STS-27 e двадесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и трети полет на совалката Атлантис. Полетът е извършен в интерес на Министерството на отбраната на САЩ.
Екипаж Пост Астронавт Командир Робърт Гибсънтрети космически полет Пилот Гай Гарднърпърви космически полет Специалист на мисията 1 Ричард Малънвтори космически полет Специалист на мисията 2 Джери Рос втори космически полет Специалист на мисията 3 Уилям Шепърд първи космически полет
Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
По време на мисията, повечето от детайлите на която са останали засекретни, е изведен в орбита разузнавателен спътник USA-34. В разсекретени архиви на НАСА е идентифициран като Лакрос 1. Той представлява радар, действащ при всякакви метеорологични условия за сателитно наблюдение и е собственост на американското Национално управление за военно космическо разузнаване () и ЦРУ.
Мисията е първоначално насрочена да започне на 1 декември 1988 г., но изстрелването е отложено с един ден, заради облачна покривка и силни ветрове на площадката за изстрелване. Стартът е даден от площадка 39B (LC-39В) в космическия център Кенеди, Флорида на 2 декември 1988 г. в 09:30 EST. Приземява се на 6 декември 1988 г. на писта 17 в Edwards Air Force Base, Калифорния, в 18:35 EST. Общата продължителност на мисията е 4 денонощия 9 часа и 6 минути. „Атлантис“ е върната в космическия център „Кенеди“ на 13 декември.
Има предположения, че по време на тази мисия е извършено излизане в открития космос вероятно извършена от астронавтите Рос и Шепърд. Поради класифицираната изформация от мисията, подробности или потвърждение на това е няма.
По време на полета термозащитата на совалката претърпява много тежки щети и мисията е била близо до съдбата на совалката Колумбия, мисия STS-107 15 години по-късно. Парче изолация от десния твърдогоривен ускорител удря совалката 85 секунди след старта. При излизането в орбита с помощта на Канадарм2 е направен външен оглед, но ограничената резолюция и обхват на камерите прави невъзможно да се определи размера на щетите в пълна степен. Проблем създава и факта, че на екипажа е забранено да използват стандартния метод на изпращане на изображения към наземния контрол, поради класифицирания характер на мисията. Екипажът е принуден да използва бавен, криптиран метод за предаване и вероятно инженерите на НАСА получили изображения с лошо качество. Това ги подвежда да мислят, че щетите всъщност са „само светлини и сенки“. Отговорът им бил, че щетите на совалката не са по-тежки, отколкото на последните мисии.
При кацането се установява размерът на щетите – отдясно има над 700 повредени плочки, а една плочка изцяло липсва, а на лявата страна на „Атлантис“ поражения почти няма. В историята на програмата Спейс Шатъл, мисия „STS-27“ е претърпялата най-много повреди, върнала се успешно на Земята.
Параметри на мисията Маса: При старта: данните са секретни При кацането: данните са секретни Полезен товар: ~14 500 кг Перигей: 437 км Апогей: 447 км Инклинация: 57,0° Орбитален период: 93.4 мин
Галерия
Външни препратки Хронология на мисията STS-27 Видеоакценти от мисията
А STS-027