Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г. Произходът на династията е спорен. Различни изследователи го описват като кумански, влашки, български или дори смесен.
Произход Според преобладаващо в българската историография мнение той е български. Основание за това дават обстоятелствата, че самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а своята държава – като продължение на Първата българска държаваДуйчев, Иван. Идеята за приемствеността в средновековната българска държава, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 74 – 78. От друга страна в кореспонденцията си с папата Калоян използва титлата „император на българи и власи“ (imperator Bulgarorum et Blachorum). За българския произход на династията говорят: всички местни извори и всички чужди, след царуването на Борил, използвайки термините България, българи, български, славяно – българските имена като Иванко (роднина и убиец на Иван Асен I), Борил и Слав, че Асеневци се обявяват за потомци и наследници на старите български царе и смятат държавата си за продължение на Първото българско царство,Entangled Histories of the Balkans - Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies Balkan Studies Library, Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov, Publisher BRILL, 2015, , pp. 289-316. а Калоян се провъзгласява за български отмъстител, приемайки прозвището Ромеоубиец по аналогия с Василий II Българоубиец.„Kalojan, der Griechentöter"
Според румънските медиевисти произходът на Асеневци е влашки, за което свидетелстват редица средновековни автори, като Никита Хониат, Ансберт, Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари. В румънската историография преобладава възгледът, че създадената от тях държава първоначално има смесен българо-влашки характер и се българизира по-отчетливо с падането на династията в средата на XIII век. Подобни възгледи имат и западни историци, като Константин фон Хьофлер, Роберт Рьослер и Робърт Лий Улф. Български автори, като Васил Златарски и Петър Мутафчиев омаловажават свидетелствата на Никита Хониат. Мутафчиев развива теорията, че в този контекст „власи“ не е етноним, а неетническо наименование на мигриращи овчари, а според Златарски Хониат дори използва името „власи“ с цел да обиди българите. Подобни възгледи имат и редица небългарски историци, като Константин Иречек, Фьодор Успенски и Василий Василевски. За да оспори влашкия произход на Асеневци Мутафчиев развива собствена широка реконструкция на събитията по Долния Дунав, според която там се развива руско-куманска колонизация, част от която са Асеневци.Мутафчиев, Петър. Произходът на Асеновци, Избрани съчинения, т. ІІ, София 1973, с. 150 – 194
Други автори приемат, че всъщност династията е с кумански произход. Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на Второто българско царство. Според някои изследователи всички големи династии, управлявали Втората българска държава – Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са с кумански произход.Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1-139-44408-5, Introduction. За Асен се знае, че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюркски: bilge – мъдър, Тертеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел. Много от куманите вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. В полза на куманския произход на Асен и Петър говорят и техните тюркски имена, а някои автори дори свързват името Асен с много по-стария тюркски владетелски род Ашина.Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1-139-44408-5, стр. 41 – 42 Васил Златарски и Петър Ников говорят за смесен българо-кумански произход на Асеневци. Някои възрожденски автори, като Паисий Хилендарски и Георги Раковски, тълкувайки буквално кореспонденцията на Калоян с папата, смятат Асеневци за преки потомци на владетелите на Първото българско царство, но тази теза се отхвърля от съвременната историография.
Предполага се, че родовите владения на Асеневци са в района на Търново.Дуйчев, Иван. „Идеята за приемствеността в средновековната българска държава“, в: Дуйчев, Иван. „Проучвания върху средновековната българска история и култура“, София, 1981, с. 73 – 74
През 1204 г. се печели помощта на папата за една царска коронизация и за независима църковна организация. Чрез политиката на женитба Асеневци се сродяват с унгарската, със сръбската, а също и с епирската фамилия, с латинците в Константинопол и с гърците в Никея. Асеневци измират с Калиман II Асен (1256 – 1257) в директна мъжка линия.Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Владетели
Петър IV (Петър) 1185 – 1197 Иван Асен I (Асен) 1187 – 1196 Калоян (Йоаница) 1197 – 1207 Борил 1207 – 1218 Иван Асен II 1218 – 1241 Калиман I 1241 – 1246 Михаил II Асен 1246 – 1256 Калиман II 1256 Мицо Асен 1256 – 1257 Константин Асен (Константин Тих) 1257 – 1277 Иван Асен III 1279 – 1280
Разклонения Родословие на Иван Асен I
Византия Българският цар Мицо Асен след бягството си във Византия основава византийския клон на фамилията Асеневци (Асани).
Деспоти на Морея с име Асен Андроник Асен Мануил (Асен) Кантакузин Михаил Асен Андрей Асен Мануил Асен Кантакузин (отново) Матей Асен Димитър I Асен
Литература
Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34 – 42 Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900 – 1204“ pp. 289 – 300 А. А. Василиев: History of the Byzantine Empire, 1935 Djuvara, Neagu. O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007 Lexikon des Mittelalters (LMA). München 1980ff. Band 1 Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62 – 63
Бележки
Цитирана литература
Външни препратки Династията Асеневци, genealogy.euweb.cz Craiova – oraşul vlahilor şi Asăneştilor
Категория:История на България Категория:12 век в Европа Категория:13 век в Европа Категория:14 век в Европа