичите гнезда и изяжда яйцата в тях, а напролет в Средна Азия и Задкавказието се възползва от снасянето на яйца на костенурките като често ги унищожава. Корубата на голените костенурки също не представлява проблем за зъбите на хиената.

Растенията съставят немалък процент от менюто на хиената. Представителите се хранят с различни видове сочни растения като дини, пъпеши, при което нанасят често вреди по обработваните от човека площи. Хранят се и с орехи и семена.

Размножаване В северните части на ареала ивичестите хиени се чифтосват в периода януари—февруари, а на юг то не е сезонно обусловено. По аналогичен начин е състоянието и сред хиените отглеждани в зоологическите градини. Бременността е с продължителност 90 — 91 дни. Раждат от 2 до 4 малки, които проглеждат седмица или малко по-късно. В отглеждането им вземат участие и двамата родители, но когато са в плен е възможно мъжките да изядат малките. Половата зрялост при младите настъпва на 3 – 4-годишна възраст.

Източници

Категория:Хиени Категория:Фауна на Афротропическата област Категория:Фауна на Индо-Малайската област Категория:Фауна на Палеарктика