Назарени се наричат членовете на група немски художници от началото на 19. век, които се стремят да възродят правдивостта и духовността в християнското изкуство. Името назарени идва от едно присмиване към тях, заради склонността има да се обличат и подстригват в библейски стил.
История През 1809 г. шестима студенти от Виенската академия по изобразително изкуство формират художествена кооперация във Виена, наречена Братството на св. Лука (), по начин на средновековните художествени гилдии със същото име. През 1810 г. четирима от тях Йохан Фридрих Овербек, Франц Проф, Лудвиг Фогел и Йохан Конрад Хотингер се преместват в Рим, където се настаняват в изоставен манастир в Сан Исодоро. Към тях се присъединяват Филип Файт, Петер фон Корнелиус, Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Фридрих Вилхелм Шадов, както и по-слабо свързани с тях други немски художници. Те се запознават с австрийския пейзажист Йозеф Антон Кох (1768 – 1839), който става неофициален лидер на групата. През 1827 г. към тях се присъединява Йозеф фон Фюрих (1800 – 1876).
Основната мотивация на Назарените е реакцията срещу Неокласицизма и рутината в академичното преподаване на изкуствата. Те се надявали да върнат изкуството, което въплъщава духовни ценности и е вдъхновено от творците от късното Средновековие и Ранния Ренесанс (виж Куатроченто) и отхвърляли повърхностната виртуозност на по-късното изкуство.
В Рим групата живее полумонашески живот, с цел да пресъздаде условията, в които са работили творците в средновековните студиа. Религиозната тематика доминира в произведенията им и две големи комисии им позволяват да направят опит да възстановят средновековната фреска. Завършени са две серии с фрески в Рим за Каса Бартолди (1816 – 17) (преместени в Старата национална галерия в Берлин) и за Каса Масимо (1817 – 29). Това води до международна известност на Назарените. Въпреки това до 1830 г. всички освен Овербек се завръщат в Германия и групата се разпада. Много от назарените стават влиятелни преподаватели в германските художествени академии.
Наследство Трудно е да се определи художествената стойност на творчеството на Назарените. Завършените им картини изглеждат по-малко внушителни сега, отколкото са били за съвременниците им. Непохватна композиция, слаби цветове и повтаряемост на темите намаляват стойността им. Въпреки това идеите на Назарените за правдиво изразяване в изкуството и вдъхновението от творците преди Рафаел ще придобият особено голямо значение в Германия, а също и в Англия под влияние на Прерафаелитите. В отхвърлянето на академичното и на официалното и салонното изкуство, Назарените могат да се смятат за част от антиакадемичния импулс, който ще доведе до авангарда в края на 19. век.
Отличителни членове Петер фон Корнелиус Йозеф фон Фюрих Йохан Фридрих Овербек Франц Проф Фридрих Вилхелм Шадов Юлиус Шнор фон Каролсфелд Едуард фон Стайнле Филип Файт Йоханес Файт Юджийн фон Герард
Други художници, свързани с движението Карл Йозеф Бигас Ернст Дегер Конрад Еберхард Карл Егер Мари Еленридер Гебхард Филц Матиас Гьобелс Йозеф фон Хемпел Франц Хорни Франц Итенбах Густав Ягер Леополд Купелвиезер Фридрих Ланг Фердинанд Оливие Фридрих Оливие Йохан Дейвид Пасавант Карл Готлиб Пешел Йохан Антон Рамбукс Теодор Ребениц Йохан Схефер фон Леонхардсхоф Лудвиг фон Каролсфелд Йохан фон Шраудолф Joseph Anton Settegast Йохан Майкъл Витмер
Литература Mitchell Benjamin Frank. Romantic Painting Redefined: Nazarene Tradition and the Narratives of Romanticism. Ashgate Publishing, 2001; ISBN 0-7546-0477-2 Cordula Grewe. „Painting the Sacred in the Age of German Romanticism.“ Aldershot: Ashgate Books, 2009. Lionel Gossman. "Making of a Romantic Icon: The Religious Context of Friedrich Overbeck's 'Italia und Germania.'" American Philosophical Society, 2007. ISBN 0-87169-975-3. Lionel Gossman. "Unwilling Moderns: The Nazarene Painters of the Nineteenth Century" in Nineteenth-Century Art Worldwide – Volume 2, Issue 3, Autumn 2003.
Източници
Въшни препратки Назарените в историята на изукуството
Категория:История на изкуството Категория:Стилове в изкуството