ДобричДо 1882 година градът се нарича Хаджиоолу Пазарджик по името на своя основател, а в периода 1949 – 1990 г. – Толбухин, на името на маршал Фьодор Толбухин, ръководил съветската окупация на България през 1944 година. е град в североизточната част на България, административен и стопански център на област Добрич, община Добрич и община Добричка. Разположен е в южната част на историко-географската област Добруджа. Градът е с население от .
География Местоположение
Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 m надморска височина. Градът се намира на 478 km от столицата София, на 393 km от Пловдив, на 52 km северозападно от Варна, на 179 km от Бургас, на 208 km от Русе, на 89 km югоизточно от Силистра и на 33 km северозападно от Балчик. Градът е предпочитан за туризъм от много хора заради доброто му разположение (намира се на около 30 km от Черно море). Известен е и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Административно деление По-долу са изброени кварталите на гр. Добрич:
жк. Балик жк. Дружба 1 жк. Дружба 2 жк. Дружба 3 жк. Дружба 4 жк. Югоизток жк. Изгрев жк. Христо Ботев жк. Иглика жк. Строител жк. Добротица жк. Запад Рилски блокове кв. Рилци кв. Йовково кв. Пинета кв. Авиограда
Климат По своите климатични фактори (атмосферна циркулация, радиационни и физико-географски условия) гр. Добрич се отнася към източния климатичен район на дунавската хълмиста равнина. Климатът е умерено-континентален, смекчаван от влиянието на Черно море.
Климатичните условия тук се доближават до условията на източноевропейския климат, чиито най-съществени черти са малките валежи за относително студената за съответната географска ширина зима (средната зимна температура е с два–три градуса по-ниска от отговарящата на географската ширина) и горещо лято, през което падат максималните за годината валежи. Съобразно с това и средната годишна амплитуда на температурата е между 22 °С и 24 °С, като на места достига и 25 °С, което подчертава континенталния характер на климата. Подобно е и съотношението на валежите, като лятната им сума надвишава зимната с около 100 – 150%. Пролетта и есента имат преходен характер, като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон нахлувания на по-хладен въздух от североизток. Годишната сума на валежите е около 500 – 550 mm и това очертава района като един от най-сухите за България. Тук има чести и доста продължителни периоди без дъжд, някои от които са с продължителност 16 – 30 денонощия, главно през лятото и есента. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години.
Най-важната климатична особеност на черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято. Зимните температурни условия се дължат преди всичко на термичното влияние на големия воден басейн и се простират в успоредна на брега ивица с ширина 15 – 20 км. Районът е открит за северните и североизточните ветрове, чиято скорост през зимата достига 15 – 20 м/с.
Почви и води Най-разпространени са черноземните почви – отличаващи се с голямо естествено плодородие с тяхната разновидност – излужени и само на петна – деградирали черноземи – лесивирани и глинести черноземи временно повърхностно преовлажняващи се. Води – Територията на общината е бедна на водни ресурси, които заемат едва 0,19% от общата площ, при средно за страната 2%. и това се дължи на геолого-географските фактори. Водните ресурси на територията на община Добричка включват основните видове водоизточници: главно подпочвени води и по-малко реки. Подземните води са важно звено във водния баланс на района. Хидрогеографската обстановка се определя от язовир „Одринци“ с 3 млн. m³ вода и 10 бр. малки микроязовира с 1,1 млн. m³ и Батовска река. През територията на общината с посока юг-север, преминава долината на р. Суха. В по-голямата си част има широко речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове. По-главните притоци са: Батовско, Лясковско и Богдановско сухи дерета. Водният им режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Река Суха е и приемник на битовите отпадни води на град Добрич, след пречистването им в ГПСОВ с. Врачаници. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на населените места от общината.
История Античност и Средновековие
Първи свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки от времето на античността (IV – III век пр. Хр. – II – IV век сл. Хр.) и ранното средновековие (VII – XI век сл. Хр.).
Открит е старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенеги от първата третина на XI век обезлюдяват вътрешността на Добруджа и животът в селищата замира през целия период на Второто българско царство.
Османски период Сегашният град възниква през XVI век като Хаджъоолу Пазарджък – според легендата по името на неговия основател, турския пътуващ търговец Хаджъоолу, а според писмени източници – на огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза.
Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Хаджъоолу Пазарджик бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.
До началото на XIX век населението на града достига 12 000 жители. Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.), а след Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.
От 1851 година се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен, Плевен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук – Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. По време на Танзимата, от 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.
След Освобождението и под румънско управление По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Хаджъоолу Пазарджък е освободен на 27 януари 1878 година от части на Долнодунавския руски отряд (командир, генерал-лейтенант Аполон Цимерман). На 19 февруари 1882 година по настояване на своите граждани той получава сегашното си име, от името на българския владетел Добротица,Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878 – 1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISBN: 978-954-577-588-8 / стр.579 който през XIV век управлява Добруджанското деспотство. През следващите десетилетия градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Добрич са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война от 1913 година Добрич, заедно с цяла Южна Добруджа, е присъединен към Румъния, като през следващите години е център на българското национално движение в областта.
Добрич е завзет от български войски на 4 септември 1916 година, по време на Първата световна война. В дните между 5 и 7 септември 1916 година тук се водят кръвопролитни сражения за отбраната на града от румънско-руско контранастъпление, останали в българската история като Добричката епопея. Руската казашка дивизия, командвана от генерал-лейтенат Леонтович, е разбита от кавалерията на генерал Иван Колев, комуто се приписват известните думи: „На чувството на уважение към русите трябва да противопоставим обичта към България!“.
След края на войната Южна Добруджа е върната на Румъния, като Добрич, администриран под името Базарджик, е център на окръг Калиакра. Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селищата от вътрешността на окръга претърпяват чувствително стопанско развитие със завършването на железопътната линия Добрич – Черна вода. Крупните търговски центрове Балчик и Каварна губят значението си, а черноморското крайбрежие запустява.Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 25 юни 1929, стр.2 Стотици семейства на колонисти от Македония са транспортирани с влакове и са настанени из селата около Добрич.Поле – вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 7, 26 юни 1929, стр.1
С подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година Южна Добруджа и Добрич се възвръщат към България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в града. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
След Втората световна война
От 25 октомври 1949 година Добрич е преименуван на Толбухин,Указ № 871 от 20 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 247 от 25 октомври 1949 година на името на съветския маршал Фьодор Толбухин, командващ Трети украински фронт, който окупира България през 1944 година. От 19 септември 1990 година с президентски указ е възстановено старото име – Добрич.
Поетапно през годините градският парк „Св. Георги“ се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. В периода 2008 – 2012 г. е изградена спортна площадка за възрастни и са ремонтирани алеи на площ от 2 декара. По проект „Добрич – жива шевица от таланти“ е реконструиран розариум, в който ще бъдат засадени около 39 сорта рози. Успоредно с това е преместена и реконструирана детската площадка „Дървен град".
Население Численост на населението Численост на населението според преброяванията през годините:
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1872 година до 2021 година:Население – градове в България – „НСИ“
Добричгодина1872188719101934194619561965197519851989199220012005200720092011201320152021население14 00010 71717 14627 98230 52242 66155 15086 446109 066130 149117 494100 37993 80293 30092 67291 03089 62786 29273 895Източници: Национален статистически институт,Население – градове в България – „НСИ“ „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН
Религии и етнически състав Според преброяването от 2011 година 87,5% от жителите на града се определят като българи, 8,1% като турци, 2,9% като роми (0,8% не декларират етническа принадлежност).
В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. В града има две общности – българска и турска – на Евангелската методистка епископална църква. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от турци и част от ромското население.
Църква „Свети Великомъченик Георги“