Битката при Марцианопол () е конфликт през Готската война (376 – 382) на късната Римска империя с император Теодосий I и избягалите от хуните на река Дунав готи, (гревтунги и тервинги) през късното лято 376 г.
Римската войска с комит Флавий Лупицин e разбита от готите с командири Алавив и Фритигерн при стените на Марцианопол (дн. Девня).
Ход на битката Главната квартира на римляните с командир Лупицин е в Марцианопол, близо до Варна.
До въстание се стига, когато Лупицин при дипломатически банкет през 376 г. се опитва да убие Алавив и Фритигерн, вождовете на готите. Свиканата войска от Лупицин е победена от готите. Те плячкосват първо околността на Марцианопол, но не нападат укрепени градове, понеже не познавали обсадната техника. След това те пресичат Стара планина и маршируват посока Адрианопол (днес Одрин, Турция). Стационираните там готски трупи преминали към тях.
През лятото 377 г. готите се отдръпват обратно северно от Стара планина.
Последици Следващият голям конфликт се състои през септември 377 г. в Битката при Ад Салицес на 15 км от Марцианопол между Западната Римска империя с военачалник Рикомер и бунтуващите се тервингски готи с командир Фритигерн.
Източници Амиан Марцелин, 31.5.9
Категория:Битки на Римската империя Марцианопол * Категория:История на Девня Категория:376 година