Иран (, ), официално име: Ислямска република Иран (), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия. Граничи на запад с Ирак и Турция, на северозапад с Азербайджан и Армения, на север с Каспийско море, на североизток с Туркменистан, на изток с Афганистан и Пакистан, а на юг с Оманския залив и Персийския залив. Столица и най-голям град е Техеран.
Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е около 90 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е Техеран – най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).
Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през XXVIII век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на VII век пр.н.е. Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави – Партското и Сасанидското царство. В средата на VII век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите, Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.
Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите – Газнавиди, Селджуци, Илханиди и Тимуриди. В началото на XVI век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.
География
Иран е разположен в югозападна Азия и се простира между 24-тия и 40-ия северен паралел и 44-тия и 64-тия източен меридиан. С територията си от 1 648 195 km² страната се намира на 17-о място в света. Иран граничи със седем страни: на изток – Пакистан (909 km граница) и Афганистан (936 km), на североизток – Туркменистан (1000 km), на северозапад – Азербайджан (500 km) и Армения (35 km), на запад – Турция (500 km) и Ирак (Кюрдистан) (1458 km). Северната граница на Иран е Каспийско море – най-голямото езеро в света – с дължина на бреговата ивица 756 км. На юг Иран има 2045 км излаз на Персийския и Омански заливи. Двата залива са свързват чрез Ормузки проток, важен морски път със стратегическо значение.
С изключение на Каспийското крайбрежие и провинцията Хузестан преобладаващата част от територията на Иран е заета от Иранското плато. Иранския релеф като цяло е планински с десетки скалисти вериги и хребети, разделящи речни басейни и плата. Най-гъсто населени са планинските райони. От северозапад до югоизток се простира планинската верига Загрос. Планинската верига Алборз, която е по-къса и по-тясна от Загрос, обгражда Каспийското крайбрежие на Иран. Нейният най-висок връх Дамаванд с височина над 5600 м е и най-високата точка на Иран.
Съществена част от територията на Иран е покрита с пустини и полупустини. Такива са източните райони на страната, където се намира пустинята Дащ е Лут. Най-голямата пустиня Дащ е Кявир се разполага в централната част на северната половина на Иран. С изключение на няколко оазиса тези пустини са практически ненаселени.
Големите плодородни равнини на Иран са около Каспийското крайбрежие и северния край на Персийския залив, където е устието на р. Арванд (Shatt al-Arab). Покрай бреговете на Оманския залив, Ормузкия проток и южната част на Персийския залив се намират по-малки равнини.
Климат
Климатът на Иран е разнообразен. За по-голямата част от територията е характерен ариден климат. В района на Каспийското крайбрежие и прилежащите северни горски масиви климатът е субтропичен. Тук през зимата температурите обикновено са положителни, а лятото рядко надвишават 29 °C. Средногодишните количества валежи са около 1700 мм в западните части на крайбрежието и 680 мм в източните. На запад, в планините на Загрос, зимите са тежки с обилни снеговалежи и средни денонощни температури под нула. Климатът в централните и източните части на Иран е сух с годишни валежи под 200 мм. Средните летни температури са над 38 °C. В равнините край Персийския и Омански заливи зимите са меки, а летата са много горещи и влажни. Средногодишните количества валежи варират между 135 и 355 мм.
Растителен свят
53% от територията на Иран са заети от пустини, 27% са пасища и ливади, 9% са земеделски площи (75.620 кв. км се напояват), 11% са заети с гори.
Поради аридния характер на климата разпределението на растителността в Иран зависи от степента на влажност на територията и стопанската дейност на човека.
Каспийското крайбрежие е известно със своите непроходими субтропически гори, наричани Шомал. Северните, най-влажните склонове на Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, предимно от дъб, габър, бук, клен и други. По северните и централните райони на Загрос се намираха големи горски масиви от дъб, но понастоящем в резултат на интензивен дърводобив те в значителна степен са унищожени. В посока юг горите постепенно се заменят с по-ниска растителност поради намаляването на количеството валежи. В тези райони се намират гори от шамфъстък и бадем. По южното крайбрежие на Иран растителността е субтропическа. Вътрешните райони на Иран практически са лишени от растителност поради липсата на валежи и солените почви.
Животински свят Животинският свят на Иран е богат на видове. За тяхното запазване са създадени около 30 защитени територии. Широко разпространение имат копитните животни (козирог, иранска сърна, планински овен уриал, муфлон, кулан, газела, диво прасе и др.). Разнообразни са хищниците (леопард, гепард, рис, манул, лисица, чакал, вълк, хиена, мангуста и др.). В планините се срещат кафява и черна мечка. Многобройни са дребните гризачи, птиците (каспийски улар, тупач, сив франколин, яребица, мишелов, бял щъркел, сив жерав, дропла и др.). В близост до планините Алборз и Загрос е ареалът на персийския леопард. По крайбрежията на Каспийско море и Персийския залив гнездят фламинго и пеликани. Тези райони са особено богати на водоплаващи птици. В крайбрежните води на Персийския залив се срещат зелени морски костенурки. Във водите на Каспийско море и Персийския залив има изобилие на ценни видове риба (есетра, моруна, херинга), както и на каспийски тюлени.
История
Името Персия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс), област намираща се в югозападната част на страната, откъдето произлиза династията на Ахеменидите, създателите на Иран (Персийската империя). Името Иран произлиза от древноперсийското aryanam, означаващо „(земя) на арийците“ и е свързано с ранните миграции на арийци в този район. Персите винаги са наричали с това име своята държава и през 1935 г. го налагат на останалата част от света. Езика си обаче наричат Фарси (персийски), по името на областта, чийто диалект бил приет за държавен и литературен език.
Персия води няколко неуспешни войни с Древна Гърция, но Гърция не нанася съществен удар на Персия. Почти изцяло завладяна от Александър Велики през IV век пр.н.е., тя съвсем скоро възвръща своето величие, било основано Партското Царство, а през 226 година била създадена Империята на Сасанидите, която станала почти толкова голяма, колкото Първата Персийска Империя на Ахеменидите. Последвали победи от ислямските арабски войски през VII век, и през 651 година Империята на Сасанидите, която преди това била ослабена от гражданска война, паднала. След като Арабският халифат се превърнал в Аббасидски, Омаядите (бившите владетели на Арабския Халифат) създали своя държава в Испания. Така започнало разпадането на Аббасидския халифат. В резултат на това се образували независими арабски държави в Иран, които по-късно били завоювани от Селджукските турци. След разпадането на тяхната империя, Иран бил завоюван от монголите, при което губи значителна част от територията си. През 1499 година тюркските къзълбаши създали своя държава в Иран начело със Сафавидите, но въпреки че управниците говорели тюркски, по-голямата част от населението говорела персийски. Сафавидите възродили мощта на Персия, воювали с Османската Империя. Първият шахиншах (цар на царете) от тази династия Исмаил I наложил шиизма сред поданиците си. Следващите шахиншахове яростно насаждали шиизма и жестоко се разправяли с хората, изповядващи други религии. След смъртта на сина на Исмаил І – Тахмасп І в империята започнал упадък, но Аббас І възродил мощта на Персия и след победоносна война с Османската империя, присъединил към Персия градовете на Южна Месопотамия (Кувейт и Южен Ирак), а също така и подчинил част от Грузия. Сафадската Империя достигнала по негово време нов разцвет. Аббас преместил столицата в Исфахан. Също така Аббас направил много реформи, които дали повече права на обикновеното персийско население, след което в държавата се започнало съперничество между Персийския елемент и тюркския, който се съсредоточил предимно на териториите на днешен Азербайджан и Северен Иран (Ирански Азербайджан). Наследникът на Аббас – Сефи І бил слаб владетел и не съумял да запази завоеванията му. Обаче по време на управлението на Аббас ІІ отношенията между Персия и Турция се подобрили, а в Персия започнала да процъфтява търговията. Източният съсед на Персия – Бухарското Ханство постоянно се опитвал да завладее Хорасан и Герат. Затова източните граници на Персия били под напрежение. В началото на XVIII век в Афганистан се започнало въстание на Хотаки срещу персийското владичество, но в крайна сметка цялата персийска държава освен областта Мазандеран (която през 1723 година била временно присъединена към Русия) била цяла, след като новият управител от династията на Афшаридите – Надер-Шах победил Хотаки и възстановил Персия. През 1732 година върнал Мазандеран. По-късно завоювал Оман, части от Туркменистан и Грузия. По негово време Ислямска Персия достига най-големия си разцвет и най-голямото си териториално разширение. Също така Надер-Шах бил известен като жесток управител.