Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие. Той еволюира от романската архитектура и е наследен от архитектурата на Ренесанса. Стилът възниква през XII век във Франция и продължава до XVI век, като през този период е известен като „франкски творби“ (Frankish work, Opus Francigenum). За първи път терминът „Готика“ се появява в края на Ренесанса. Неговите характеристики включват островърхи (стреловидни) арки, ребрени сводове, подпорни елементи като аркбутани и контрафорси, многостволни каменни колони, украса с каменни дантели по стените и прозорците, витражи и розети и др.
Готическата архитектура е стилът, характерен за много от най-забележителните катедрали, абатства и църкви на Западна Европа. Това е и стилът, по който са изградени много замъци, дворци, кметства, помещения (зали) на различни гилдии, университети и в по-малко значима степен – частни жилища.
Предпоставки
През втората половина на X век се слага края на изтощаващото силите на Европа военно противопоставяне с норманите и маджарите. Във Франция се възобновява строителството на абатства и манастири, служещи по това време за главни центрове на знание и образование.
Романската и готическата архитектура са невъзможни без архитектурния опит на предшествениците и натрупаните от тях математически знания. Методът на геометрическите пропорции преобладава благодарение на опита на античните математици, чиито произведения активно се превеждат в средновековна Франция. Геометрията поразява въображението на средновековните художници като универсално средство за познание и моделиране на Вселената.
За издигането на величествена готическа катедрала е необходимо да се проучат близостта и наличието на залежи от камък, пясък, вар, дървесина, а така и наличие на олово, с пластини от което се покриват по дължина готическите покриви. Всички тези условия са факт във Франция, Испания, Великобритания, Чехия и Италия.
Дървото не е подходящо за огромните съоръжения. Честите пожари ограничават използването на този материал. Камъкът става предпочитан материал при създаването на сакрални съоръжения, крепости и замъци на феодалите. Във Франция за източник на бял камък служи кариерата в близост до Турне, откъдето камъкът и обработените детайли се пренасят в Пикардия, Артоа, Шампан и даже в Англия.
Строителството е немислимо без съотвения му инвентар: железни инструменти, механични пили, подемни конструкции, големи дървени колела за доставка на строителни материали на значителна височина. Широкото използване на тези колела и други инженерни устройства е отразено в книжните миниатюри, също и в картините на Ян ван Ейк и Питер Брьогел Стари. Счупени или случайно запазени колела от тези времена са вече отдавна музейни експонати.Муратова К. М., „Мастера французской готики 12 – 13 вв“, М. „Искусство“, 1988
По време на Развитото средновековие градовете стават центрове на паричните и комерсиални операции на производството и занаятите. Възникват и разцъфтяват професионалните гилдии и цехове. Материалното обогатяване на религиозно настроените слоеве от населението и свещеничеството спомага за насочването на значителни материални ресурси именно за издигането на паметници на култовата архитектура.
Строителството на готически храмове продължава много десетилетия, но това не възпрепятства религиозния живот. Издигането на олтарната част и хора позволява да се извършва богослужение и в недостроен храм. Върху страничните стълбове на катедралата се полага покривна конструкция, под която, спокойно и без да се бърза, се изграждат каменният свод и подовото покритие, поставят се стъклата и се изработват стъклописите. Например катедралата „Свети Вит“ в имперската столица Прага векове се състои само от олтарна част и от южна кула. Нейните западни кули и сводове се дострояват едва през в XIX век.
Поява във Франция
Готиката се заражда в северната част на Франция (Пикардия, Ил дьо Франс) в средата на XII век и достига разцвет през първата половина на XIII век.
Център на религиозните реформи в средновековна Франция е Абатство „Клюни“ – най-старият манастир на Ордена на бенедиктинците в Бургундия. Библиотеката на манастира наброява 570 ръкописа и е сред най-големите в Европа. Именно тук отделят голямо значение на укрепването на църквата като духовно учреждение и разработват свой тип базилика, която най-добре да съответства на условията на реформираната католическа литургия.Boney,Jean(1985).French Gothic Architecture of the Twelfth and Thirteenth Centuries. ISBN 0-520-05586-1.
За кръстник на готическия стил се счита влиятелният и могъщ абат Сугерий, който през 1135 – 1144 г. преустройва съществуващата църква в абатство „Сен Дени“ в базилика. Традиционно е прието да се счита, че именно с тази сграда започва епохата на готиката в Европа. Сугерий пише, че високият, залят със светлина храм е призван да символизира безбрежната светлина, изходяща от Бога. Скоро след Сен Дени новият стил е приложен при изграждане на катедралите „Света Богородица“ в Париж (започната през 1163 г.) и Ланската катедрала (започната през 1165 г.).Кенет Кларк – „Цивилизацията“
Ранна френска готика (1130 – 1180) Катедрала в Санс По модела на Базиликата „Сен Дени“ Катедралата „Свети Стефан“ в Санс (на фр. Cathédrale Saint-Étienne de Sens) се превръща в първата завършена готическа катедрала.Watkin,David(1986).A History of Western Architecture.Barrie and Jenkins, p.128 ISBN 0-7126-1279-3. Построена е между 1135 и 1164 г. В нея са използвани нови сводове с шест части над нефа, придавайки на сградата изключителна ширина и височина. Тъй като сводовете от шест части разпределят теглото неравномерно, те се поддържат от редуващи се масивни квадратни пилони и по-тънки кръгли колони.Mignon,Olivier (2015).Architecture des Cathédrales Gothiques (in French). Éditions Ouest-France. ISBN 978-2-7373-6535-5.Renault, Christophe; Lazé, Christophe (2006). Les Styles de l'architecture et du mobilier (in French). Gisserot. ISBN 9-782877-474658. Тя има голямо влияние върху готическия стил не само във Франция, но и в Англия, защото нейният майстор строител Гийом от Санс е поканен в Англия и въвежда ранните готически елементи в реконструирания неф на Катедралата в Кентърбъри.
Катедрала в Санлис Катедралата „Нотър Дам от Санлис“ (на фр. Cathédrale Notre-Dame de Senlis) в Санслис е построена между 1153 и 1191 г. Дължината ѝ е ограничена от скромния бюджет и от разположението на сградата до градската стена. Подобно на катедралата в Санс се състои от един неф без трансепт, ограден от един-единствен залог. Хорът, подобно на Базиликата „Сен Дени“, е заобиколен от параклиси. Височината е на три нива, включително големи трибуни. Подобно на тази в Санс катедралата в Санлис има редуващи се силни и слаби стълбове, които да поемат неравномерната тяга от сводовете от шест части.
Сградата претърпява значително обновяване през XIII и XVI век, включително нова кула и нови интериорни декорации. Много от ранните готически елементи са изпълнени с по-късна декорация в стил „лъчиста готика“.
Катедрала в Ноайон Катедралата „Нотър Дам от Ноайон“ (на фр. Cathédrale Notre-Dame de Noyon) в Ноайон, започната между 1150 и 1155 г., е първата от поредицата известни катедрали, които се появяват в Пикардия – проспериращ регион на север от Париж. Градът има важна връзка с френската история като място за коронация на Карл Велики и на ранния френски крал Хуго Капет. Новата катедрала все още има много романски черти, включително изявени трансепти със заоблени краища и дълбоки галерии, но въвежда няколко готически нововъведения, включително четвъртото ниво, трифорий, тесен проход между приземната галерия, трибуните и горното ниво. Тя също използва масивни сложни стълбове, редуващи се с кръгли колони, необходими поради неравномерното разпределение на теглото от сводовете от шест части.Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3. В източният край има пет параклиса и три нива на прозорци, създаващи поток от светлина в кораба.
Катедрала в Лан Катедралата „Нотър Дам от Лан“ (на фр. Cathédrale Notre-Dame de Laon) в Лан, започната около 1190 г., е построена по същото време като Нотър Дам дьо Пари и е също толкова голям проект, но има поразително различен вид. Нотър Дам от Лан е построена на върха на хълм, висок 100 м, което я прави видима от голямо разстояние. Върхът на хълма налага специална трудност за строителите: всички камъни трябва да бъдат пренесени до върха на хълма с каруци, теглени от волове. Воловете, които извършват работата, са почетени с 16 статуи на кулите на готовата катедрала. Нотър Дам от Лан също е необичайна заради петте си кули; две на западната фасада, две на трансептите и осмоъгълен купол. Подобно на повечето ранни готически катедрали тя има четири вътрешни нива. Лан също има редуващи се осмоъгълни и квадратни стълбове, поддържащи кораба, но те се опират на масивни стълбове, направени от камък, като му придават по-голяма хармония и по-голямо усещане за дължина.Watkin,David (1986).A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins. ISBN 0-7126-1279-3. Новата катедрала е необичайна по форма; апсидата на изток е плоска, а не заоблена. Хорът е изключително дълъг, почти толкова колкото корабът. Друга забележителна черта на Катедралата в Лан са трите големи розетни прозорци, един на западната фасада и два на трансептите (останали са само западните и северните прозорци). Друга необичайна особеност на Лан е остъкленият свод на кулата с пресичащия го трансепт, най-вероятно вдъхновена от църквите на Норманското готическо абатство в Кан.
Висока френска готика (1180 – 1230) Високата готика е особен рафиниран и внушителен етап от развитието на готическата архитектура, която се появява в Северна Франция около 1195 до 1250 г. Типичните примери включват Шартърската катедрала, Катедралата в Реймс, Катедралата в Амиен, Катедралата в Бове и Катедралата в Бурж. Стилът се характеризира с голяма височина, хармония, фини и изискани ажурни и реалистични скулптури, както и с големи стъклописи. Особеност са розетните прозорци и по-големите прозорци на горните нива, които изпълват интериора със светлина. Стилът следва ранната готическа архитектура и е наследен от стила на пламтящата готика. Често се описва като връх на готическия стил. Watkin, David (1986). A History of Western Architecture. Barrie and Jenkins.,p.132. ISBN 0-7126-1279-3
1. Произход Новият стил илюстрира амбициите на френските крале от династия Капетинги и по-специално на Филип II Август, който управлява от 1180 до 1223 г. Той постепенно разширява властта си навън Ил дьо Франс, за да поеме господството над Нормандия, Бургундия и Бретан. Кралят побеждава коалиция от английски, германски и фламандски сили в битката при Бувин през 1214 г., превръщайки Франция в най-мощната и просперираща държава в Европа. Той ограничава властта на френските благородници и предоставя статут на богатите търговци и градската буржоазия, които стават важни спонсори при строежа на катедрали. Кралят основава Парижкия университет и самият той е голям строител. Той павира улиците на Париж и построява първата стена около града, продължава строителството на Нотър Дам дьо Пари и построява крепостта Лувър.