Зѐмен (име до 1925 г.: Белово) е град в Югозападна България, Пернишка област, административен център на община Земен.
География Земен се намира в планински район в Югозападна България. Разположен е на 70 км от София, почти по средата между Радомир и Кюстендил. Разположен е на двата бряга на река Струма, в малка котловина, която е преддверие на Земенския пролом, в близост до язовир Пчелина.
Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 г. и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 г. Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област.
Релеф Земен се характеризира с много разнообразен релеф – предимно планински. Землището му е оградено от изток и от юг от Риша планина (част от Конявската планина), на запад от Земенската планина и на север от Рудините. Риша планина е най-високата в околността със своя връх – 1442 м, а след нея е връх „Тичък“ (най-високия в Земенската планина – 1294 м) и „Силни връх“, висок 1244 м. Територията на общината е разположена в планинската и полупланинска част на Югозападна България. През землището му протича река Струма. Планините около Земен и горите в тях са значителен фактор за състоянието на климата, водите, птиците и дивите сухоземни животни и всички останали организми.
Води Земен е богат на водни ресурси, като с най-голямо значение за региона е река Струма, която в древността е известна под името Стримон. Тя води началото си от Витоша, дълга е 415 км, като 13 км протича през землището на община Земен. Тук в нея се влива Треклянска река и още няколко малки реки. Реката е най-пълноводна през март, а най-маловодна през август. Тя играе голяма роля в живота на хората – използвана е за напояване, пясъчните наноси се използват в строителството. В нея се среща голямо разнообразие от риба, привлича много туристи и рибари от София, Перник, Радомир и от други населени места от района. По своето поречие Струма е създала много живописни проломи, но един от най-живописните от тях е Земенският пролом, за който Константин Иречек е отбелязал, че: „...Донякъде напомня прохода Луг в Залцбурските Алпи“.
Едно тихо, уютно и красиво кътче от Земенската природа е езерото. То се е образувало при строежа на жп. линията, която е пресякла минаващата оттам Струма. То е потънало в разкошна зеленина през по-голямата част от годината.
На 2 километра от гарата е Земенският язовир, който е разположен в много живописна местност в полите на Риша планина. На площ язовирът е от категорията на малките водоеми, но водата му е кристално бистра и чиста, идваща направо от планината.
Климат В Земен климатът е умерено-континентален, като планините обуславят и климат с планински характер. Срещат се и температурни инверсии.
Полезни изкопаеми В общината широко разпространени са нерудните полезни изкопаеми – варовици, глина, хума, бигор и пр. По поречието на р.Струма и р.Треклянска се намират големи количества глина.
Растителност И в двете планини откъм Земен има значителна дървесна, храстовидна и тревиста растителност. По-обрасла с растителност е Риша, а по-оголени и измити са скалите на Земенската планина по билата и наклоните откъм Земен. От дърветата най-много се срещат бук, дъб, ясен, явор, габър и др., заедно с различни видове храсти. По заравнените местности, като полето по поречието на реката, хората садят градини, а високите поляни се използват за пасища.
Население Към 2016 година населението на града е 1668 души според НСИ. Изразени силно миграционни процеси през последните години към близките областни центрове и столицата.
История В месторазположението на днешния град Земен е имало селище от най-далечната древност, през Средновековието и след него. И макар че са намерени доказателства за съществуването на населено място, те не хвърлят голяма светлина за живота на хората по тези земи.
Античност През втората половина на II хил. пр. Хр. в земите на средното течение на р. Струма се заселват траки от племената пеони, агриани и дентелети. Дентелетите населяват земите в Кюстендилско. Илеите основават град Аелеа [Ælea] и се задържат до идването на римляните. Около 429 г. пр.н.е. илеите са подчинени на одриския цар Ситалк (440 – 424 г. пр. Хр.). След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена агриани и пеони. В земеделските земи се е заселило тракийското племе леи през V в пр.н.е. и се е задържало до идването на Римляните. Доказателства за присъствието на тракийски племена в Земенско са находки от монети, оброчни плочки на тракийски конници, накити и останки от керамика/надгробни мраморни плочи на дъщерята на тракийския военачалник Мукатралис, оброчна плоча с изображение на тракийската богиня Бендида, антична статуя с образа на божеството Митра и др. До 45 година земенските земи са влизали в пределите на тракийската селищна система Дентелатика. След падането на Тракия под римска власт земенските земи влизат в пределите на големия градски център Пауталия (днешен Кюстендил). В Късната античност (II – IV век), римляните създават селищна система в пределите на днешния земенски край. Занимавали са се със земеделие, винарство и злато. Голям е броят на римските крепости, съградени на трудно достъпни места. Намерени са останки в римските градища – делви, водопроводи, римски монети /на император Юстиниан/ и плочки, посветени на римски божества. Не са открити писмени сведения за римските селища. В Земенския край са живели славяни от племето стримонции (струмци). В карта на Велбъждска област от Средновековието на територията на гр. Земен е означено селището Беловон.
Средновековие През средните векове в Струмския пролом, в преддверието на Велбъжд се е издигала крепостта Землънград. За първи път за нея говори Константин Иречек в „Пътуване по България“. Като описва по неповторим начин хубостите на Земенския пролом, Иречек разказва за интересни исторически събития, станали по тези земи: .
В глава 7-а от животописа на сръбския велик жупан Неман от сина му Крал Стефан се споменават известните крепости в Западна България, между които и Землънград.
Не са правени археологически проучвания за Землънград. Въз основа на оскъдни исторически източници все пак са ясни някои моменти от възникването и развитието на Землънград. През втората половина на Х век българската държава е била под непрестанната угроза от нападения от страна на силната Византия. Централната власт на българската държава е била силно отслабнала. Малки са били гаранциите за защитата на земите на местните феодали. Това породило необходимостта всеки феодал сам да мисли и взема отбранителни мерки за защита на своите владения. Тогава в Югозападна България възникват около 35 крепости, между които е и Землънград. Военачалници били самите войводи-българи, които имали собствена войска, набирана от местното население. Те били пълни господари в своите владения и действали самостоятелно за защита на земите и хората си. Известни са пернишкият владетел Кракра, владетелите Ивац, Драгота и др. За земенския владетел не са открити исторически данни, но самият факт, че крепостта е била непристъпно място, затворена в самия Земенски пролом, говори, че тя е била малко известна. Може да се приеме, че Землънград е възникнал едновременно с другите градове-крепости през 969 – 991 г. През 991 г. византийският император Василий II предприел едно от поредните си настъпления срещу България. В продължение на четири години воювал срещу българите и разрушил много от крепостите в Югозападна България. С безпримерен героизъм отстоявали българската твърд Кракра Пернишки и Земенският владетел. Само върху техните 2 крепости не стъпил вражеският крак. При встъпването на цар Самуил на престола, Землънград е бил в разцвета си. През лятото на 1004 г. Василий отново обсадил крепостите Кракра и Землънград, но не успял да ги покори. Оттеглил се безславно. Едва по-късно успява.
Земенската крепост била прочута с богатствата си, но нямала стратегическо значение. Населението на града се занимавало със златарство, като е промивало златоносните пясъци на реките Драговищица и Струма. Крепостните стени са били издигнати върху непристъпни скали и затваряли града, за да запазят живота и богатствата на местните жители. Сред ожесточени сражения през 1018 г. Землънград е разрушен до основи заради дългата и голяма съпротива. Останалите живи защитници след разрушаването на града се укрили в земенските планини. По-късно (около 1185 г.) сред българското население съществувало вече силно настроение срещу византийската власт. Затова се съди по думите на византийския писател Хониат, който пише, че „…българите се държат твърде дръзко с ромеите, тъй като се надявали на своите непристъпни места и се облягали на многобройните си крепости, разположени високо на стръмни скали“.
Може да се предположи, че след оттеглянето на византийците местното българско население отново издигнало крепостни стени и възвърнало живота на града. Непокорният нрав, за който пише Хониат, се отнасял и за жителите на Землънград. Пак у Иречек намираме, че Земенският край, поради хубостите и богатствата си, е привлякъл кръстоносната войска на немския император Фридрих I Барбароса по времето на Третия кръстоносен поход през 1187 г. След създаването на сръбската държава през 1182 г. към земенските земи от запад се насочил нов завоевател. Според Иречек, след Третия кръстоносен поход сърбите нахлули в тези краища, тогава византийски. Великият жупан Стефан Неман, като излязъл от Ниш, където приятелски се срещнал с император Фридрих през зимата на 1189 – 1190 г., разрушил Средец, Перник, Землънград, Велбъжд и други места, но в тях не се задържал. През 1190 г. при едно от настъпленията си българите проникнали дълбоко в долината на р. Струма. През лятото на 1195 г. български войски под командването на цар Асен освободили градовете по струмското течение.
След освобождаването на България от византийско владичество Землънград отново заживял свободно и започнал съзиждане на крепостите си. В продължение на един век градът получил голям разцвет. В края на XIII век сръбският крал Стефан Урош II, наречен още Милотин, завладял Велбъждката област. Границата с България минавала по Конявската планина на около 6 км югозападно от Земен. Землънград станал крайгранична крепост. Затова съдим по стенописите на Земенската църква – единственият запазен исторически паметник от средните векове в този край. Според Иречек „Ктиторът на Земенската църква Деян е бил български болярин, живял по-рано от кумановския владетел Деян. Затова, че ктиторите Деян и Доя, както и художникът, който изписал Земенската църква, са били българи и местни лица, сочат доводите: първо – името Доя е доста разпространено в Югозападна България и според Иречек не се среща в нито един сръбски исторически източник; второ – срещу образите на ктиторите Деян и Доя е изписан образът на големия български светец Иван Рилски; трето – географската отдалеченост на Земен от Куманово.
През 1330 г. българският цар Михаил Шишман тръгнал с 12 000-на войска да защити Велбъждката област и Землънград от сръбско нападение. На 28 юли 1330 г. станала голяма битка между българската войска и войските на сръбския крал Стефан Урош III. Тази битка подробно е описана от съвременниците ѝ – византийските писатели Йоан Кантакузин и Никифор Григора и сръбският архиепископ Данила. Сърбите нарушили сключеното временно примирие и ненадейно нападнали българския стан. В битката е ранен цар Михаил Шишман. Той е пленен и закаран в сръбския стан, където починал.