„Феиджа“ () е малък национален парк в северозападната част на Тунис, намиращ се в непосредствена близост до границата с Алжир.
Паркът е обявен с указ №90-907 на президента на Тунис от 4 юни 1990 г. Parc National d'El Feija, UNESCO Той обхваща обща площ от 2632 хектара, в това число 417 хектара, които представляват напълно защитена заградена зона, целяща опазването на берберския елен, африкански подвид на благородния. National Park of El Feija in Tunisia Голямото биологично разнообразие на региона е причина, която кара правителството на Тунис да се създаде защитената зона.
Местоположение Феиджа се намира в северозападния ъгъл на Тунис, на седем километра от град Гардимау и 195 km от столицата Тунис. Паркът се намира на територията на граничния планински масив Крумире. Районът е с типичен средиземноморски климат и естествени гори от корков дъб.
Климат Феиджа често е наричана естествената „водна кула“, поради факта че регионът се слави като един с най-високите нива на валежи в Тунис.
Климатът е средиземноморски, характеризиращ се с влажна и студена зима. През януари средната температура е 7 °C като може да падне до 0 °C. Вали и сняг, като снежната покривка може да достигне до 1 метър дебелина. През лятото температурата се повишава значително. Средните летни температури са около 29 °C, а в случаите, когато духат ветрове от района на Сахара е възможно за достигане и 45 °C.
Тук се намират 24 постоянни източника на прясна вода, като пет от тях се използват за водоснабдяване на населението в района.
Флора
Гората се характеризира с два ендемични вида дъбови дървета, характерни само са западното средиземноморие – корков и канарски дъб. Горите могат да бъдат еднородни или смесени. Тук се срещат повече от 700 вида висши растения, а много от тях са и ендемити. Такива са мирта, кумарка (Arbutus unedo), пирен (Erica arborea) и обикновен глог. Overview of Mediterranean forest conservation issues Срещат се и различни видове папрати, ендемични за Северна Африка циклами, ароматни теменуги и орхидеи.
Фауна
Бозайниците във Феиджа наброяват 25 вида като емблематичен от тях е Берберският елен. Тук се срещат още златист чакал, лисица, реинтродуцирани сервали, котешка генета, Невестулка, сънливец, плъхове, зайци. Берберският подвид на дивата свиня е широко разпространен в дъбовата гора. Той допринася за възобновяването на гората като улеснява кълняемостта на семената. Ровенето с рилото при търсенето на ларви и грудки способства семената да попаднат в почвата и да покълнат.
Паркът е дом на многобройни видове насекоми, много от които са специфични за дъбовата гора. Те се характеризират с невероятни форми, прекрасни цветове, а понякога някои от тях са и изключително редки.
Влечугите наброяват 21 вида като сред тях се срещат гущери, хамелеони и костенурки. Най-голямо от гръбначните животни е птичото многообразие. Изброени са около 70 вида, като повечето от тях са постоянни обитатели на парка. Паркът е дом на редки нощни и дневни птици. Сред най-разпространени са сойките, пчелоядите, мухоловки, горския бекас, кълвачи и синигери.
Население Населението, обитаващо района около националния парк, наброява около 11 500 души. Поминъкът му е основно свързан с добива на дървени въглища, животновъдство, в по-малка степен растениевъдство и събиране на билки. Практикува се и дестилация на ароматни вещества от мирта и лавандула. Създаването на националния парк ограничило дейностите свързани с поминъка тук, което създало известни проблеми. Така например през 1994 г. рязко се увеличили горските пожари в националния парк. Правителството позволява ежегодно от парка да се добива мирта в район от 500 хектара. Позволява се и добива на мед от диви пчели единствено за покриване на нуждите на домакинствата в района.
Източници
Категория:Национални паркове Категория:Паркове в Тунис