Долна Британия () е римска провинция, създадена от император Септимий Север през 212 г. в Англия със столица Еборакум (Йорк).
История Септимий Север разделя провинцията Британия през 212 г. на двете провинции Горна Британия (Britannia Superior) и Долна Британия (Britannia Inferior).
През 4 век тя е разделена от император Диоклециан на провинциите Britannia secunda на Север със столица Еборакум и Flavia Caesariensis със столица Линдум Колония (Линкълн). През 369 г. се отделя провинцията Валентия (Valentia), наречена на императорите Валентиниан и Валент, със столица Лугувалиум (Карлайл).
Управители Гай Юлий Марк 213 Марк Антоний Гордиан 216 Модий Юлий 219 Тиберий Клавдий Павлин 220 Марий Валериан 221 – 222/223 Клавдий Ксенофон 223 Максим 225 Клавдий Апелин 222 – 235 Калвизий Руф 222 – 235 Валерий Кресцент Фулвиан 222 – 235 Тукциан 237 Мецилий Фуск 238 – 244 Егнаций Луцилиан 238 – 244 Ноний Филип 242 Октавий Сабин 260 – 269 (под Галската империя)
Вижте също Списък на римските провинции до Диоклециан
Източници Southern, Pat (2001). Roman Empire From Severus to Constantine. Routledge The Cambridge Ancient History, Volume XII, Londres: Cambridge University Press, 1970: p.8
Категория:Провинции на Римската империя Категория:История на Великобритания