Казанлъ̀к () е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. По данни от НСИ населението на града е .
Казанлък е център на Розовата долина. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.
Произход на името Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ“ е заместена с „а“ и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.Турски паша е дал името на Казанлък, Фокус, 5 август 2009.
География
Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. TER and Pan-European Corridors , UNECE. Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София – Бургас и Стара Загора – Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.
Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.
Климат Климатът е преходно-континентален, с по-голям брой слънчеви дни, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло, валежи падат рядко, а зимата е мека, с редки снеговалежи. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е 23 градуса по Целзий.
Население Численост Численост на населението според преброяванията през годините:
Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: +Етническа група2011Брой%Българи40,36085,28%Роми2,0734,38%Турци1,4623,09%Други3110,66%Не се самоопределят2070,44%Неотговорили2,9126,15%Общо47,325
История История на града
Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V – IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели.
Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.
Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението на България от турско иго занаятите западат поради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ – от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. – завод за хидравлични зъбни помпи).
През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.
В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици – тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.Боев, З. 1988. Първи доказателства за съществуването на тетрева (Tetrao tetrix /L./) (Aves, Tetraonidae) в България. – Acta zoologica bulgarica, 36: 72 – 77.Боев, З. 1993. Неолитни птици от праисторическото селище при Казанлък. – Historia naturalis bulgarica., 4: 57 – 67.
През 1999 година в Казанлък започва работа първият в страната завод за производство на кабелни комплекти за автомобили на „Аркомат – България“. През следващите години той един от главните работодатели в града с повече от хиляда служители, но през 2019 година рязко ограничава дейността си.Турска фабрика за кабели, работила за „Фолксваген“, затваря врати...
Религии Най-многобройни са представителите на източноправославното християнство. В града има също църкви и представители на другите клонове на християнската вяра: протестантство – петдесятници; баптисти; адвентисти и католицизъм – мисия на салезианите на Дон Боско.
Източноправославни храмове
Православна църква „Успение Богородично“ Православна църква „Света Троица“ Православна църква при Девически манастир „Въведение Богородично“ Православна църква „Рождество Христово“ Катедрален храм „Свети Йоан Предтеча“ Православна църква „Свети Пророк Илия“
Храмове на други религиозни общности
Евангелска баптистка църква „Свети Йосиф“, източнокатолическа църква Евангелска петдесятна църква „Витания“ Църква на адвентистите от седмия ден Българска евангелска църква – Казанлък
Ески джамия (Старата джамия)
Икономика
Казанлък е втората по големина и значимост община в икономиката на област Стара Загора. В община Казанлък активна стопанска дейност през 2006 г. осъществяват 2541 фирми. Общите им приходи от дейността възлизат на 673 368 000 лв. Опериращата ефективност е 1,26. Производствените предприятия са 328. Най-голяма относителна тежест имат машиностроенето (оценка по приходи от дейността). В Казанлък има добре развито машиностроене, представено от предприятия като „М+С Хидравлик“, „Капрони“, „Зино“, „Суперабразив“, „Индустриалтехник“, „Катанимпекс ЕООД“, „Хидропневмотехника“, „Шипка ООД“. В града са концентрирани около 90% от мощностите в подотрасъл „Хидравлика и пневматика“ на страната.
Най-динамично се развиват производството на химически вещества и влакна (оперираща ефективност от 28,47 пункта); дървообработващата промишленост (20,68 пункта ОЕ*) и текстилната промишленост (18,42 пункта ОЕ). С търговия и услуги се занимават 1294 фирми. Заети с трудова дейност в предприятия, работещи на територията на общината, са 21 915 души. През 2003 г. наетите работници (19 436 души) имат годишен доход от заплати и други възнаграждения от средно 2801 лв.
Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища.
Казанлък е център на текстилната промишленост. На територията му работят предприятията „Катекс“ – за производство на вълнен текстил; „България — К АД“ (предприятие за производство на конци, прежди за ръчно и машинно плетене, хавлии и хавлиени изделия); „Севт“ (за технически тъкани); „Филтекс“ (текстилно предприятие за производство на изкуствена коприна). Млекопреработвателното предприятие „Маркели“ е специализирано в преработката на мляко и млечни продукти.
Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла – мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един килограм българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. е една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.
В град Казанлък се произвеждат струнни музикални инструменти и електропорцелан. Наблюдава се развитие в сферата на ИТ индустрията, продажбата и сервиза на компютърна и офис техника.
Туризмът в община Казанлък има утвърдени традиции и отлични предпоставки за бъдещо развитие на основата на близостта до живописния национален парк Централен Балкан; горещите минерални извори с лечебни свойства около с. Овощник; казанлъшката маслодайна роза. В Казанлък се намира и единственият в света Музей на маслодайната роза. Амбицията на община Казанлък е празникът на розата да се превърне в национален, а отглеждането на рози и производството на розово масло да се развива приоритетно.
През 2005 г. община Казанлък първа в област Стара Загора поема администрирането на местните данъци и такси – сума от над 5 млн. лв. годишно.
През 2008 г. в Казанлък ще бъдат построени шест големи обекта, които ще придадат нов облик на града и ще подобрят обслужването на населението в община Казанлък.www.chambersz.com Част от библиотека „Искра“ ще се премести в нова сграда.
Транспорт Казанлък има гара на Подбалканската жп линия София-Карлово-Тулово-Сливен-Бургас / Варна, с връзки от Тулово и Дъбово с влаковете за Стара Загора, Трявна, Велико Търново и Горна Оряховица / Русе. Градският транспорт се осъществява от автобусни линии (до 1999-и от тролейбуси). Автобусни линии с номера 1, 12 и 13 обслужват гражданите на община Казанлък. Други превозват хората от селата, както и от населените места на други общини до Казанлък. От началото на 2021 г. започват да се движат електробуси по вътрешноградските линии (1; 8; 10; 11; 12; 13) като това помага за опазването на чистотата на въздуха и по-комфортния превоз за пътниците. Летището на Казанлък се намира близо до града, до с. Овощник.
Политика Кмет Към 2026 г. кмет на община Казанлък е Галина Стоянова.
Побратимени градове Казанлък е побратимен град с:Побратимени градове , сайт на община Казанлък.