Гражданската война в Сирия ( ) е многостранен вътрешен конфликт в Сирия, продължил от 2011 до 2024 година, в който разнородни съперничещи си групи успяват да отстранят десетилетния авторитарен режим в страната.
През март 2011 г. недоволството на населението на страната от управлението на президента Башар ал-Асад предизвиква широкомащабни протести и продемократични митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на Арабската пролет в региона. След месеци на репресии от правителствения апарат за сигурност, в цялата страна започват да се сформират различни въоръжени бунтовнически групи като Свободната сирийска армия, отбелязвайки началото на сирийския бунт. До средата на 2012 г. кризата ескалира в пълна гражданска война.
Получавайки оръжия от страните от НАТО и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, бунтовническите сили първоначално правят значителен напредък срещу правителствените сили, които получават оръжия от Иран и Русия. Бунтовниците превземат регионалните столици Ракка през 2013 г. и Идлиб през 2015 г. В резултат на това през септември 2015 г. Русия започва военна намеса в подкрепа на правителството, измествайки баланса на конфликта. До края на 2018 г. всички крепости на бунтовниците, с изключение на части от района на Идлиб, са превзети от правителствените сили.
През 2014 г. групировката „Ислямска държава“ взема контрола над големи части от Източна Сирия и Западен Ирак, което кара ръководената от САЩ коалиция CJTF да започне въздушна бомбардировка срещу нея, като същевременно осигури наземна подкрепа на Сирийските демократични сили с кюрдско мнозинство. Кулминирайки в битката при Ракка, Ислямска държава е териториално победена до края на 2017 г. През август 2016 г. Турция започва многостранна инвазия в Северна Сирия в отговор на създаването на Роджава, като същевременно се бори с Ислямска държава и с правителствените сили в процеса. След прекратяването на огъня в Идлиб през март 2020 г. бойните действия на фронтовата линия по време на конфликта почти затихват и се характеризират с редовни сблъсъци.
Тежките боеве са подновени с голяма бунтовническа офанзива на северозапад, водена от Тахрир ал-Шам и подкрепена от съюзнически групи в Сирийската национална армия през ноември 2024 г., по време на която са превзети Алепо, Хама и Хомс. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството, впоследствие започват собствена офанзива, завладявайки Дераа и Сувейда. Сирийската свободна армия и Сирийските демократични сили започват собствени офанзиви съответно в Палмира и Дейр ез-Зор. До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата Дамаск. След това режимът на Башар ал-Асад се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.
Обща информация Предпоставки
През март 2011 г. недоволството на населението от правителството на Баас води до широкомащабни протести и продемократични митинги в цяла Сирия, като част от по-широките протести на Арабската пролет в региона. Многобройните протести са жестоко потушени от силите за сигурност при смъртоносни репресии, наредени от Башар ал-Асад, което води до десетки хиляди смъртни случаи и задържания. Сирийската революция се трансформира в бунт с формирането на съпротивителни милиции в цялата страна, прерастваща в пълномащабна гражданска война до 2012 г.Kassam, Kamal; Becker, Maria (16 May 2023). "Syrians of today, Germans of tomorrow: the effect of initial placement on the political interest of Syrian refugees in Germany". Frontiers in Political Science. 5: 3"Syria: The story of the conflict". BBC News. 11 March 2016. Архивиран от оригинала на 22 юни 2018. Посетен на 21 юни 2024"Syrian Troops Open Fire on Protestors in Several Cities". The New York Times. 25 March 2011. Архивиран от оригинала на 21 юни 2018. Посетен на 25 юни 2024"Mid-East unrest: Syrian protests in Damascus and Aleppo". BBC News. 15 March 2011. Архивиран от оригинала на 21 юли 2018. Посетен на 24 юни 2024
Ход на събитията Войната се води от няколко фракции. Сирийските арабски въоръжени сили, заедно със своите вътрешни и чуждестранни съюзници, представляват Сирийската арабска република и правителството на Башар ал-Асад. Срещу него е Сирийското временно правителство – голям алианс от продемократични, националистически опозиционни групи (чиито военни сили се състоят от Сирийската национална армия и съюзническите свободни сирийски милиции). Друга фракция е Сирийското правителство на спасението, чиито въоръжени сили са представени от коалиция от сунитски милиции, водени от Тахрир ал-Шам. Независима от тях е Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, чиято военна сила са Сирийските демократични сили – мултиетническа сила с арабско мнозинство, водена от кюрдския Отряд за народна самоотбрана. Други конкуриращи се фракции включват джихадистки организации като клона на Ал-Каида Хурас ал-Дин (наследник на фронта Ал-Нусра ) и Ислямска държава.
Редица чужди държави, като Иран, Русия, Турция и САЩ, са пряко въвлечени в гражданската война, предоставяйки подкрепа на противопоставящите се фракции в конфликта. Иран, Русия и Хизбула подкрепят военно Сирийската арабска република, като Русия извършва въздушни удари и наземни операции в страната от септември 2015 г. От 2014 г. ръководената от САЩ международна коалиция провежда въздушни и сухопътни операции предимно срещу Ислямска държава и от време на време срещу силите, подкрепящи Башар ал-Асад, и оказва военна и логистична подкрепа на фракции като Революционната армия на командосите и Сирийските демократични сили на автономната администрация. Турските сили в момента окупират части от Северна Сирия и от 2016 г. се бият срещу Сирийските демократични сили, Ислямска държава и правителството на Асад, като същевременно активно подкрепят Сирийската национална армия. Между 2011 г. и 2017 г. боевете от сирийската гражданска война се прехвърлят в Ливан, тъй като опонентите и поддръжниците на сирийското правителство пътуват до Ливан, за да се бият и да се атакуват взаимно на ливанска земя. Въпреки че е официално неутрален, Израел разменя граничен огън и извършва многократни удари срещу Хизбула и иранските сили, чието присъствие в Западна Сирия той смята за заплаха.Death toll in alleged Israeli strikes near Damascus up to 23 fighters — monitor , Times of Israel
Насилието във войната достига своя връх през 2012 – 2017 г., но ситуацията остава кризисна. До 2020 г. сирийското правителство контролира около 2/3 от страната и консолидира властта.Twelve years on from the beginning of Syria's war By Al Jazeera Staff ,15 Mar 2023. Боевете на първа линия между правителството на Асад и опозиционните групировки са почти утихнали до 2023 г., но има редовни избухвания в Северозападна Сирия и широкомащабни протести в Южна Сирия, които се разпространяват в цялата страна в отговор на обширните автократични политики и икономическата ситуация. Протестите са отбелязани като наподобяващи революцията от 2011 г., която предшества гражданската война.Security Council: 12 years of war, leaves 70 per cent of Syrians needing aid, 25 January 2023, UN official website.
Войната води до между 470 и 610 хиляди насилствени смъртни случая, което я прави вторият най-смъртоносен конфликт на XXI век след Втората война в Конго. Международни организации обвиняват почти всички замесени страни – правителството на Асад, Ислямска държава, опозиционните групи, Иран, Русия, Турция и водената от САЩ коалиция в сериозни нарушения на човешките права и кланета. Конфликтът предизвиква голяма бежанска криза, като милиони хора бягат в съседни страни като Турция, Ливан и Йордания; значително малцинство обаче също търси убежище в страни извън Близкия Изток, като само Германия е приела над половин милион сирийци от 2011 г. В хода на войната са стартирани редица мирни инициативи, включително мирни преговори в Женева за Сирия през март 2017 г., водени от ООН, но битките продължават.
Актуално положение През октомври 2019 г. кюрдските лидери на Роджава – регион в Сирия, обявяват, че са постигнали голяма сделка с правителството на Сирия под управлението на Асад. Тази сделка е сключена след изтеглянето на САЩ от Сирия. Кюрдските лидери сключват тази сделка, за да получат помощта на Сирия за спиране на враждебните турски сили, които нахлуват в Сирия и атакуват кюрдите.Syria’s Kurds forge ‘costly deal’ with al-Assad as US pulls out: Damascus has much to gain from deal with Kurds, but its ability to halt Turkey’s push depends on Russia, say analysts. By Arwa Ibrahim, Published On 15 Oct 2019 on website of Al-Jazeera.Kurdish forces backed by US strike deal with Syria’s Assad, in major shift in 8-year war, By Helen Regan and Eliza Mackintosh, CNN, Mon October 14, 2019.Turkey-Syria offensive: Kurds reach deal with Damascus to stave off assault. Agreement to hand over border towns comes after more than 700 Isis affiliates escape camp. Bethan McKernan in Akçakale Mon 14 Oct 2019 website of The Guardian.
Към 2023 г. гражданската война до голяма степен е утихнала, като главно е достигнала задънена улица. През 2023 г. основният военен конфликт не е между сирийското правителство и бунтовниците, а по-скоро между турските сили и фракциите в Сирия. В края на 2023 г. турските сили продължават да атакуват кюрдските сили в района на Роджава.Turkey is trying to bomb Rojava out of existence, By Sarah Glynn, 9 October 2023. От 5 октомври 2023 г. турските въоръжени сили нанасят поредица от въздушни и наземни удари, насочени срещу Сирийските демократични сили в Североизточна Сирия. Въздушните удари са нанесени в отговор на терористичния акт в Анкара през 2023 г., за който турското правителство твърди, че е извършен от нападатели, произхождащи от Североизточна Сирия.
Тежките боеве са подновени с голяма бунтовническа офанзива на северозапад, водена от Тахрир ал-Шам и подкрепена от съюзнически групи в Сирийската национална армия през ноември 2024 г., по време на която са превзети Алепо, Хама и Хомс. Бунтовниците от Южния фронт, които преди това се помиряват с правителството (2018), впоследствие започват собствена офанзива, завладявайки Дераа и Сувейда. Сирийската свободна армия и Сирийските демократични сили започват собствени офанзиви съответно в Палмира и Дейр ез-Зор. До 8 декември бунтовническите сили превземат столицата Дамаск. След това режимът на Асад се срива, като според съобщенията той бяга на неизвестно място.
Предистория
Управление на Башар ал-Асад
Нерелигиозното правителство на сирийския регионален клон на партията Баас идва на власт чрез държавен преврат през 1963 г. В продължение на няколко години Сирия преминава през допълнителни преврати и промени в ръководството, докато през март 1971 г. генерал Хафез ал-Асад, алавит, се обявява за президент. Той бележи началото на господството на култа към личността, съсредоточен около семейство Асад, който прониква във всички аспекти на сирийското ежедневие и е придружен от систематично потискане на гражданските и политическите свободи, превръщайки се в централна характеристика на държавната пропаганда. Властта в баасистка Сирия е монополизирана от три властови центъра: алавитските лоялни кланове, партията Баас и въоръжените сили, и трите скрепени от непоклатимата вярност към семейство Асад.