Позоваване на последствия, познато още като argumentum ad consequentiam, е вид аргумент, в който предпоставката (най-често някакво убеждение) се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани. Този аргумент е вид логическа заблуда и е базиран на позоваване на чувства, защото желателността на последствието не адресира истинната стойност на предпоставката. Друг проблем с позоваването на последствия е, че когато се приписва желателност на последствията, това прави аргумента съществено субективен.
В логиката, за позоваване на последствия се считат единствено аргументите, които отстояват истинната стойност на предпоставката (вярно или невярно) спрямо последствията; за позоваване на последствия не се считат аргументите, които адресират желателността на предпоставката (добро или зло или морално или неморално) вместо нейната истинност. Следователно, аргумент, който е базиран на позоваване на последствия, е валиден в етиката. Такива аргументи са основоположни на редица морални теории, главно свързани с консеквенциализма.
Позитивна форма Ако P, то Q. Q е желателно. Следователно, P е вярно.
Негативна форма Ако P, то Q. Q не е желателно. Следователно, P не е вярно.
Категория:Философска логика Категория:Латински логически фрази Категория:Логически заблуди Категория:Реторика