Логическа грешка (още логическа заблуда, „софизъм“ или „логическа уловка“), в логиката и реториката е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение. Логическите грешки често звучат риторично убедително, защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. аргумент към авторитета).
Списък с логически грешки Логическа грешкаЛатински изразСъщностАтака на личносттаAd hominemAd hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например „Х е глупак“ не е заблуда, но „Х не е прав, защото е глупак“ е заблуда. Терминът „плюене в кладенеца“ също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другия човек и тази на Хитлер или нацистите.Аргумент от незнаниеArgumentum ad ignorantiamподдържа се, че една пропозиция е истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение, обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем – не означава че можем да си изобретим обяснение.Позоваване на авторитетArgumentum ad verecundiamосновната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са неверни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi – твърдението трябва да е истина защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността – твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.Позоваване на последствияArgumentum ad consequentiamаргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.Позоваване на бройкатаArgumentum ad populumтвърдението се смята за вярно, защото се поддържа от много хора или от висококвалифицирания елит на обществото.Грешна генерализацияаргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.Бране на черешипосочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията.Аргумент на личната недоверчивосттвърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно – че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.Post hoc ergo propter hocPost hoc ergo propter hocпри тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.Cum hoc ergo propter hocCum hoc ergo propter hocако между две променливи съществува корелация, то задължително е налице причинно-следствена връзка между тях.Паралелни следствия на една причинадве събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.Грешна посокааргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.Погрешен континуумидеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.Фалшива дилемаограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континуум от вариация до само две черно/бели възможности.Непоследователностприлагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.Non-SequiturNon-Sequiturна латински означава „не следва“. Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.Reductio ad absurdumReductio ad absurdumтози аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се „разтягат локуми“ по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.Хлъзгав наклонтвърдение, че предложено, сравнително малко, първо действие неизбежно ще доведе до верига от свързани събития, водещи до значително и отрицателно събитие и следователно не трябва да се допуска.Ad-hoc разсъждаванетова представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.Чучелоспоренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите.Тавтологиятавтологията е аргумент който включва кръгов размисъл, което означава че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.Вдигане на летватаметод за отричане като своеволно се мести критерият за „доказателство“ на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят като се изискват други, или друг тип, доказателства.Tu quoqueTu quoqueтова е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави.Просене на въпросатази заблуда се случва, при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са вярни.Подвеждащ въпросдве иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото – не.Двусмислица в терминаизползване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).Композиционна заблудапредубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.Заблуда от наследяванепредубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.Следствието потвърждава предпоставкататвърди се, че предпоставката е вярна поради истинността на следствието. Ако A (е вярно), то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).Отрицанието на предпоставката отрича следствиетотвърди се, че следствието е невярно поради невярността на предпоставката. Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.Аргумент към традициятаArgumentum ad antiquitatemтвърди се, че нещо е вярно или правилно, само защото е традиционно. Фактът, че една практика или вярване съществува отдавна, не е достатъчно основание за неговата истинност или валидност. Трябва да бъдат представени рационални доказателства в подкрепа на твърдението.Аргумент към силатаArgumentum ad baculumапел към сила или заплаха за доказване на теза. Използването на страх или принуда не гарантира, че дадено твърдение е вярно.Аргумент към кесиятаArgumentum ad crumenamтвърдението, че богатството или материалното състояние е признак за правота или истинност на аргумент.Аргумент към бедносттаArgumentum ad lazarumпредположението, че бедността е знак за правота или че богатите са непременно грешни.Аргумент към логикатаArgumentum ad logicamтвърдението, че грешка в аргументацията на противника прави неговата теза автоматично невярна.Аргумент към страхаArgumentum ad metumизползването на страх или заплахи за убеждаване в правотата на дадена теза.Аргумент към милосърдиетоArgumentum ad misericordiamапел към състрадание или емоции с цел да се наложи твърдение, вместо да се представят логични доказателства.Аргумент към досадатаArgumentum ad nauseamповторение на едно и също твърдение толкова много пъти, че то да бъде прието като истина.Аргумент към новотоArgumentum ad novitatemтвърдението, че нещо е вярно или по-добро, само защото е ново или модерно.Аргумент към числатаArgumentum ad numerumапел към броя на хората, които вярват в дадено твърдение, като доказателство за неговата истинност.Аргумент към омразатаArgumentum ad odiumизползването на омраза или предразсъдъци, за да се подкрепи теза, без рационални доказателства.Аргумент към страститеArgumentum ad passionesизползването на силни емоции или страсти, за да се убеди аудиторията в правотата на дадена теза.Аргумент към умереносттаArgumentum ad temperantiamтвърдението, че истината се намира по средата между две противоположни гледни точки, независимо от фактите.Аргумент от мълчаниеArgumentum ex silentioтвърдението, че липсата на доказателства за дадено твърдение е доказателство за неговата истина или лъжа.Приемане на общо твърдениеDicto simpliciterприлагане на обобщение към специфичен случай, при който то може да не е приложимо.Игнориране на контрааргументаIgnoratio elenchiпредставяне на аргумент, който няма отношение към обсъжданата тема или проблем.Неправилен по-голям терминIllicit majorлогическа грешка, която възниква, когато по-големият термин в силогизма не е коректно разпределен.Неправилен по-малък терминIllicit minorлогическа грешка, която възниква, когато по-малкият термин в силогизма не е коректно разпределен.Кръгова аргументацияPetitio principiiкръгов аргумент, в който заключението е заложено в предпоставките.Натоварен въпросPlurium interrogationumвъпрос, който съдържа предположение, което не е доказано или прието за вярно.Четворен терминQuaternio terminorumлогическа грешка, възникваща при използване на четири различни термина в силогизъм.Относително обобщениеSecundum quidлогическа грешка, при която се пренебрегват условия или изключения, релевантни за дадено твърдение.
Вижте също Логическа грешка Когнитивна склонност Софизъм Евристика Реторика
Източници
Допълнителна информация
David Carl Wilson (2020) A Guide to Good Reasoning: Cultivating Intellectual Virtues (2nd edition) University of Minnesota Libraries Ebook Creative Commons Attribution-Non-Commercial 4.0 International License.
Външни връзки Logical Fallacies, Literacy Education Online Informal Fallacies, Texas State University page on informal fallacies. Stephen's Guide to the Logical Fallacies (mirror) Visualization: Rhetological Fallacies, Information is Beautiful Master List of Logical Fallacies University of Texas at El Paso An Informal Fallacy Primer Популярни логически заблуди
Категория:Реторика Категория:Философска логика Категория:Логически заблуди